Пътят до езерото Докса е разположен в Пелопонес, Западна Коринтия, Гърция. Водоемът Докса реално е изкуствено езеро - язовир, чиято стена е завършена в края на 90-те години. Но на мястото на язовира още от древността е имало естествено езерце, образувано от малката река Докса, край чиито брегове се е намирал старият манастир "Свети Георги". Днес на малък полуостров в сърцето на езерото все още стои църквицата на Свети Фанурий, която единствено е останала от стария манастирски комплекс. Манастирът "Свети Георги" е преместен на по-високо място, северно от езерото.
Около езерото е изградено 5-километрово крайбрежно асфалтово трасе, а за да стигнете до Докса, ви препоръчваме конкретен маршрут с живописни гледки и хубави отсечки за каране. Този маршрут стартира от древна Микена и продължава към древна Немея, откъдето ще се изкачите към долината на пресъхналото езеро Стимфалия (което по-скоро е блато). След езерото ви очаква хубав широк път, който се изкачва до седловина с няколко невероятни обратни завоя при село Кастания на около 1100 метра н. в. От спускането на този проход ще се разкрие гледка към долината Фенос. След като я прекосите, на източния склон на планината Хелмос ще откриете езерото Докса.
На тръгване от Докса задължително продължете към северното крайбрежие на Пелопонес, спускайки се към морето. Ще преодолеете още един проход, на около 1300 метра н. в., с причудливи гледки и скални образувания, за да се спуснете финално към пътния възел на селцето Дервени на морското равнище. Изключително удоволствие е този участък. Вижте позеленелите скали.
Завои и характеристики
Трасето около езерото е кратко, но с много приятни завои с широки радуси - истинска наслада. Същото можем да кажем и за целия маршрут Микена-Немея-Кастания-Докса-Дервени. Редуват се дълги прави отсечки, с кратки изкачвания и спускания, посредством много широки завои и добри виражи. Трасето става малко по-недружелюбно при спускането при Дервени, където голямата денивелация оказва своето въздействие върху ритъма на каране и намалява скоростта в завоите.
Панорама
Гледките са умопомрачителни през целия път. Можем смело да кажем, че се чувствахме като в някаква антична приказка през цялото време. А когато навлязохме в отсечката около езерото и видяхме тюркоазената вода, вече крещяхме в каските. Буквално имате усещането, че някое митологично създание ще прекоси асфалта - някоя нимфа или дриада.
• Кодово название: езерото Докса, на гръцки: Λίμνη Δόξα, романизирано: Limni Doxa. Известно още и като язовир Докса.
• 5 км е обиколката на самия язовир.
• 126 км е дължината на цялото трасе. Микена-Немея-Докса-Дервени.
• 1305 метра е най-високата точка на трасето преди спускането към Дервени.
• Язовирът е разположен на около 900 м.
• При преброяване, направено от венецианците през 1700 г. на селищата в Пелопонес, е открита хроника, която свързва историята на района с албанския вожд Доксия или Докса, който се бори срещу Мохамед II в средата на XV в.
• По време на гръцката гражданска война, комунистическите партизани превръщат близкия манастир "Свети Георги" в концентрационен лагер, като избиват онези, които те смятат за „реакционери“.
• Езерото е включено в националния парк Хелмос-Вурайкос от 2009 г.
• В района на парка можете да срещнете дългокорубестата костенурка, която е ендемит за Пелопонес.
• На 1500 м е разположен новият манастир "Свети Георги", наречен така, за да бъде разграничен от „стария“, който лежи на дъното на езерото. Първият манастир е основан през XIV век. В края на XVII век нивото на езерото се повишило и водите постепенно залели стария манастир. Монасите изградили нова обител по-високо в планината.
• Църквата в средата на езерото е свързана с брега чрез тънка ивица земя. Според експерти след няколко години, поради корозия на почвата, този провлак ще изчезне и до църквата ще може да се стига само с лодка.
Трафик
Несъществуващ около езерото и долината Фенос! Бяхме си сами и при спускането към морето и магистралата, където вече се появи някакъв трафик. Всъщност единственият автомобил, който видяхме покрай езерето, бе на местния билкар, който бе паркирал пикапа си близо до древната църква "Св. Фанурий" в средата на езерото. От него си купихме етерични масла, едното против главоболие, като трябва да му признаем, настина действа. Той ни разказа за легендите около манастира и каза, че пътят до новия също бил много живописен. Но ние нямахме време да го посетим и си го оставихме за следващия път. О, да, несъмнено това място е от тези, на които искате да се върнете.
Направихме снимки с дрона, а през това време Горан и Иван, подлъгани от жегата, решиха да се изкъпят в езерото. То очаквано се оказа доста студено, но този тюркоаз привлича като магнит. Идва ти да се потопиш в него на мига. Наистина има нещо магично в тези води, можеш да ги съзерцаваш хипнотично с часове.
Прочетохме, че понякога около езерото може да бъде и доста пренаселено, защото тук се практикуват водни спортове. В този юнски ден обаче нямаше никой! Освен билкарят.
Може би донякъде напомня езерцето на прохода Села Невея на италиано-словенската граница.
Обекти и забележителности
Оскъдни са обектите в близост и по трасето, но като включите разглеждането на Микена и Немея, оценката в тази категория се вдига. Трябва да добавим също църквата в езерото и манастирът над него.
Популярност и слава. Реводни събития
Маршрутът е неизвестен! И ако все пак попаднете на него и преминете платото Фенос, то лесно може да подминете езерото, което се пада някак встрани от главните пътища и маршрути.
След Докса ви препоръчваме да хапнете в таверна Tríkrēna, която е току преди селото до езерото. Тази отбивка ще ви е точно около обяд и, бихме казали, че е задължителна за маршрута.
Бонус отбивки
Ако ви остане време, качете се до планината Килини. До почти 1600 метра има асфалт. Ако пък сте с ендуро мотоциклет, можете да атакувате и черните пътища в Килини. Разбира се, за това упражнение си предвидете още един ден.
Традиционни ястия в района
В таверната трябва да хапнете нещо местно, задължително. Правят страхотни чевермета и агнешко. Но традиционното и уникално ястие за района е тревният грах Fava Feneou (посевно секирче). То расте на платото Фенос в Коринтия, като специфичният климат и богатата на калций почва му придават неповторимите вкусови качества.
Fava Feneou е богат на растителни протеини и въглехидрати и се приготвя много лесно. Най-известната местна рецепта е да се свари и направи на пюре (става подобно на хумус). Сервира се със суров лук, зехтин и чаша узо.
Be the first to leave a review.
