От Meteo-Ride
Оценка на мото пътешествениците
Каньонът Викос, разположен в историческата област Епир, е на около 400 км от границата с България, а това причудливо трасе ще ви отведе в подножието на скалните образувания на каньона, в последните 17 км, водещи до тях. Луди 17 км, в които има изкачване, после отново спускане, а в заключителния етап нагоре от тюркоазената река Войдоматис – следва епично катерене по 20-тина серпентини, преодоляващи голяма денивелация. И когато вече сте близо до билото… Добре дошли в гръцките Алпи! Да, това са същински Доломити! Високи, огромни 900-метрови в най-дълбоката си част скали се извисяват над главите ви.
Голямо чудо е това трасе и всеки мото приключенец е длъжен да се понесе към това място, което не е толкова далеч от България!
Това е краят на каньона, който според гърците, а от 2005 г. и според „Книгата на рекордите на Гинес“, е най-дълбокият каньон в света след Гранд Каньон в САЩ. Твърде спорно, нали? Когато през далечната 2008 за първи път посетих това място, но от другата страна на планината Тимфи, при село Монодендри, си помислих: Хм, това е поредното изхвърляне на гърците. Нали знаете, при тях всичко е най-най и те са измислили всичко. Останах скептично настроен, защото от Монодендри няма чак такава гледка към въпросния „каньон“. Е, тук, край Папиго, гледката е поразяваща и ще ви остави без дъх и със сигурност без съмнения, че именно това е вторият в света най-дълбок пролом, образуван под действието на течащите води на брутално красивата река Войдоматис. Тя и съседната река Аоос образуват Националния парк Викос-Аоос.
Пътна настилка. Завои
Завоите, като силует, са веднъж! Като ги погледне човек на картата, веднага ще възкликне, че тук обезателно трябва да се кара. Всъщност трасето е по-скоро панорамно, отколкото рейсърско и темпото на широкото трасе – Пътят до Кедрос – „Портата към Дзумерка“, повече би ви допаднало от бавния и спънат ритъм тук. Завоите са тесни и леко смотани, с някои изненадващи виражи, предвид добрите гръцки стандарти. Гърците са маниаци на това да дават идеалния наклон на завоите по техните пътища, но тук не е точно така. Трябва да се внимава. Пясък по пътя няма, но банкетът не се чисти и вероятно при дъждове се свличат камъчета. Асфалтът също не е най-добрият и има доста пукнатини, но става. Все пак вероятно в близките 10-на години шосето ще претърпи ремонт и обновяване. Това несъмнено ще се случи и е задължително, заради известността на пътя и големия туристически поток…
Любопитни факти:
- • Кодово название: липсва
- • На картите ще срещнете селището изписано на латиница като Papingo, но вярното произношение на гръцки е Папиго.
- • Дължина: 17 км
- • 18 са обратните завои от р. Войдоматис до Папиго.
- • 970 м е най-високата точка на шосето, при с. Микро Папиго (Малко Папиго).
- • 12 км е дълго ждрелото.
- • 1100 метра е в най-широката си част.
- • 2050 метра – на такава височина се намира ледниковото езеро Драколимни.
- • 2497 метра е най-високият връх в планината Тимфи, който се казва Гамила.
- • Между Папиго и Малко Папиго се намират Papingo Rock Pools – естествени скални басейни.
- • От 1321 до 1361 г. село Монодендри фигурира в регистрите като Горна махала на близкото село Везица, сега Вица.
- • В района се добива известната гръцка минерална вода Викос.
Уникален стикер на Серпентините на Викос в нашия магазин
СТИКЕР Серпентините на Папинго – Каньона Викос (Vikos Canyon)
Популярност и слава
Мястото е култово за организиране на походи с екзотични и ретро автомобили. Всяка година се провеждат такива фестивали и мястото си е авто-мото-вело свещено. Отделно самото селце Папиго и съседното Викос са известни туристически дестинации и обичани места за отсядане на доста гърци и англичани. В последните години също българи и румънци.
