Планинският път през село Ксироливадо се намира в Северна Гърция, област Бер (Верия). Ксироливадо е средновековен исторически проход, който е загубил своето значение в наши дни. Основният път до селото е асфалтов, след което трасето преминава в черен горист път. Маршрутът приключва, слизайки в долината на Козани. Трасето върви успоредно на асфалтовото панорамно шосе №4 и магистрала Егнатия Одос (А2).
Характеристики на пътя. Завои и пътна настилка
Асфалтовият път стартира от около 200 метра надморска височина, от покрайнините на китния град Бер и започва изкачване с полегати бързи прави отсечки по източния склон на планината Каракамен (на гръцки Вермио). Малко след отбивката за село Кумария (Доляни), започва същинското изкачване и с поредица от завои с няколко остри фиби, преодолявате около 600 метра денивелация, за да се открие пред вас табелката на село Ксироливадо на 1200 м н. в.
Селото е разположено в красиво тучно плато, от където идва и името на населеното място. Пътят върви през селото и е асфалтиран, а малко след селцето започва черното трасе. В първите няколко километра е добре утъпкан червеникав път с доста бели камъчета, но през цялото време имате добро сцепление и стабилност на пътя. Отсъстват коловози и сериозни неравности. Първата височина пред вас е на около 1500 метра - можем да я сметнем за същинската седловина на трасето, но не тук е най-високата точка. Малко след нея се открива страхотна гледка към много красива долина.
• Кодово название: Проходът Ксироливадо, Планинският път през Ксироливадо, Xirolivado Pass
• Ксироливадо в превод от гръцки означава суха поляна.
• Българското име на планината Вермио (на съвременен гръцки Βέρμιο, на старогръцки Βέρμιον) е Каракамен.
• 35 км е дължината на трасето. От разклона към Ксироливадо до Акрини.
• 1568 м е най-високата точка на пътя.
• Типични за южен Вермио са буковите гори, затова през есента, когато листата почервенеят, тук е особено красиво.
• Планината е част от туристическия маршрут E4.
• По времето на Али паша и неговите гонения проходът Ксироливадо бил използван като маршрут за бягство от власите от Пинд, които се заселили по тези земи.
• Село Кумария е било българско, но е унищожено през 1822 година при потушаването на Негушкото въстание. След това е възстановено от власи скотовъдци от Епир.
Следва второ изкачване и малко преди най-високата точка пътят става горски и сенчест. В този участък се задържа вода, а настилката от камениста и твърда става почвена и кална. Именно тук трябва да се внимава най-много.
Около връх Магула (Κορυφή Μαγούλα) идва и най-високата точка на черния път - 1568 м. Следва символично спускане с няколко метра, което ви свързва с пътя от север, идващ от селцето Долно Шел (Κάτω Βέρμιο). Трасето продължава по билото по черен чакълест път, който ще ви отведе до асфалтовото шосе преди спускането към село Пророк Илия (Profitis Ilias), а след това е финалът - при село Акрини.
Трафик
Отсъстващ по черния път! По асфалтовия път откъм Пророк Илия имаше движение на камиони от близката кариера. Самото селце Ксироливадо в късния следобед бе абсолютно пусто. Селото и трафикът се оживяват по време на празниците, когато тук идват виладжии и потомци, изселили се към големите градове.
Събития, събори и фестивали
23 юни
На 23 юни се празнува „Перперуна и Галеата” - възроден обичай, който се провежда в началото на лятото, когато власите се качват в планината за летните месеци. Обредът е свързан с призоваването на дъжда и с гадаене за съдбата на момичетата, които участват в него.
20 юли
На 20 юли се чества пророк Илия - това е най-важното събитие в село Ксироливадо, като е възобновен обичаят да се продават икони на търг. След приключване на търга се провежда литийно шествие с иконите, водено от конници - от църквата до местност в полята, където следва освещаване на кладенците, ливадата, стадата и гората, а местните изпълняват танц с елементи от древните дорийски хора.
Юли
През юли се провежда и Планинската надпревара на Ксироливадо - състезание за бегачи, което е относително лесно, по трасе в горска местност с красив пейзаж и сравнително равен терен без големи разлики в надморската височина.
Обекти и логистика. Забележителности
Отсъстват големи забележителности по пътя, но винаги можете да обърнете внимание на град Бер, преди да атакувате трасето. На 8 км от Бер се намира Музеят на царските гробници във Вергина с останки от столицата на древните македонски царе.
Традиционни ястия в района
Фасулотавас, бамбадакия, реване
Местната кухня на Верия включва ястия с варени меса, свинско с целина или праз, кюфтета, които на местния диалект се наричат още „барбурия“, кукулото (свинско с чушки или сливи, праз и сирене), зигури с дюля, дивеч от горите на Вермион, традиционни пайове, пълнени с праз, сирене или билки и солено бацо, което е вид сирене. Едно от най-известните ястия в региона е фасулотавас или фасулондавас, което означава печен боб.
Традиционен десерт на града е ревани, който се предлага в почти всички сладкарници във Верия, както и сиропираните лукумадес и бамбадакията или бамбадес.
Мястото е хубаво също така за пикници
В края на селото има хубава беседка, където можете да поседнете, а в края на пътя се открива чудна гледка към падащото слънце и можете да спрете и да си направите чай.
Be the first to leave a review.
