ВидеоМото пътешественициМото туризъмМотоциклетни пророциРекордиРетро хроникиФАКТИ

Най-дългото мото пътешествие в историята – Емилио Ското

Всяко нещо в живота ни се случва по определен начин. Независимо от плановете ни, събитията и обстоятелствата, сме принудени да се адаптираме и да продължим напред. Такъв е и случаят с приключенския мотоциклетизъм.

Събитията, теренът, хората, дори политическата ситуация понякога ни принуждават да променим маршрута. Когато се случи такова нещо, си задаваме въпроса: “Продължаваме ли напред или се отказваме?“

Никой не може да отговори на този въпрос по-добре от Емилио Ското – човекът, който прекоси земното кълбо на Honda Goldwing и постави рекорд за най-дългото пътуване с мотоциклет в историята.

И ако сега известни мото приключенци като Чарли Синеван, Жак Лукасен, Кинга Танайевска, Алисия Сорноса, Итчи Буутс или Хенри Крю, знаем всеки ден къде са и какво правят, постоянно свързани с мрежата и феновете, то през 80-те Емилио се хвърля сам в неизвестното без пари и подкрепа.

Началото е поставено в Аржентина

„Утре ще обиколя света“, казал на майка си деветгодишният Емилио в дома им в Буенос Айрес, Аржентина. Тя му отговорила, че светът ще трябва да изчака, защото утре е на училище. Малкият Емилио търпеливо изчакал, докато навърши 30 години, преди да изпълни детското си желание да види света.

Първият си мотор купува през 1980 г., след като вижда снимка на Honda Goldwing при местен дилър на мотоциклети. Ето как описва случката в интервю за The Guardian от 2016 г.:

„Видях през стъклената врата на офиса на дилъра снимка на примамлив черен мотоциклет, покрит със спойлери, с радио, куфари от двете страни и табела, която гласеше: „Светът е ваш, на две колела.“ Това стана моят девиз. Никога не бях карал мотоциклет, но знаех, че този е моят. Нарекох го Черната принцеса.”

През следващите четири години Емилио изминава над 45 000 километра на Черната принцеса, но в същото време копнее за по-големи предизвикателства извън родината си Аржентина.

С малкото спестявания, които има, Ското напуска работата си през 1984 г., продава вещите си и тръгва на пътуване, което ще продължи 10 години и близо 500 000 мили (735 000 км). Обикаляйки два пъти земното кълбо, той преминава през всяко предизвикателство, което може да си представим, включително сблъсък с държавна бюрокрация, затвор, грабеж, глоби за трафик, произшествия, природни бедствия и покушения срещу живота му. Ското преодолява почти непроходими маршрути със своята Honda GL1100 и в крайна сметка посещава 232 държави, 6 континента и прави над 90 000 снимки.

Разстоянието, което изминава, е равно на пътуване до Луната и обратно, а усилията му се оценени с вписване в Книгата на Гинес.

Неговата история е твърде дълга, за да бъде разказана цялата, така че ще се спрем само на някои от най-интересните моменти.

От Амазонка до Америка

С малко повече от 300 долара, след като разпродава вещите си, Емилио преминава от Аржентина в Уругвай и продължава на север към Бразилия. Докато пътува по източния бряг на Южна Америка, се случва нещо неочаквано – при спирането му в Рио де Жанейро, той е ограбен. Въпреки малкото останали пари и ограниченото гориво, успява да стигне до северния щат Баия и столицата му Салвадор. Тук получава финансова помощ от свой приятел и успява да продължи пътуването си на север.

Изправен пред необятната джунгла на Амазонка, на Емилио му се налага да се върне обратно 8000 мили, за да поеме по Панамериканската магистрала. Невъзмутим, аржентинецът наема една осемдесетгодишна речна лодка, която закарва него и мотора му по тъмните води на Амазонка до град Манаус, Бразилия. Към него се присъединяват около три дузини мъже, загрубели от живота в джунглата и скоро Емилио осъзнава, че пътува с тълпа неудачници.

„Докато ги гледах и слушах, стана ясно, че тези хора са престъпници, хора, живеещи извън обществото, които са били принудени да избягат в джунглата“, спомня си Емилио.

Много от тях били бандити, с които властите нямали намерение да се занимават, стига да останат в джунглата. Една вечер част от тях започнали игра на карти. Мъжът, който се държал като техен лидер, предупредил Ското да не се включва в играта, но когато се освободило място, Емилио бил направо принуден да се включи. „На масата имаше пари и злато, освен това пистолети и ножове. Това не беше обикновена игра на карти“, разказва той.

За своя изненада Ското побежда пет ръце по ред. Останалите играчи започнали да протестират, че сигурно мами, дори извадили оръжие срещу него. Емилио предложил да им върне парите, но така предизвикал още по-голям гняв. „А сега значи ще ни  и обиждаш?“, избухнал един от играчите. А друг го заплашиш. „Може да не доживееш да стъпиш отново на брега“. Ското прекарал безсънна нощ и с огромно облекчение на сутринта свалил мотора в Манаус. Спътниците му също слезли, като му се хилели и му намигали, а шефът им му бутнал листче в ръката. На него били написани пожелания за успешно пътуване.