Места за настаняване. Обекти и логистика
Пълно е и е скъпо! Но си заслужава и последното евро. Почти всяка къща на практика е паметник на културата и къща за гости и почти всяка постройка е като замък. Каменни градежи с красиви каменни покриви. Селата в района са етнографски и доста китни.
Бензиностанции между селата няма, спрете да заредите на главния път, преди да се отбиете. Машината тук може да ви даде по-голям разход заради честото спиране за снимки. Ще ви се налага да гасите и палите двигателя доста, а и завоите ще трябва да ги взимате на 1-ва и 2-ра предавка. Това ще ви вдигне разхода неимоверно. Отделно няма да усетите как ще навъртите 50-тина км между Аристи, Папиго и Малко Папиго, а и предвидете вариант да разгледате и селцето Викос, където има страхотни оферти за спане и откъдето гледката към ждрелото е още по-умопомрачителна.
Задължително в Папиго си купете сусамки, несравнимо вкусни са. Магазинчетата в селото също така предлагат местни билки, подправки и лакомства. Интересното е, че в това село имате усещането, че сте намирате на главната улица на стар западноевропейски град с типичните магазинчета и безистени, а не в пущинака на 1000 метра надморска височина. Определено ще дадем висока оценка в тази категория. В близост също така има за разглеждане манастири, мостове, скални образования и езера.
Бонус:
Старите мостовете над реките в Националния парк Викос-Аоос не са за изпускане. Ако имате време, задължително обърнете внимание на Klidonia Bridge, който е само на няколкостотин метра от трасето в отбивка по стар път. Както и на моста до съседното село Коница, който е малко по-далеч – той е една от големите забележителности в националния парк.
Координати на каменния мост Коница:
Трафик във Викос
Странно, предвид популярната дестинация, но трафик няма! Това донякъде се дължи и на факта, че трасето е задънено, с един изход. Това не е проход, който да транзитира трафик в две посоки. Но все пак, когато се качиш дотук, трябва после и да слезеш. Малкото селце Папиго обаче, колкото и да е привлекателно за туристите, не може да създаде някакво усещане за натовареност. Даже напротив, горе на високото ще се почувствате малко като отшелник. И може да ви се прииска да се поставите на мястото на местните и да се зачудите какво ли е човек да живее тук и всеки ден да съзерцавате тази панорама..
Панорамата на Викос
Лудница – и отдолу като го погледнете, и отстрани, и отгоре! Отвсякъде получавате нужното да напълните очите. Докато пътувахме по трасето, някъде около Аристи, откъдето се открива разкошна панорама към серпентините, се замислих, че тук не ни трябва дрон. Какво ще снимам с дрона – достатъчно е да седна на площада на Аристи и виждам цялото трасе.
След това при изкачването към Папиго, гледката, която се отваря към бездната надолу, не е за хора със слаби нерви. Психарски път, който трябва да бъде каран, но в по-голяма степен съзерцаван.
Не пропускайте да спрете и на мостчето над река Войдоматис! Дебелата сянка ще ви осигури необходимата почивка от жаркото гръцко слънце, допълнително акумулирано от скалите наоколо. Тук ще си починете и ще измиете очи в синьо-зеленикавия цвят на реката.
Устойчивост на климатичната прогноза в НП Викос
Най-хубавото време за посещение на местността е краят на септември и началото на октомври. Тогава ще се насладите на невероятните червени багри на гората – сякаш планината гори! А и времето вече е по-хладно и поносимо, защото в разгара на лятото тук е много горещо. Единственият минус през ранната есен е, че реката намалява, а е хубаво тя да се види, защото създава неповторимо усещане за мистична древност, особено около величествените мостове. Затова предпочитаното време за мен за мото пътешествие там е краят на май и началото на юни.
Be the first to leave a review.
