Оценка от meteo-ride
Оценка от мото пътешествениците
Може би някои от вас знаят, че ждрелото на река Ерма продължава и на територията на съседна Сърбия. Част от изумителният район се намира в Западните български покрайнини и е останала в СФР Югославия, сега Република Сърбия, в следствие на Ньойския договор. Може би ако природният парк се управляваше от една държава и беше централизиран, щеше да е още по-развит, но дори и сега скалите, които р. Ерма пронизва, са атракция и гордост за цели две държави.
Любопитни факти:
- Кодово название: Шосе 223
- Дължина: 16 км
- 561 м е най-високата точка на шосето, при с. Трънски Одоровци.
- 1915 г. започва изграждането на трънската теснолинейка. Участъкът от трасето с готовия 300-метров тунел при ждрелото на Ерма след Ньойския договор остава незавършен. Изградени са участък Драгоман-Ялботина (при въглищна мина Бели брег), 12 км (днес закрит и демонтиран) и участък Ракита, Звонци, Звонска Баня, Трънски Одоровци, Бобовище, Ерма, Погановски манастир, Власи, Комие, Горна Държина, Суково, Бело поле – общо 28 км. Към 1942 г. са направени още два по-малки тунела до с. Петачинци за свързване на участъците, но отново Западните покрайнини са отнети. Участъкът е закрит заедно с мината през 1963 г. През 1981 г. трасето на последния участък е асфалтирано и преустроено в удобен път поради малките железопътни наклони.
- В пътеписа си за Погановското ждрело и манастира Алеко Константинов казва прословутата фраза, описвайки красотите на България: „Какво Швейцария ли?“
Знаем колко приказна е еко пътеката в българската част и разходката из мостчетата винаги те кара да се чувстваш все едно си в Панамската джунгла и всеки миг от някой храсталак може да изкочи раптор. Мога да се закълна, че при едно от преминаванията ми по тази пътечка чух писък от Т-рекс, но вероятно трябва да спра да гледам „Джурасик парк“.
Та ако ние си имаме чудесна пътечка, то в Сърбия е прокаран цял път измежду скалите. Разбира се, в Сърбия река Ерма е доста по-широка и пълноводна и е издълбала по-широк каньон, както го нарича местната сръбска администрация – „Каньон реке Jерме“. И друг път сме правили ревюта на каньони из територията на бивша Югославия и сме свикнали с този чуждоземен за Балканите термин, но някак ние, българите, река Ерма сме свикнали да я свързваме с „ждрело“. Друго използвано име за тази стара българска земя е Погановско ждрело, заради разположения в близост Погановски манастир.
Все пак наименованието не е толкова важно, за нас като пътни завоеватели и изследователи това е просто шосе 223 или трасето от с. Суково до с. Трънски Одоровци, на което се насладихме.
Трафик
Страхотен бонус за това трасе е бързият достъп до него! Колкото и странно да звучи това, при положение че имате да преминавате ГКПП. Но ако избегнете гастербайтерския пик през август и сте от София, за нула време ще се озовете в Сърбия, където наскоро изградената магистрала отклонява много от трафика по Пътя на коприната и превръща отсечката от Калотина през Димитровград до отбивката за Суково в истински кеф за каране. Прави чисти отсечки, (имайте едно наум обаче за мобилната камера след Димитровград преди отбивката за с. Лукавица), страхотно място за навиване на газта. За още едно нещо трябва да внимавате и това е отбивката за с. Суково, която е на правата за Пирот, обвита е с дървета и храсталаци и едва се разпознава. За малко да я пропуснем! Очаквахме да видим табела за Погановския и Суковския манастир, но уви. Уцелите ли отбивката обаче, започва шосе 223, а малко след прелеза към с. Суково е началото на същинското трасе. Огромна жълта табелка ви информира, че влизате в Национален резерват „Канонът на р. Ерма“. През уикенда трафикът в същинската част на ждрелото е интензивен, защото има много автобуси с туристи, които искат да разгледат манастирите, но не е нещо, което трябва да ви плаши. Предполагаме, че през седмицата цари хармония и спокойствие, като само местните тракторчета могат да ви създадат затруднение.
Пътна настилка
В началото шосето е широко с шарен асфалт, редуващ стара с нова пътна настилка, в средата, когато започва да преминава през скалите, става тясно, но след Погановския манастир отново се разширява и е с хубава настилка.
ВАЖНО: Продължете по пътя след манастира, за да се насладите напълно на най-внушителната гледка, която тепърва предстои. Ще видите свлачище, което ще ви накара да се чувствате нищожен и дори застрашен. Тук има опасност от падащи камъни. Докато бяхме спрели да усетим величието на това място и да направим снимки, няколко камъчета се затъркаляха надолу от голяма височина и шумът от падането им ни накара панически да поместим мотора, който бяхме позиционирали пред самото свлачище. По наше мнение това е най-уникалната част на пътя… и най-опасната, особено ако вали пороен дъжд.
Панорама
Скалите, които надвисват над вас, са поне 200-300 метра високи, а свлачището се е изсипало като пясъчник. Скалите буквално надвисват над главите ви в етапите, където пътят е врязан в тях. Именно това са и емблематичните мигове тук. Спрете и направете перфектните снимки, но бъдете много внимателни, защото тук е и най-тясната част.
Имахме желание да снимаме с дрона точно в тези теснини, но уви! Постоянно ни изписваше, че има смущения в сигнала. Като се замисли човек, нормално сигналите тук да са слаби и блокирани, на практика се намирате в цепнатина, прорязана от водната стихия през хилядолетията. Сигурно и Осама Бин Ладен се е криел от сателитите в нещо подобно. Прилича на Буйновско ждрело и Триградското ждрело, пътят от Прусос до Каперниси в Гърция или Strada della Forra SP38 – „Осмото чудо на света“ в Италия. Любителите на подобен тип шосета ще изпаднат в екстаз тук.
Все пак успяхме да направим снимки от въздуха, така че можете да се насладите на природата в района в нашия 10-минутен филм за шосе 223.
Следвайте ни и на канала в youtube
Обекти и логистика, забележителности. Места за настаняване
Хотели, къщи за гости и хостели, всичко това загуби смисъл, след като открихме чудесните полянки покрай реката. Но не знаем дали свободното къмпингуване на територията на резервата е позволено, както и въобще в Сърбия – вероятно по-скоро не, но пък видяхме следи от бивак, тъй че някой може и да е опъвал палатката тук.
Можете да отседнете в Димитровград, както направихме ние, в чудния хотел „Хепи“, разположен на главното шосе. Бензиностанция също можете да откриете на главния път.
Погановският манастир „Свети Йоан Богослов“ и Суковският манастир са две места, които може да ви притеглят да посетите шосе 223 и да ви задържат да останете по-дълго.
СТИКЕР Ждрелото на Ерма – Погановско ждрело, Шосе 223
Картата показва всички оферти в Booking.com и Vrbo.com в района. Meteo-ride.com е партньор на Stay22.com и резервирайки през тази карта, Вие ще подпомогнете нашата дейност, за да продължим да откриваме и описваме за Вас интересни мото маршрути. Благодарим Ви предварително!
Be the first to leave a review.
