1985

Седмият старт на рали-рейда остава в историята с ниските температури в началото, които са особено жестоки за мотоциклетистите. На 30 декември на пролога присъстват около 70 хиляди зрители, въпреки полярния студ, който е обзел Франция. Множеството се възхищава на участниците на старта, които поемат към най-суровото предизвикателството за човек и машина.

Състезанието започва с етап от град Версай (за първи път не стартира от Париж) до пристанищния град Сет, в южната част на Франция. Маршрутът се вие над 1076 километра по национално шосе номер 20 (Rue 20), като участниците тази година са рекордните 552 екипа, от които 362 автомобила, 135 мотоциклета и 55 камиона. До финала достигат едва 146 (101 автомобила, 25 мотоциклета и 20 камиона).

Проблеми на старта

На 2 януари фериботният трансфер от Сет до Алжир би трябвало да е последната възможност за почивка на състезателите, преди да се изправят един срещу друг на африканска земя. За мнозина обаче престоят на ферибота се превръща в истински кошмар. Морските условия причиняват общо неразположение на пилотите през нощта, като някои от тях не успяват да мигнат и минутка.

Мотоциклетите

Успехът при мотоциклетистите за втора поредна година е за белгиеца Гастон Райе с BMW R80 GS 1000. В началото обаче за него дублирането на титлата изглежда обречено, тъй като е ударен от кола на зрител малко след старта.

Неговият R80 GS 1000 получава няколко повреди, като екипът на BMW не разполага с резервен мотоциклет, така че Гастон трябва да продължи с това, което има. BMW и екипът на HPN, който построява мотоциклета, не разполага и с резервно шаси, което е най-увредено. Така че е трябвало да закърпят разбитото възможно най-добре. По-късно Райе се шегува, че е оставял следи от две гуми в пясъка – толкова била крива рамата.

За щастие инцидентът не компрометира участието му и Райе успява да продължи, като в крайна сметка митологизира себе си с втора поредна статуетка и 3-та за BMW GS.

Зад него завършва изненадата Жан-Клод Оливие с Yamaha, французин, който не е професионалист и всъщност работи като дилър на Yamaha, известен сред колегите си като изискано конте. С добро си каране той слога в малкия си джоб редица професионални ездачи. 

Автомобилите

При автомобилите Mitsubishi печелят с прототип на Pajero, наречен Evolution. Екипажът в кабината е френски – Патрик Занироли и Жан да Силва. Друг прототип с три оси и шест колела – Mercedes 190 на Жан-Пиер Жосо, е атракцията на надпреварата. Преработката на този Mercedes отнема цели 2500 часа.

Изкушени от Дакар

Нищо не може да спре тенденцията и вече всички искат да са в Дакар! През 1985 г. много мотоциклетни марки се включват в надпреварата – DKW, Cagiva, BSA, MBK, Moto Guzzi, Moto Morini. Едни с отбори, подкрепени от производителите, а други като частници, избрали мотоциклет, различен от японските или немските производители. 

Пример за самоиздържащ се състезател с италиански мотоциклет е Клаудио Тори, който се втурва с Moto Guzzi V65TT (По-късно през 2019 тази машина ще вдъхнови създаването на V85 TT Adventure – първото ретро ендуро.)

Клаудио взима стандартно Moto Guzzi V65, като само модифицира ауспуха и резервоара, изработени от алуминий за състезанието от Acerbis. Той си плаща мотоциклета и влизането в състезанието, като освен това поддържа сам мотоциклета след всеки етап.

Доминацията на Yamaha, BMW, Honda и Suzuki е много солидна, както и спонсорските договори, които непрекъснато растат, заедно с продажбите на тези марки. Най-адекватно реагира Cagiva, които съвместно с Ducati разработват мотоциклет, който ще бъде страшилище в следващите 10 години. 

Cagiva влиза в голямата игра. Обявена е война на BMW

Италиано-френският отбор Ligier-Cagiva тръгва много амбициозно, след като привлича бившия шампион с BMW от 1983 Убер Ориол. С опита си французинът създава вътрешна организация в отбора, но най-вече развива мотоциклета, чийто двитател е доставен от Ducati. Работата му по мотора, заедно с колегата му Маринони, слага началото на легендарния мотоциклет Cagiva 750 Elefant, който ще е сред лидерите в състезанието в идните години. 

Интриги

Много интриги се раждат покрай привличането на Ориол в Ligier-Cagiva. Носят се слухове, че Ориол е напуснал заради съотборника си Гастон Райе. Убер категорично отрича това, но сравненията между машините не спира, тъй като в тази епоха отборите крият пълните данни на мотоциклетите.

