970×90 Blue reco

петък, 22/03/19

Информационен портал за мото туризъм
300×250 Reco Blue
300×250 Reco Blue
Ядранска магистрала

Ядранска магистрала

Ето го и най-дългото трасе в нашата класация. Цели 601 км по адриатическото крайбрежие преминаващо през три държави – Хърватска, Босна и Черна гора. Шосето стартира от околностите на Риека и приключва малко след черногороския гр. Бар. Но най-голямата и същинска част лежи в Хърватска, в приблизителните исторически граници на някогашна Далмация.

Освен най-дългото, то спокойно може да се нареди и сред най-великите, ако не и най-великото, което сте покорявали (не се шегуваме). Този маршрут притежава всичко. Абсолютно е задължително да минете по него, а не по официалната магистрала А1, която следва планините през вътрешността на Хърватска.

Не случайно обаче споменаваме толкова често бившата югославска република Хърватска, защото ще разгледаме предимно участъка на нейната територия. На останалите километри от трасето, които се намират в Черна гора и залива Бока Которска, ще направим отделно ревю, защото смятаме, че усещането, което оставят се различава от основния път и е по свой начин внушително. Но за Которския залив друг път.

Името

Ядранската магистрала всъщност не е магистрала, а еднолентов криволичещ път, който свързва курортите и селищата на крайбрежна Хърватия, разпростряла се на Адриатическо море. От името на морето иде името на път. Преди изграждането на магистрала А1 за местните пътят е бил с фундаментално стратегическо значение и затова го наричат „магистрала“, което до такава степен се е наложило, че се използва и до днес.

Пътната настилка

И как да е другояче, след като качеството на шосето е сравнимо с най-добрите магистрали в света. Състоянието и естеството на асфалта са удивителни. Имахме усещането, че цветът на асфалта е по-различен от всичко виждано досега. Дали заради отраженията от тюркоазеното адриатическо море в стръмните извънземни склонове на Динарските планини, рефлектиращи в асфалта, или просто заради компонентите в него, но на нас на места асфалтът ни се видя кафеникав дори. Навсякъде са дадени наклони към канафките, които се поддържат и чистят. Можем да отбележим като недостатък обърканото знаково стопанство и понякога липсващо такова. И по-конкретно имаме предвид табелките с оставащите километри, които често не отговарят на реалността, и са оскъдни. Не че е нещо фатално в епохата на навигации и GPS-си, с които всеки уважаващ себе си адвенчърър разполага, но все пак е хубаво да знаеш колко километра ти остават, да речем, до Сплит. Преобладаващият знак по пътя е „Ограничение 70 км/ч“. Даваме почти максимална оценка за качеството на пътната настилка.

Няколко думи ще кажем все пак и за пътната настилка на черногорския участък, макар че днес няма да се спираме основно на него. След преминаването на Хърватско – Черногорската граница ще усетите разликата. И не че асфалтът е лош, напротив – отново е на ниво, но толкова бяхме разглезени от хърватския път че… лека-полека започнахме да получаваме балкански привкус на нещата, защото имаше известни неравности по асфалта. Започнаха да се забелязват и боклуци около пътя, непочистени банкети и храсталаци и т.н.

Ядранска магистрала 

Панорама. Майсторство на ездача. Завои

Е, такова нещо няма! Напомня Логара пас в Албания, само че не 30 км, а 600 км, в които карате покрай морето. Не километър, не два, не 30, не 100, а 600, като комбинацията от завои е безподобна! Не могат да бъдат обяснени и описани, просто трябва да залегнете в тях. Прорязват планинските скатове, като влизат в безброй заливчета, после отново се отправят напред с къса права към вътрешността на морето, следва външен ляв завой, после вътрешен десен и така… Всичко това се съчетава и с добри прави, за да си починете и после отново… Наклоните са приятни и леки. Завоите просто не омръзват, макар че карате по тях почти два дни. Безкрайно приятно и релаксиращо трасе. Все пак изисква повишено внимание в комбинациите от завои, които на някои места са над пропасти. Препоръчваме ви да го вземете от Италия и Риека към България, защото в дългия ден слънцето ще падне зад вас и няма да ви пречи и така ще можете да се насладите на красотата на пейзажа и същевременно да натиснете газта в тези завои. Единственото, което ще свети в очите ви е блясъкът на хърватската природа. Освен това, избирайки този вариант, ще спускате съвсем леко в посока Черна гора, разходът на гориво ще спадне, както и натоварването от пътя ще е по-малко.

