Ранчанска седловина – Rancha Saddle, 1603 м н. в.

Завои и пътна настилка

Пътят откъм Сърница е с малък габарит, но с чисто нов асфалт. Той обаче свършва току на самата седловина. Завоите са с прилични виражи, но все пак това е много тесен път, не можете да карате много бързо.

Черното трасе е в много добро състояние. Личи си, че се използва интензивно от местните горски стопанства и в известна степен се поддържа от тях. На места има насипан чакъл, а пътят е добре отъпкан. Според нас е напълно възможно да бъде покороен от всякакви типове мотоциклети - дори чопъри и шосейни (трябва да се кара бавно и внимателно). Просто темпото ви трябва да е по-разумно и да избирате подходящата линия по черното трасе. Заради това, че е добре отъпкан, тежките мотоциклети няма да затъват. Но имайте предвид, че казано не важи след дъждове! В мокрия и калния сезон, ако не сте минимум с туристическо ендуро с подбрани гуми за начинанието, по-добре не тръгвайте.

Друг факт, който прави този път подходящ за офроуд новобранците е, че липсва предизвикателна денивелация. Бихме го препоръчали за хора, които прохождат в офроуда, защото от двете му страни, където имате изкачвания и спускания, трасето е асфалтирано и за вас остава съмо лесната част по отъпкания горски черен път.

Трафик

Максимална оценка от 10! На прохода отсъства какъвто и да било трафик, както по асфалтовите участъци, така и по черните пътища. Проблемна е частта след Ковачевица - етнографско градче с туристически поток. Идващите отдолу МПС-та могат да ви изненадат неприятно в "слепите" завои. Тъй че спускайте с едно на ум.

Панорама

Откъм Сърница панорамата е предимно горска. Заради високите борове няма да можете да видите серпентините. Дърветата са толкова високи, че дори погледнат от дрон, пътят трудно се забелязва между клоните им, а кадър, като долния, се постига с доста усилия.

Вече на самото било при седлото имате по-голям хоризонт, но след това по черния път отново влизате в гората. Въпреки липсата на простор, трасето си има своя атмосфера и определен уют. Освен това тези вековни борове не допускат силните ветрове. Но ви съветваме правилно да си разчетете времето, защото тук може да се смрачи бързо и да стане доста тъмно. В тази връзка - сенчесто е, тъй че пътят трудно изсъхва при дъждове и има усойни участъци с дълготрайни локви.

Красотата на този участък е река Канина, която върви покрай пътя. Бистрият поток е особено красив, като наклонът е полегат, а реката е много тиха и спокойна.

Мястото, където реката съвсем се успокоява, е около местността Козия камък. Единствено тук пред вас се разкрива широка долина, а реката дори прави леки меандри. От тук започва да се появява разбит асфалт, който вероятно по-скоро ще ви изнерви, защото праговете между черния път и парчетата стар асфалт са доста досадни. По трасето също така има и няколко интересни скални образувания.

• wikipedia
• www.putevoditel.eu
• royalbulgariaincolour.com
• www.smolyandnes.com

Пътят до езерото Докса (Микена-Немея-Докса)