„Първоначалното ми впечатление е, че мощността на двата мотоциклета е повече или по-малко еквивалентна. Задното окачване на Cagiva е много по-ефективно. Що се отнася до теглото, мисля, че Ligier-Cagiva е с петнадесет килограма по-лек от BMW…“ – казва Убер в интервю.

Ligier-Cagiva е оборудван с 750-кубиков 4-тактов L-образен двуцилиндров двигател на Ducati. Това е същият двигател, използван при състезания на писта, но мощността е намалена. Двигателят на BMW също е двуцилиндров, но 980-кубиков боксер. От BMW твърдят, че машината им развива 100 к.с. и тежи 140 кг, като тези изказвания на немците буквало предизвикват буря от коментари в бивака.

Маринони споделя:

„Не вярвам! Обичам да казвам нещата такива, каквито са. Аз също бих могъл да ви обявя 90 конски сили, без да ги имаме. BMW декларира 100 конски сили c Райе – техният пилот, който казва, че празният му мотоциклет, без бензин, тежи 140 килограма, което е нечувано за мен, защото всички знаят, че мотоциклет като BMW, стандартен, не може да тежи по-малко от 155 килограма. Признавам, че са работили, за да го олекотят, но не могат да свалят кой знае какви килограми, защото има твърде много компоненти, без които не можете, за да се справите с реалностите на Париж-Дакар. Компоненти, които имат тежест. 1000-кубиков двигател като техния се нуждае от определени маси, за да работи. Само двигателят на BMW тежи 60 килограма! Те имат вилки като нашите, колелата са същите, трансмисията с кардан на BMW според мен тежи повече от нашата верига, така че откъде са спечелили тези 20-30 килограма в сравнение с нашата Cagiva, която достига 160-170 кг? Само с пластмасови резервоари?“

За други това е последното състезание

Това е годината на последното участие на отбора на Валентини ди Прато в Париж-Дакар и марката Moto Morini. След дебюта на отбора през 1983 г. с три Moto Morini, сега екипът не получава пряка подкрепа от фабриката на италианците. Пилотите от отбора участват със старите мотори от 1983. Съпътствани са от проблеми, като Леандро Чечерели след болки отпада в края на първата седмица. Вторият ездач Джани Галиоти се представя много добре и след хиляди километри е на само няколко километра от финалната линия в Дакар. Тогава обаче неговото Morini угасва на пясъка. Галиоти и притеклите се на помощ Гуалини и Балестриери се опитват по всякакъв начин да рестартират мотора, насърчавани от аплодисментите на децата, събрани на плажа, за да празнуват финала.

Финалната линия е пред тях, но единственият начин да я пресече е да бъде теглен от съпровождащите го приятели. Този помощ обаче му коства дисквалификацията. Поради тази причина няма да намерите Галиоти в официалната класация, но след като покорява 14 000 км за 20 дни със старото Moto Morini, той е морален победител и истински герой на изданието.

VIP участници и ексцентрици

От знатните участници през 1985 г. се отличава името на принца на Монако Албер II, който участва при автомобилите, а сестра му Каролина Монакска, е навигатор на съпруга си Стефано Казираги при камионите. Както винаги има и хора от шоубизнеса и киното. Този път горещият новобранец е Шантал Нобел от набиращия популярност по това време сериал Шатовалон. Тя е навигатор при камионите и спомага на отбора си да спечели петото място в класа си. За първи път в състезанието се впуска с Лада и бъдещият шампион Жан-Луи Шлесер. 

Духът и героите на Дакар

Старт	1 януари 1985
Град	Версай
Финал	22 януари 1985
Град	Дакар
Етапи	17
Дължина общо	14 000 км
Дължина сп. отсечки	7470 км
Държави	Франция, Алжир, Нигер, Мали, Мавритания, Сенегал
Участници коли	362
Участници мотори	135
Участници камиони	55
Победител коли	Патрик Занироли
Победител мотори	Гастон Райе
Победител камиони	Карл-Фридрих Капито

Генерално класиране при мотоциклетите
Място	Състезател	Марка
1	Гастон Райе	BMW
2	Жан-Клод Оливие	Yamaha
3	Франко Пико	Yamaha
4	Андреа Маринони	Yamaha
5	Сирил Невьо	Honda
6	Чарлз Стърнс	Yamaha
7	Франсоа Шарлиа	Honda
8	Убер Ориол	Cagiva
9	Грегоар Верхаег	Barigo
10	Кристиан Куртоа	Yamaha