Едва ли с няколко думи можем да опишем разнообразието на най-дългото трасе в нашите ревюта… Това просто трябва да се види! Ето няколко снимки, от които бихте могли да се потопите мъничко в атмосферата…

  • v
  • yyy
  • yyyyy
  • qqqq
  • q
  • pppp
  • pp
  • nnnnn
  • m
  • jjjj
  • j
  • Ядранска магистрала
  • dsc_08761
  • ddd
  • bbb
  • Ядранска магистрала Meteo-Ride
  • 11111
  • 222
  • 111
  • 33
  • 6
  • 4
  • 3
  • 2

Наличие/Отсъствие на трафик

Уцелихме делничен ден, като в началото на пътя трафикът бе нормален. Сетне в средната част на маршрута, след Кралевица до Стариград – малко преди Задар, изчезна като с магическа пръчка. Бяхме само ние, Адрия, Динара и… пътят. Именно това е любимият ни етап от трасето. На следващия ден, преминавайки през по-големите градове – адриатически перли като Задар, старата столица Шибеник и особено Сплит, трафикът става осезаем, но поносим. Навлизайки в последния етап от Сплит към Дубровник, преминавайки през хърватската ривиера – Макараска, трафикът също е наситен, но това е напълно нормално предвид факта, че това е туристически рай и е пълно с посетители от цял свят (предимно от централна Европа – Австрия, Чехия, Унгария). Пълно е с къмпинги, зони за отдих и къщи за гости. Направи ни впечатление, че отсъстват комплекси тип бетонни чудовища, както и огромни хотели. Всичко е изпипано и подредено перефектно, в хармония с природата и през 10-15 километра има къмпинги.

Обекти и логистика

По протежението на трасето има толкова много неща, които може да видите и посетите, че вероятно ще ви трябват петнайсетина дни, за да ги обходите. От малките самотни плажчета (на поне едно от тях трябва да спрете и да се охладите, на снимката под дърветата), през задължителния Дубровник до водопадите Кръка в национален парк Кръка, недалеч от Задар.Ядранска магистрала

Относно местата за отдих – те са безброй! И са така добре прикрити, че да не нарушат тънкия баланс между антропогенната дейност и природата. Както споменахме, останахме озадачени от липсата на станалите нормални за българските стандарти големи хотелски комплекси. Вместо това е осеяно с къмпинги. Къмпингов рай! Решихме да се възползваме от това. В кампа, в който отседнахме в гр. Стариград, беше толкова спокойно… че чак пенсионерско. Тоалетните бяха нови и по-чисти от хотел, противно на това, което съм чувал, че къмпингите в Хърватска били мърляви. Настаниха ни точно до морето, имахме възможност да избираме, тъй като за моторите ни имаше доста място. Обслужването беше на ниво. Момичето от „рецепцията“ (бутката на входа) говореше перефектен английски и бе много мила. Тук е мястото да отбележим, че хърватите са доста благоразположени към българите. Направи ни впечатление доброто отношение към нас навсякъде.

Ядранска магистрала

Около пътя има хубави местенца за отбивки и почивка, за снимки, за глътка вода, за хапване. Но няма много дървета и сянка! Типично Динарски ландшафт. При логистиката минус е липсата на бензиностанции. Въобще не се надявайте, че ще откриете такива между градовете. Не заредите ли в големите градове и горивото ви е на свършване, трябва да се молите да попаднете поне на някоя малка селска бензиностанция, а такива все пак има, но са толкова неугледни, че е твърде възможно да ги пропуснете.

Градовете

Ядренската магистрала минава през невероятни градове. Изумителни капсули на времето от X-XII век, образци на Венецианската република и съпътстващата я култура. Градовете, които стотици години са били защитавани от суровата планинска верига откъм сушата, спасяваща ги от редица бурни събития на континента, ограничаваща османското влияние през най-тъмния период на Балканския полуостров, са запазили автентична атмосфера, смес от ранния венециански период с по-късния ренесансов австроунгарски, плюс славянския елемент. Любителите на катедрали, стари къщи и тесни улички ще изпитат невероятно удоволствие по тези места. Градът, който ще се изправи пред вас и задължително не трябва да изпускате, е Дубровник! Фантастичен! Като разходката по крепостната стена ще ви накара да се почувствате като герой от Assassin’s Creed, наблюдаващ живия стар град отвисоко (видеото по-долу показва малка частица от тази история). Ала разходката отнема 2-3 часа и е възможно това да забави темпото ви по трасето. Затова препоръчваме престой и точка за почивка в дните по Ядранската магистрала именно около или в Дубровник. Градове, за които ще съжалявате, ако не посетите (а трудно ще можете всички да разгледате и все от някои ще трябва да лишите бъдещите си спомени), са още Риека, Задар, Шибеник, Трогир, Сплит, Паг, Макараска, Меткович и др.