„Разбираш ли сега?“, казал шефът на бандитите. „Те те оставиха да спечелиш, за да ти помогнат финансово за пътуването. Тези хора са първични, но искаха да те подпомогнат да продължиш – а също искаха и да се позабавляват с теб. Желаем ти всичко най-хубаво. Виж, като ти помагаме, ако ти успееш да обиколиш света, и ние ще го обиколим с теб – макар да не можем никога да напуснем джунглата.“

Влизайки в САЩ, Емилио веднага е поразен от дружелюбието на граничните служители, чистотата на Америка, прекрасното състояние на магистралите, но е неприятно изненадан от големите ограничения на скоростта. Тук той получава повече глоби, отколкото при всичките си пътувания в други страни. След като посещава Сан Франциско, поема към Лас Вегас и след това към Ню Орлиънс, Флорида. Оттам заминава за Ню Йорк, където местна новинарска станция разказва за амбициозното му околосветско пътешествие, което му помага да събере средствата, необходими за пътуване до Европа.

Бедността в Източна Европа

През 1987 г., след посещение на страните в Западна Европа, Ското прониква през Желязната завеса. За разлика от богатството на Съединените щати и Европа, бедността на комунистическите нации го шокира: „Румъния беше най-лошата и най-нещастната страна, която някога бях посещавал“, разказва той. „Беше изключително бедна държава. Но още по-лошото беше, че нямаше какво да се купи и откъде – нито пазари за храни, нито ресторанти, нито магазини. Нямаше хотели, чист късмет ме срещна със служител на посолството на Камерун, който ме заведе до място в румънската столица Букурещ, където можех да наема стая за няколко дни.“

„През цялото си време там не съм разговарял с никого. Всички се страхуваха да говорят.“

Пътуването в Азия

При опит да влезе в Китай, граничните служители му поискали 70 000 долара за влизане в страната. По това време Китай се готви да кандидатства за домакинство на Олимпиадата през 2000 г. Ското си дава почивка, след което се свърза с мотоциклетен клуб в Пекин, който от своя страна го свързва с президента на Олимпийския комитет. Усещайки, че това е възможност за китайците да демонстрират своята добра воля в подкрепа на международния спорт, президентът урежда на Ското разрешение да влезе в страната.

Дори с карти и пътни знаци, ориентирането на някои места по света невинаги е лесно, особено в Китай.

„Разрешено ми беше да обикалям Китай свободно, без ограничения, без надзор, просто нечувано споразумение“, разказва Ското. „Но по-важното бе, че можех да сменям парите си свободно, сякаш бях китайски гражданин, а не турист – привилегия, която ми даде голямо предимство с малкото пари, които имах.“

Той става и първият чужденец прекосил Монголия от 75 години насам, пресичайки пустинята Гоби на път към столицата Улан Батор.

Желязната завеса е паднала

Когато стига до границата със Съветския съюз, Ското разбира, че вече няма такова нещо като Съветски съюз – Желязната завеса е паднала. Младият аржентинец установява, че бившият Съветски съюз сега се управлява от бандити и гангстери, а условията на живот са по-лоши, отколкото при комунистите. В крайна сметка той стига до Испания, където един от спонсорите му, петролна компания, го ангажира да тества специално ново синтетично масло за ниски температури – в Исландия. Там той открива едно от ограниченията на своя мотор – Голдуингът е твърде тежък да се кара в сняг.

Африканските опасности

Емилио пристига в северноафриканското пристанище Тунис, готов да покори Африка. В тунизийския оазис Нафта той осъзнава огромния размер и необятност на пустинята Сахара. „Навсякъде около мен е океан от пясък … това е пътят към ада“, размишлява той, когато говори за първите си преживявания на африканския континент.

По това време много от страните в Африка воюват и и на доста места се държат подозрително към външни лица. В Бурунди, Чад и Камерун властите обвиняват Ското в шпионаж. В Зимбабве пък го вкарват в затвора по подозрение, че притежава фалшив паспорт.

Нещата са толкова хаотични, че когато той достига Либерия в средата на 80-те години – бурен период в историята на страната – трябва да остане в дипломатически комплекс, докато не се намери безопасен начин да напусне страната.

А една от най-страховитите истории е от село, над което се носела миризма на разлагаща се плът. Местните канят Ското в една от колибите и му предлагат непозната напитка. В този момент той си спомня думите на приятел от Сенегал: „Внимавай, Емилио. В някои части на Африка все още практикуват канибализъм. Упояват те с някакъв чай и си дотам!“. Макар че местните се опитват да го спрат, той успява да се измъкне и да се метне на мотора.

След време Емилио определя тези преживявания като най-опасната част от пътуването си.

„Напуснах Африка белязан за цял живот, но определено закален в битките“,

казва той, спомняйки си своя стремеж да посети всичките 55 африкански страни.

