Странно и лудо трасе. Да се премине цялото е стратегическо безумие. Минаваш две граници (едната спорна) и отиваш в нищото и на никъде. Но едната му част е почти задължитела за пътуващите в посока Черна гора и адриатическото крайбрежие или ако се връщате от там. Тъй че, искате или не искате, ще го видите. Въпрос на свободно време и топки е да решите да изследвате другата част и да кривнете към Косово, Зубин Поток и косовска Митровица. Ако се спрете на пълния вариант, ние предлагаме да се комбинира с Kulina Pass, откъдето се разкрива колосална гледка към Косово поле.
Начало или Край
Ние го взехме на прибиране от Адриатически трип и за нас началото на трасето бе ГКПП Шпиляни. Модерен и скоро изграден граничен пункт, разделящ Черна гора и Сърбия. За други…
Трафик
Мотоциклетни бонуси
На ГКПП-то трафикът бе зловещ. Шосе E 761 се оказва ключово за камиони, тирове, коли… които направиха опашка с километри. Е, нека погледнем сега поредното предимството да пътешестваш с мотоциклет. Минахме между колите под завиждащите погледи на автомобилистите и излязохме най-отпред на колоната. Компенсирахме несправедливостта с единствения кусур да се придвижваш на мотор, а именно дъжда. Валеше из ведро! На гишето под ГКПП-то не стояхме дълго, защото се активира друг мотоциклетен бонус – симпатиите на митничарите! Като те видят с дисаги, куфари, раници и забито знаме, става ясно, че си имат работа със сериозни хора, които не се шегуват, всичко им е изрядно и няма да се занимават с глупости. Пътуват, рискуват, докосват и опознават други култури и затова са винаги ценен събеседник. Така стана и в този случай. След 30-секундно проверяване на личните карти ни извикаха отстрани и започнаха да си говорят с нас дали не сме от „Вълците на Путин“? Откъде идваме? И на отговора „Алпите“ имаше едно „Велико брато, велико“. Нещо споменаха и за дъжда, който вали в момента, но не ги разбрахме. Ние от своя страна ги попитахме как да стигнем до гр. Рашка, където трябваше да спим и те услужливо ни разясниха. Поздравиха ни още веднъж и ни пожелаха лек път за България.
Трафикът във втората част на трасето към яз. Газиводе и Зубни Поток намаля малко, но и там има граничен пропускателе пункт, този път с Косово. Тук може би е мястото да отбележим, че не е задължително да се влиза в Косово. Можете да минете този маршрут до границата и да се върнете и пак обратно нагоре към Нови пазар.
Навсякъде в бившите Югославски републики „Фолксваген голф“ – 2, 3, 4, 5, 6 е на почти религиозна и ритуална почит и ако в България вече 2-ки почти не се срещат, то тук в Сърбия има дори единички. Доста стари голфове забелязахме по този път.
юбопитни факти:
• Кодово название: Шосе 22/31
• Дължина: 29 км
• Част от две шосета 22/31
• Яз. Газиводе е дълъг 24 км.
• На трасето са разположени 2 ГКПП.
• Районът е познат като Ибърския край
• Главен път 22 е част от Ibarska magistrala, свързваща Белград с косовска Митровица.
Завои. Пътна настилка
При навлизането в Република Сръбска, почти веднага след границата, започват да се редуват едни завои, съчетани с тунелчета и така по протежението на река Ибър, като пътят е прокаран на високо и има малко страшна гледка към стръмната клисура. После започва да става по-прав, не толкова стръмен и по-лек. В тази част асфалтът е стар и натоварващ. Към опашката на яз. Газиводе и Зубни поток пътят на места е прав с полегати завои и асфалтът става качествен.
Обекти и логистика. Панорама
Определено нещото, което впечатлява е яз. Газиводе, като пътят покрай него е уникално красив. Лек, с чудни полегати завои в комбинации с прави, след които се шмугваш в тунелчета и на излизане мостчета, отново водна шир и планина пред теб. Та така чак до Зубни поток, където е язовирната стена. Много е интересна и частта около Шпиляни и тези живописни полутунелчета, които са като арки. Там и клисурата на р. Ибър е най-стръмна.
Мистична е красота на скалния манастир Црна Река. За да го посетите обаче, ще трябва да се отбиете към Рибарине, точно в началото на опашката на язовира и от там до обителта са около 3,5 км.
Бензиностанции не видяхме, крайпътни заведения също. Имаше нещо като крайпътен мотел на около десетия километър след Шпиляни, вероятно към него имаше и крайпътен хан.
Като цяло предвид величествената природа в района е направо кощунство да няма места за спане и отдих. Това е един неразработен туристически рай. Но смятаме, че причините за това са обясними при наличието на сини каски в косовската част на трасето и факта, че доскоро в този спорен район се водеше кръвопролитна война. Все още имайте едно на ум по тези места, където албано-сръбският конфликт може при дадени обстоятелства да въвлече и странични наблюдатели. По скалата на риска от 1 до 10 трасето мени своята стойност според политическата обстановка.
Be the first to leave a review.