  • %d0%b4%d1%83%d0%b1%d1%80%d0%be%d0%b2%d0%bd%d0%b8%d0%ba-meteo-ride
  • p_20160714_141409
  • %d0%b7%d0%b0%d0%b4%d0%b0%d1%80-meteo-ride

Любопитни факти:

 Кодово название: Част от D 8/ Е 61, Е 80/ Е65/ 2

   

Обща дължина: 680 км

Националният празник на Хърватска е 5 август.

Хърватия има 1 185 острова (66 населени).

Ватикана забранява използването на глаголица в Хърватска.

Башканската плоча (Baskanska ploca), първият надпис на хърватска глаголица от 11 в., намерен в село Башка на остров Кърк.История

Константин Багрянородни, византийски учен и император от X-ти век: “Князът на Хърватия … никога не е бил подчинен на българския княз. Нито пък българин е воювал срещу хърватите. Само князът на България Михаил–Борис тръгнал на поход и воювал срещу тях, но нямал никакъв успех и сключил мир, като дарил хърватите и бил дарен от тях. И никога хърватите не са плащали данък на българите, но двете страни често си правели взаимни подаръци в знак на приятелство” [История на България. Том 2. Първа българска държава. С. 1981, Изд. БАН, с. 213].

Мнозинството учени днес смятат, че етнонимът “хървати” има ирански произход.

Андрия Качич хърватски народен поет, историк и философ през XVIII в. пръв от всички славянски поети възпя българската история, проследявайки живота и делото на всички български царе, наричайки България “земя на рицари”.

 

Бонус възможности

Отбивки, които си заслужава да видите, но отнемат много време и километри:

  • Остров Кърк.
  • Водопадите Крка в близост до Шибеник. Точни координати тук 43.870429, 15.952772
  • Road 512 – за любителите на екстремните шосета. Този път се отклонява от Ядранската магистрала при Макараска и ви отвежда до връх  Свети Юри.  Точни координати 43.340527, 17.052026
  • Гр. Котор, Которският залив или Бока Которска е най-южно разположеният фьорд в Европа, колкото и формално да е това и по темата да текат географски спорове. При всички положения това е едно от природните чудеса на Европа и е туристическо светотатство да не минете от там, а може би и религиозно, при наличието на толкова манастири и църкви в района на залива. Както и да е! Така или иначе сте се запътили натам, но пък, току виж, бързате за Албания… или за дискотеките на Будва.

Популярност и слава. Признание и награди

В топ 20 за най-атрактивните крайбрежни пътища в цял свят. 

В България шосето не е толкова популярно, но все пак за хора, които обикалят редовно страните от бившата Югославия, е добре известно.



Ядранска магистрала Reviewed by on .
4.55

Ревю на Ядранската магистрала

Пътна настилка 10
Завои 8.9
Обекти и логистика 8.6
Панорама 10
Популярност и слава 9.9
Устойчивост на климатичната прогноза 9.5
Наличие/Отсъствие на трафик 6.6
9.1

Климатът във вътрешността на Хърватия е умерено-континентален, в планинската част – предпланински и планински, по адриатическото крайбрежие – средиземноморски (с малко по-студени зими и по-топли лета). Със средно 2 600 часа слънчево греене годишно адриатическото крайбрежие е едно от най-слънчевите по Средиземноморието, а температурата на морската вода през лятото е от 25ºC до 27ºC. През студените месеци обаче има условия за формиране на опасния изключително силен североизточен вятър бора. 

Вижте в това видео какво може да причини бората на мотоциклетистите - Защо вятърът борà и мотоциклетистите по Ядранската магистрала не са добра комбинация (видео)
Пътна настилка
Завои
Обекти и логистика
Панорама
Популярност и слава
Устойчивост на климатичната прогноза
Наличие/Отсъствие на трафик

Климатът във вътрешността на Хърватия е умерено-континентален, в планинската част – предпланински и планински, по адриатическото крайбрежие – средиземноморски (с малко по-студени зими и по-топли лета). Със средно 2 600 часа слънчево греене годишно адриатическото крайбрежие е едно от най-слънчевите по Средиземноморието, а температурата на морската вода през лятото е от 25ºC до 27ºC. През студените месеци обаче има условия за формиране на опасния изключително силен североизточен вятър бора. 

Вижте в това видео какво може да причини бората на мотоциклетистите - Защо вятърът борà и мотоциклетистите по Ядранската магистрала не са добра комбинация (видео)
Ядранска магистрала
{{ reviewsOverall }} / 10 От потребителите (1 глас)
Какво казват хората... Направете ваше ревю и дайте оценка
Order by:

Be the first to leave a review.

User Avatar User Avatar
Verified
{{{ review.rating_title }}}
{{{review.rating_comment | nl2br}}}

Show more
{{ pageNumber+1 }}
Направете ваше ревю и дайте оценка

Your browser does not support images upload. Please choose a modern one

About The Author

Related posts