Проходът Агалис (Διάσελο Αγάλης) е разположен в планината Дирфи, остров Евия (Евбея), Гърция. Трасето е едно от 5-те, които прорязват планинския масив и е част от "Обиколката на Дирфи".
- Черният път на прохода Лейри (διάσελο Λειρί).
- Проходът Стени Дирфи,
- Крайбрежният път от Ламари през Глифада-Влахи до Пилио;
- Пътят, който води до градчето Кими - (Проходът Кими).
Проходът стартира от около 190 м н. в. от село Агиос Атанасиос (Свети Атанас), близо до ждрелото Агалис. Следва същинското изкачване в посока североизток. Седловината достига най-високата си точка - 930 м н. в. при разклона за заслона Агалис. За да стигнете до заслона, трябва да продължите още около километър, като от тук при ясно време се разкрива чудесна панорама. Следва живописно спускане към Глифада и морето.
Трябва да знаете, че село Глифада е началото и краят на асфалтовото крайбрежно трасе, а ако продължите от Глифада в посока североизток ще се насочите към черния крайбрежен път до Влахи и Пилио.
Трафик
Уединението е най-голямото достойнство на този път. За разлика от прохода Стени, който е основен път към Кими, на Агалис абсолютно липсва трафик. Пълно спокойствие и е твърде възможно да сте сами тук, поне ние не попаднахме на други МПС-та. Стояхме около 1 час на заслона, за да си направим пикник и не видяхме нито една кола, човек или колоездач.
Обекти и забележителности, логистика
Трасето не предлага околни атракции, като изключим може би отбивката в началото към ждрелото Агалис. Това е добре обозначен пешеходен маршрут, който се взима за около час и половина и води до извора на река Криовриси. Друг интересн обект е самият заслон на върха. Имайте предвид обаче, че заслонът е затворен и не работи. Бъдете готови и за факта, че няма бензиностанции наоколо и най-близката в посока север е в Пилио, до който води черният крайбрежен път. А на юг, чак в Кими. Ако сте на изпарения, задължително се върнете и заредете в Халкида или в Като Стени.
Устойчивост на климатичната прогноза
Перфектно време през по-голямата част от годината! Евия е един от най-топлите гръцки острови. Тук често е по-топло дори и от о. Крит. Може обаче да бъде мъгливо от източната страна на прохода, заради обилния конденз от сблъсъка на северното егейско течение и топлото континентално югозападно. Тази граница е планинският масив на Дирфи. Пътят е отворен целогодишно, но имайте предвид, че Дирфи е една най-снежните южно разположени планини в Европа. През зимата снежната покривка може да достигне до 3-4 метра , феномен, дължащ се на студените североизточни течения, както споменахме, на които е изложен районът на Дирфи.
Панорама
Приказка, на където и да се обърнете. При изкачването от св. Атанас ще попаднете в типична островна борова гора - алепски борове, от които местните събират смола. В средния участък започват храстовидните растения - падуби, риган, мащерка, розмарин и др. Пишем всичко това, за да ви намекнем да си повдигнете малко слюдата и да се насладите на ароматите. Но имайте едно на ум за пчелите и стършелите. Малко след това ще започнат шеметни гледки и широка серпентина с хубави завои.
• Кодово название: Проходът Агалис, Διάσελο Αγάλης, Agalis Pass, Евбейският Трансфъгърашан
Твърди се, че името му идва от израза "агали, агали" (процес, който върви бавно: леко, леко), тъй като туристите трудно се придвижвали в ждрелото Агали.
• 18 км е дължината на прохода.
• 91 км е цялата обиколка на планината.
Цялата обиколка на планината Дирфи
• 6 километра е общата дължина на каньона Агали.
• 1743 метра е висока планината Дирфи с едноименния връх - това е най-високата планина на Евбея.
• В ждрелото Агали можете да видите богата растителност. Тук минава поток, който образува красиви малки водопади. Водите му произхождат от изворите Аркудовриси и Криовриси, които са и основните притоци на река Месапиос.
Завои
Друг кеф тук са завоите. Пътят е с голям габарит и широки хубави завои, гарнирани с дълги, дълги прави. Спускането към морето и Глифада напомня малко на Велухи и мъничко на Трансалпина. Особено ако го посетите през май или юни, зелените скатове на планината Дирфи ще ви очароват. Склоновете от тази страна са голи, без дървета, заради мощното и ветровито северно Егейско течение. Впрочем поради тази причина плажовете от тази страна на Евия са дълбоки и с бурни вълни.
Плажовете
Пътят ще ви изведе до Глифада, която е все още в планината, но по който и разклон да хванете, неизбежно ще се спуснете към морето и самотните плажове на Евия. Дивно красиви и трудно достъпни. Но на тях ще се спрем по-подробно, когато разгледаме Крайбрежните трасета на Дирфи.
Популярност и слава, атрактивност
Непопулярен път. Остров Евия като цяло лежи в сянката на Корфу, Крит, Тасос и др. Български мотористи рядко отделят внимание на острова. И ако през прохода Стени все пак мнозина преминават, за да направят връзка със североизточната част на острова и Кими, то Агалис е напълно неизвестен път. Отчасти и поради факта, че на север преминава в черен път.
Агалис остава скрит, най-малкото, защото трудно се разкрива и на гугъл картата. Трябва да приближите съвсем за да го видите. Но той е там, уединен, красив, и ви чака.
Традиционни ястия в района
Лукумадес (λουκουμάδες) са бухтички от вода, брашно и мая. Евия е известна със своите лукумадес. Независимо дали ги предпочитате с лешникови или шоколадови пралини или с мед и орехи, вкусът им е невероятен. Ще намерите най-известните лукумади в Кими, Прокопи, Агиос Георгиос и Едипсос, но те са вкусни и пресни навсякъде! Не ги пропускайте!
Мед: Евия е известна със своите пчелини и фините си пчелни продукти. В северната част на Евия ще намерите много магазини с разнообразие от различните видове мед - боров, от мащерка, от сливи.
Be the first to leave a review.
