На път за една от най-големите забележителности в Грузия - пещерно-манастирския комплекс Вардзия, ще преминете през каньона Паравани. Подценявано и недостатъчно описано трасе, което обаче несъмнено има своето очарование.
Каньонът Паравани е изключително живописно дефиле в Южна Грузия, регион Самцхе-Джавахети, през което преминава стратегическото за страната шосе 11 от Ахалцихе до Ниноцминда. "Магистралата" е дълга общо 112 км, но за нас най-живописна е отсечката между сливането на реките Кура и Паравани и градчето Ахалкалаки. Именно този участък ще разгледаме в това ревю.
Това са около 25 километра, в които освен че дефилето се стеснява много, пътят започва полегато изкачване. Така от 1150 м н. в. при крепостта Хертвиси (кръстовището за Вардзия и вливането на двете реки: Кура и Паравани) достигате 1650 м в подножието на гр. Ахалкалаки. Оттам пътят започва да се движи по равното плато към арменската граница, за да стигне и самото езеро Паравани.
Завоите
"Истински фън"! Мартин Вачков понатисна в тези завои, но истинският кеф бе при Данчо. Чопарията в тези леки завои се носеше като лодка по река Паравани. Завоите са с такава амплитуда, че те унасят като в транс. Веднъж схванеш ли първия, всички следващи те понасят в психеделичен ритъм. Голям кеф, но трябва да се внимава заради движението.
Трафик
Този унес лесно може да бъде смутен от тежкотоварния трафик по това дефиле. Шосе S11 е важен транзитен маршрут от Армения към Турция и обратно, тъй като пряката граница между двете страни е затворена и трафикът минава алтернативно през Грузия. Освен това арменската общност в Грузия живее предимно в този регион - Самцхе-Джавахети, особено в общините Ахалкалаки и Ниноцминда, а S11 играе важна роля за свързването на местното население с Армения. Движението е голямо. Така че внимавайте в слепите завои.
Пътна настилка
Добра, пътят е рехабилитиран през 2019. Но заради трафика предполагаме, че бързо ще се износи отново.
Обекти и логистика. Забележителности
Много история има на трасето, основно в двата му края. Каньонът Паравани започва и свършва с две крепости, образци на средновековното грузинско фортификационно дело. Това са крепостта Хертвиси (X-XI век) на "входа" към Вардзия и крепостта Ахалкалаки (XI-XII век) в едноименния град. По-впечатляващата и добре стопанисвана определено е Хертвиси, която е отбранявала цял град с това име в миналото. Но след последното унищожение градът е изчезнал. В наше време над земята не се виждат никакви останки от сгради от стария град, освен крепостта. Горещо препоръчваме за посещение мистичната средновековна крепост Хертвиси.
Обратното, крепостта Ахалкалаки е доста срината, рушаща се и нереставрирана, но пък градът Ахалкалаки е оцелял през вековете. Основан от грузинския крал Баграт IV през 1064 г. градът има бурна история и подобно на Хертвиси е бил свидетел на сблъсъци между могъщи сили в Малък Кавказ, като грузинските средновековни династии, персийските шахове, османските султани и руските царе. И двата града, както и днес, са разположени на стратегическо трасе и са били ключови. В края на краищата след османския период тук местното грузинско население приема исляма.
Към момента на анексирането на региона към Руската империя през 1829 г. населението е предимно ислямизирано грузинско население (подобно на аджарите). След превземането от Русия повечето от грузинци мюсюлмани напускат района и заминават за Османската империя, а на тяхно място тук се заселват християнски арменски бежанци от Ерзурум и Баязид. Оттогава градът и регионът Джавахети са до голяма степен населени с арменци. След последвалата турска инвазия в Южен Кавказ през май 1918 г., по-голямата част от населението на града и провинцията емигрира в горите на Бакуриани и района на Цалка. Загиват 35-40 хиляди от емигриралите 80 хиляди арменци. При съветизацията на Армения и Грузия, на 6 ноември 1921 г. е подписан договор между двете съветски републики, според който Ахалкалаки и провинцията преминават към Грузия.
• Кодово название: S 11, საერთაშორისო 11, Каньонът Паравани, Paravani Canyon
• 26 км е дължината на трасето от крепостта Хертвиси до гр. Ахалкалаки.
• 112 км е дължината на шосе S11 от Ахалцихе до Ниноцминда.
• На 1700 м н. в. е разположен град Ахалкалаки, където е и най-високата точка на каньона Паравани.
• Според легенда, за изграждането на една от кулите на Хертвиси, царица Тамара организира състезание, в което взимат участие майстор каменоделец и неговият чирак. Чиракът надминава своя учител и печели състезанието, а майсторът от мъка скача от кулата и умира, намушкан от ножа на колана си.
• Грузинският летописец Леонти Морвели, XI век, твърди, че Хертвиси възниква около IV век пр. н. е. и че е един от първите градове в Грузия. Според една от легендите, първото укрепление на това място е унищожено от войските на Александър Македонски. Но на терен не са открити никакви данни за селище или крепост от онова време.
Панорама
Да си признаем, не бяхме виждали такова нещо - "зелени реки", перпендикулярни на пътя! Така бихме ги нарекли. Нашият редактор и специалист езиковед Милена Иванова си глътна езика по тези странни гледки. Бе изключително впечатлена.
Виждали сме подобни зелени силуети по плата, блата и понори, където в мучурливите места се вижда по-буйната и зелена растителност заради влагата под тях. Най-добре сме ги забелязвали с дрон. Но тук, по склоновете? Направо нереално! Много тропически облик имат полегатите склонове около вас, завършващи във високата си част със зъбери, над които е платото. Някои от тях надхвърлят 1600 метра.
Предполагаме, че от изворите понори от платото се стичат потоци, които допълнително озеленяват склоновете преди да се просмукат в река Паравани и след това в река Кура.
Видяхме около 15-тина такива "зелени реки", което прави почти по една на всеки два километра.
Традиционни ястия в района
Тенили (Tenili )
Tenili е уникално грузинско сирене, произведено в районите Самцхе-Джавахети и Квемо Картли. Може да се произвежда от краве или овче мляко, но най-важното е млякото да е с висок процент масленост. Сиренето се пресова и топлата извара се издърпва многократно ръчно на тънки нишки, придавайки му уникална форма и вид.
Тъй като процесът е трудоемък, тенили обикновено се приготвя само за големи тържества и празници.
Be the first to leave a review.
