Пътищата на Парнас: Проходът Парнас, 1819 м (Parnassus Pass)

Завои

Трасето стартира от градчето Амфиклея на около 400 м н. в., откъдето започва стръмно изкачване, преодоляващо най-голямата денивелация. Трябва да кажем, че тук най-много се забавлявахме да караме по широките отворени завои с чудесна видимост. От тази страна е и характерният асфалтов серпентинен отпечатък на пътя.

Ключово място

Важно за черния път до параклиса на 2305 метра - след като наближите първата база на ски център Фтеролака, малко преди нея трябва да завиете по черния път вляво. Отбивката е много скрита, не е обозначена с табели и лесно можете да я пропуснете. Ние я подминахме, увлечени от асфалтовия път и свихме грешно в една глуха отбивка към контролната кабина на лифтовете, където се надънихме на кучетата на пазача.

Следващото предизвикателство, което предлага проходът Парнас

Продължавате към най-живописната отсечка на асфалтовия път. Това е пикът на седловината, на около 1800 метра, където е разположен ски центърът Парнас. Тук можете да видите уникална комбинация на тучни алпийско зелени ливади със скални образувания. Много приятна част от трасето, откъдето имате два варианта - да продължите по черните пътища, отвеждащи ви към върховете на планината, или да започнете спускането надолу по асфалтовото трасе.

Трябва да отделите повече време за изследване на пътищата на тази планина. Времето ни бе ограничено, вятърът се усили и осуети снимките ни с дрона в тази част. RR-ката също се предаде и така черните пътища останаха неизследвани, въпреки желанието на всички в екипа.

Съвет: Отделете нужното време за трасетата тук и тръгнете рано, ако искате да видите всички прелести на планината.

Панорама

А те не са малко. Едва се докоснахме до гледките на Парнас, а той ни заплени завинаги и вече планираме втора експедиция до тук. За това ще дадем оценка само за асфалтовия път, от който панорамата е чудесна, макар някои дървета да скриват простора.

Трафик

Нищожен, нулев! Никакъв - абсолютно максимална оценка! Трасето обслужва предимно зимните курорти, защото главният, по-кратък път към Делфи минава встрани и тук през летните месеци е много спокойно.  Ние го минахме в късен час, в който се предполага, че става по-хладно и гърците се разщъкват. И въпреки това не видяхме нито един автомобил, мотоциклет или дори колоездач по цялото 30-километрово асфалтово шосе. Пътят завършва на 1220 м надморска височина при високопланинско плато, при разклона с другия панорамен път, минаващ през планината - а именно споменатия главен път към Делфи. Продължавайки по него, ще попаднете в приказния свят на тучните ливади на парнаското плато. Шосето преминава превал преди Арахова и започва спускане към Делфи. Малко по-долу започва и крайбрежното шосе 48 Делфи - Рио Антирио, водещо към моста Рио Антирио, портата на Пелопонес. На него ще се спрем в следващото ни ревю.

Популярност и слава

Непопулярно шосе. Напълно неизвестен проход и път. Незаслужено е в сянката на големите трасета на Балканите, а трябва да бъде редом с тях, както и, впрочем, много други гръцки трасета. Чистият въздух на близо 1800 метра, липсата на трафик, сравнително добрата настилка и добрите завои го правят привлекателна дестинация, както за по-спортно каране в някои отсечки, така и за панорамно зяпане.

Четете още:

Крайбрежният път на Цакония и каньоните край Леонидио