"Пътят до Клепало", бъдещ проход Клепало, до все още неизграденото ГКПП Клепало-Берово се намира изцяло в Малешевска планина, попадаща в Осогово-Беласишката планинска група. Шосето е третокласен републикански път с индекс III-1008, административно в обхвата на община Струмяни, област Благоевград.
Дължината на трасето е 35,9 км, а най-високата точка към момента е около 1200 метра, но при бъдещо продължаване на трасето до границата със Северна Македония, пътят ще надхвърли 1300 метра надморска височина.
Трасето трябва да свърже Санданско-Петричката котловина със гр. Берово и Малешевската котловина в С. Македония.
Малешевската планина е поделена между България и Северна Македония и именно на седловината при бъдещето ГКПП Клепало-Берово трябва да се свържат двете страни. Тепърва предстои изграждането на 9 км трасе до седловината, което засега е в проектна фаза. От македонска страна ГКПП Берово е построено и чака свързване с нашето трасе, но и от македонска страна е необходима рехабилитация на шосето.
Пътят се отклонява при 417,1 км на Републикански път I-1 в село Струмяни, веднага пресича река Струма, минава през село Микрево и се насочва на запад, като започва изкачване по източните склонове на Малешевска планина. След като премине през село Раздол, пътят достига до село Клепало, където свършва.
Панорама
Това е едно от малкото трасета в България, което не следва извивките на скатовете по дефилетата, а върви по билото на възвишението.
Пътят бръсне един от източните склонове на Малешевска планина и така се открива великолепна гледка от двете страни на пътя. За наше огромно съжаление повечето пътища в България вървят ниско долу, покрай реки и дерета, следвайки усойните и мрачни клисури, създавайки клаустрофобично усещане и липса на панорамен взор. Тук е друго!
На места буквално имате 360-градусова гледка, а спускането ще ви остави без дъх, защото в далечината виждате пред вас могъществото на Пирин планина.
Най-добрият момент за покоряване на пътя е пролетта. Гледката към снежния Пирин отсреща ще ви накара да се чувствате сякаш сте в Алпите, където и през лятото билата на планините са покрити със сняг.
Завои. Пътна настилка на шосе 1008
Добре огрят от слънцето в ранните пролетни дни, пътят ще остане сух за вас. Но на това трасе трябва да сте изключително внимателни от пясъка от сипкавите канелени почви в района и, разбира се, липсата на поддръжка, миене и почистване. Добър момент за посещение на трасето е веднага след колоездачната обиколка, защото пътят се почиства от пясъка за колоездачите.
Трасето предлага бързи завои с добра видимост в ниското и няколко слепи завоя във високата част. Ще го категоризираме като бързо и скоростно, макар че кой би искал да кара бързо при тази красота наоколо.
Трябва да се отбележи и врязаната, тясна фиба между боровете, която можем да определим като емблематична за пътя, както за снимки, така и за каране в нея.
Редовни събития. Популярност и слава
През 2020 г. за първа година се провежда колоездачното състезание "Шосейно Изкачване Струмяни". Надпреварата е приета много добре от състезателите и през 2021 година е планирано второ издание с име "Шосейно Изкачване Струмяни - Цапарево 2021". За жалост мероприятието е отменено за началото на 2022 г.
Веднага след рехабилитацията на трасето то придобива популярност сред колоездачи и мотоциклетисти. Невероятните гледки, които се разкриват от пътя, карат посетителите да възкликват, че шосето е едно от най-панорамните в България.
Ако сте почитател на фолклора, в Микрево се провежда Международен фолклорен фестивал по надпяване „Малешево пее и танцува“ - ежегодно през октомври, от 2003 г. Също така на 2 май Микревци се качват до заличеното село Решково, откъдето част от жителите на Микрево са изселници. Там се прави курбан край параклис. Курбан се прави и на Петровден в село Клепало, когато е и местният събор. Тогава малобройното селце оживява.
Трафик на шосе 1008
Като изключим дните на гореспоменатите събития, трафикът е слаб и трасенцето създава много интимно усещане за необичайност и дава добра възможност за мототуристическа медитация.
Но този път е нещо повече! Със своя полегат наклон е идеален за вело изкачвания и даунхил скейтборд спускания, както и за авто излети.
Дали всичко това ще се запази при отварянето на ГКПП Клепало-Берово?
Да, вярваме в това. Дори и да се усили малко трафикът, то достъпът до македонските Алпи, както нашите западни съседи наричат община Берово, ще даде възможност за едно комбинирано удоволствие с македонското трасе P524 отвъд границата. Но ако искате да останете сами в каската с мислите си, посете мястото още сега!
Стикер от трасето
• Кодово название: Третокласен републикански път III-1008, Шосе 1008, Пътят до Клепало, Пътят до Раздол. Микрево-Клепало
• 35,9 км е дължината на трасето.
• 1184 м н. в. е най-високата точка на трасето.
• 1300 м н. в. ще достигне пътят, ако бъде свързан със седловината.
• 5.1% е средният наклон на трасето.
• Легендата за Клепало - Според преданието село Клепало е наречено така, заради църквата на селото, на която било закачено клепало (здрава дъбова дъска, която била удряна с чук). Така били оповестявани събирания на съселяните по различни поводи.
• Възстановянането на черквата в селото - Не знаем защо селото е останало без черква, но жадните за вяра и съприкосновение с Бога малобройни жители на село Клапало, започват строителството на нов храм на селото през 1995 г., а през 2006 черквата е осветена.
• 1847 e построена черквата "Св. Хаджи Димитър" в с. Цапарево. В храма е осветено знамето на Горемското въстание срещу турците през 1902 г.
• 1700 г. - Предполага се, че през тази година е възникнало село Раздол.
• 2020 e поставено началото на колоездачно състезание на трасето.
• Берово - така се казва градът от Северномакедонска страна, който е само на няколко километра след границата. В Берово е роден известният български хайдутин и революционер Ильо Войвода, често наричан "последният хайдутин".
• Контролно-пропускателният пункт от Северномакедонска страна е построен и чака българската връзка.
Традицинни ястия в района
Традиционни ястия в района
Кухнята в района е повлияна от пиринската и беласишката кухни. Типични ястия са чомлек и чалбур (супа със забулени яйца, натрошено сирене, чесън и червен пипер). Чалбурът можете да срещнете и в по-сгъстен вид. Тогава напомня на яйцата по панагюрски, но със значително по-малко мляко за сметка на сиренето и чесъна. Бесмемка - хапки от по-тлъсто месо, запържени с нарязан черен дроб, праз и ориз. Прави се на котлон (или печка на дърва) и има консистенцията на яхния. Ако остане до следващия ден, оризът поема цялата течност и ястието се сгъстява. От другата страна в Берово пък правят традиционен Малешевски зелник, който е известен и като Кюстендилски зелник.
Be the first to leave a review.
