Проходът Ранча или Ранчанска седловина е високопланински проход в Родопите, свързващ общините Сърница, Гърмен и Сатовча.
Седловината стартира на 1250 м н. в. в околностите на Сърница и достига чрез асфалтов път най-високата си точка - 1603 метра, откъдето се разделя на два черни пътя - съответно спускащи се към община Сатовча на юг и Ковачевица, община Гърмен на югозапад. Трасето след Ковачевица отново преминава в асфалтово, а ръкавът към Сатовча се свързва с Републикански път III-197. Ние препоръчваме именно трасето към Ковачевица и Лещен, защото е по-разнообразно, изкачвайки живописно стръмните южни склонове на рида Дъбраш, преди да се спусне към Гоцеделчевската котловина.
То е и по-дълго и така целият маршрут достига общо 43 км, като приключва в село Гърмен на 605 м н. в.
Завои и пътна настилка
Пътят откъм Сърница е с малък габарит, но с чисто нов асфалт. Той обаче свършва току на самата седловина. Завоите са с прилични виражи, но все пак това е много тесен път, не можете да карате много бързо.
Черното трасе е в много добро състояние. Личи си, че се използва интензивно от местните горски стопанства и в известна степен се поддържа от тях. На места има насипан чакъл, а пътят е добре отъпкан. Според нас е напълно възможно да бъде покороен от всякакви типове мотоциклети - дори чопъри и шосейни (трябва да се кара бавно и внимателно). Просто темпото ви трябва да е по-разумно и да избирате подходящата линия по черното трасе. Заради това, че е добре отъпкан, тежките мотоциклети няма да затъват. Но имайте предвид, че казано не важи след дъждове! В мокрия и калния сезон, ако не сте минимум с туристическо ендуро с подбрани гуми за начинанието, по-добре не тръгвайте.
Друг факт, който прави този път подходящ за офроуд новобранците е, че липсва предизвикателна денивелация. Бихме го препоръчали за хора, които прохождат в офроуда, защото от двете му страни, където имате изкачвания и спускания, трасето е асфалтирано и за вас остава съмо лесната част по отъпкания горски черен път.
Трафик
Максимална оценка от 10! На прохода отсъства какъвто и да било трафик, както по асфалтовите участъци, така и по черните пътища. Проблемна е частта след Ковачевица - етнографско градче с туристически поток. Идващите отдолу МПС-та могат да ви изненадат неприятно в "слепите" завои. Тъй че спускайте с едно на ум.
Панорама
Откъм Сърница панорамата е предимно горска. Заради високите борове няма да можете да видите серпентините. Дърветата са толкова високи, че дори погледнат от дрон, пътят трудно се забелязва между клоните им, а кадър, като долния, се постига с доста усилия.
Вече на самото било при седлото имате по-голям хоризонт, но след това по черния път отново влизате в гората. Въпреки липсата на простор, трасето си има своя атмосфера и определен уют. Освен това тези вековни борове не допускат силните ветрове. Но ви съветваме правилно да си разчетете времето, защото тук може да се смрачи бързо и да стане доста тъмно. В тази връзка - сенчесто е, тъй че пътят трудно изсъхва при дъждове и има усойни участъци с дълготрайни локви.
Красотата на този участък е река Канина, която върви покрай пътя. Бистрият поток е особено красив, като наклонът е полегат, а реката е много тиха и спокойна.
Мястото, където реката съвсем се успокоява, е около местността Козия камък. Единствено тук пред вас се разкрива широка долина, а реката дори прави леки меандри. От тук започва да се появява разбит асфалт, който вероятно по-скоро ще ви изнерви, защото праговете между черния път и парчетата стар асфалт са доста досадни. По трасето също така има и няколко интересни скални образувания.
Любопитни факти
• Кодово название: Ранча, Ранчанска седловина, Ранчански проход, Проходът Ранча, Rancha Saddle, Rancha Pass. Шосе - без номер.
• 43 км е дължината на трасето.
• 1603 м е най-високата му точка до едноименния контролен горски пункт.
• В Национален резерват "Тъмна гора" се среща цветето родопско крайснежно звънче, което е предмет на специални мерки за опазване и защита.
• В близост има пешеходен маршрут до връх Унден - 1667 м н. в. Професор Йостен Унден е шведски академик и политик – специалист по международно право. След войните има териториален диспут между България и Гърция, който е решен от професор Унден в полза на България. През 1936 името на върха е сменено, а на билото му е поставен паметник на професора.
• 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Кувачювица като село със 165 български къщи.
• Вещерица се казва реката, която се влива като десен приток в река Канина.
Просторната панорама се открива, когато излезете над Ковачевица и продължите към Лещен. Едни от най-хубавите гледки в България са покрай тези етнографски селца.
Забележителности. Редовни събития
В местността Козият камък се намират древни мегалити! Смята се, че тези скални образувания в миналото са служели като астрономическа обсерватория на древното тракийско племе беси. Дори и сега там може да се види 30-метрова скала, която се оприличава на полегнал козел. До там обаче трябва да се отиде пеша.
Резерват "Тъмна гора" също е много близко и дори ще видите табелата и пътя към него.
Разбира се, най-големите обекти и забележителности по трасето са етнографските села Ковачевица и Лещен.
В двете села редовно се правят културни мероприятия, читалищни дейности и изложби. Поради своя автентичен дух, те също така често стават декор за филми и музикални клипове. Традиционният събор на Лещен е на 14 октомври, когато е църковният празник Св. Петка.
Популярност и слава
Предимно неизвестно трасе. Особено за международните пътешественици. Все пак българските мото приключенци с повече стаж знаят за пътя и са го минавали по няколко пъти.
В магазина на meteo-ride можете да намерите уникален стикер на трасето.
Be the first to leave a review.