Празнината в живота е запълнена

В Африка, Ското си спомня: „Бях се сблъскал с милион неочаквани неща – нови земи, смъртоносни ситуации, нови правила, нови вярвания, нови реалности, гладни деца, армии, човешки жертви, канибализъм и какво ли още не. Напуснах Африка белязан за цял живот, но определено закален. Все пак обаче знаех, че нещо липсва в живота ми. Това нещо беше любов.“ Емилио е оставил приятелката си в Аржентина и когато пристига на границата между Турция и Иран, той ѝ се обажда по телефона. Моника се присъединява към него в Индия и двамата се оженят в Ню Делхи през 1991. Тя го придружава през следващите 4 години от мото пътешествието.

Посрещането у дома

„След 10 години, два месеца и 19 дни пътуването ми завърши“, казва Ското. „През тези 10 години събрах 100-годишен опит.“

Финансите

През първите няколко години Емилио буквално разчита на случайността и има моменти, в които остава без пукната стотинка. В края на 1986 г., когато се намира в Ню Йорк без средства, телевизионен новинарски репортаж му осигурява дарения, които му позволяват да прекоси океана. По-късно, когато популярността му нараства, вече не е проблем на места да зарежда безплатно, канят го в ресторанти и хотели. Появяват се и доброжелатели, които му предлагат подслон в своя дом. А в края на 88-ма сключва договор за спонсорство с Pepsi и Metzeler. В началото на 90-те се включват и Agip, а към тях с времето се присъединяват още много по-малки фирми покровители, които подпомагат мото пътешествието. 

В завода на Honda в Япония персоналът на HRC възстановява Черната принцеса, подменят почти всички компоненти на двигателя и окачването с чисто нови части.  Либийският лидер полковник Муамар ал Кадафи му предоставя 300 долара за африканската част от пътуването.

Освен официалните спонсори и известните личности, той е подкрепен от много обикновени хора, с които Емилио има силно приятелство и до днес. В книгата си той разказва за гостоприемството на отделни страни и че най-трайни приятелства е създал в Бали, Турция, Гватемала и Индия.

Емилио не би могъл да си представи по-точен момент да пристигне в Япония – цъфтежа на вишни

Японците са изключително ентусиазирани от новината, че Ското пристига в страната им. Реномиран 5-звезден хотел настоява той да отседне в тяхната верига за целия си престой. Така че Емилио е преспивал както под осеяното със зведи небе, така и в най-луксозни хотели. И по време на пътуването си се е срещал с какви ли не хора – от канибали и престъпници до държавни глави и известни личности.

С Антонио Бандерас, който му е почитател, обсъждат игрален филм за пътуването. Такъв филм така и не бе реализиран.

Визитка и пътешествието в цифри:

  • 2 последователни обиколки около света
  • 10 години, 2 месеца и 19 дни, прекарани на път
  • 6 континента, 232 държави
  • 735 000 изминати километри
  • 1 сменен двигател
  • 47 318 литра бензин
  • 1 136 литра масло
  • 86 гуми
  • 12 акумулатора
  • 9 седалки
  • Лишаване от свобода – 6 пъти (веднъж в САЩ и пет пъти в Африка)
  • 15 глоби (13 в Калифорния, 1 в Ню Йорк и 1 в Аржентина в деня на завръщането му у дома)
  • Ограбен 5 пъти (Бразилия, Мексико Сити, Екваториална Гвинея, Кения, Китай)
  • Мишена на стрелба с огнестрелно оръжие –  2 пъти
  • 2 пътнотранспортни произшествия – бивша Югославия и Танзания.
  • 9 сблъсъка (с човек, такси, елен, орел, бабуин, прасе, ему, две кучета, плюс безброй насекоми)
  • 1 земетресение, 2 торнада и 4 урагана
  • 3 сериозни заболявания (Ското за малко да умре от малария в Африка)
  • 90 000 снимки
Име:
Емилио Валтер Едуардо Алфредо Ското
Националност:
Аржентинец

Роден:
27 септември 1954 в Буенос Айрес
Съпруга:
Моника Пино-Ското
Мотоциклет: Honda GL1100 Goldwing Interstate
Занимания: Репортер и фотограф. 
Известен пътешественик, преподавател, мотивационен лектор, професионален мотоциклетен водач. Координатор за BMW tour в Южна Америка. Собственик на сайт за организиране на мото пътешествия в Южна Америка

Книга:

Източници:

  • adventurebackroads.com
  • www.sportmotor.hu
  • www.americatourbmw.com
  • ridermagazine.com
  • emilioscotto.com
  • viagemdemoto.com
  • www.elmundoenmoto.net

Коментари

комeнтара

Покажи повече

Николай Бойчев

Мотоциклетен почитател и ентусиаст от 2005 г., с опит из пътищата в България и Европа. Автор на статии, анализи и ревюта на емблематични мото трасета и на мотоциклети. Занимава се активно с въздушна фотография и заснема пътищата от птичи поглед.

Симеон Кръстев

Мотоциклетен ентусиаст и пътешественик. Автор и преводач на материали в сайта. Обича високите скорости, пътешествия до непознати места и природата. Любител планинар и автор на блога Simeon Travel Space.

Свързани статии

Back to top button