Проходът Рожен е разположен в Западните Родопи, на територията на община Смолян и се издига до 1430 м н. в. Седловината е широка, с множество полегати ливади със слаба денивелация, поради което е много удобна за изграждането на път. Затова мястото се използва активно още от миналото, когато през ливадите е преминавал коларски път. Той е бил известен с това, че е най-високата точка на Беломорския проход - основна артерия между Тракийската низина и Беломорието. През Средновековието и Възраждането пътят от Пловдив за Беломорието, преминаващ оттук, е отнемал около 38 часа.

В наши дни проходът е един от трите асфалтирани в Переликско-Преспанския дял на Западните Родопи, заедно с проходите Китката (Комунига), 735 м, и Превала (Еше кулак), 1699 м.
През Роженския проход преминава второкласното шосе 86, като на най-високата точка се образува своеобразен разклон. На североизток тръгва третокласният републикански път III-861 към Юговското ханче. Само на няколко километра по това трасе е отбивката за Националната обсерватория Рожен - шосе 8612.
Местоположение на Роженския проход
Дължината на прохода е само 11 км, но габаритът на пътя е голям, с широки завои с добри виражи. Трасето свързва долината на Чепеларска река на северозапад с долината на Бяла река (ляв приток на река Черна и част от басейна на Арда) на югоизток.
Стартира от 1350 м н. в. западно от село Проглед, при разклона за курорта Пампорово и се насочва на югоизток, нагоре по склона на Переликско-Преспанския дял. След 3,2 км се изкачва на седловината на 1436 м н. в., откъдето започва стръмно спускане с множество завои по югоизточния склон на рида. След 8 км завършва при село Соколовци, на 1046 м н. в.
Трафик
Поради факта, че на върха на седловината се образува разклон с три ръкава, потокът от МПС-та може да е интензивен. Оттук преминават също така и тежкотоварни камиони. Въпреки всичко можете да уцелите и доста спокойни мигове, когато трафикът е спорадичен.
Проходът също така се намира само на няколко километра от известните зимни курорти Пампорово и Чепеларе, което може да създаде трафик не само през зимата.
Панорама
От шосето не се открива безкрайна панорама. Тук по-скоро се потапяте в просторните зелени ливади. Ако трябва да определим прохода с един цвят - то това е тревнозеленият. Оксиднозелените гори също са впечатляващи - на южния склон на прохода е запазена вековна иглолистна гора, която е част от защитената местност Рожен.
Мястото е чудесно за организиране на пикник. Похапването сред аромата на билките от поляните подобрява апетита.

Популярност и слава. Забележителности. Редовни събития
Заради традиционния фолклорен фестивал Роженският проход е един от най-популярните в България. Съвременният събор се провежда от 1961 г., но първите сведения за събори тук датират от 80-те години на XIX-ти век. Предшественик на сегашния фестивал е местен събор, проведен за пръв път на 27 юли 1898 година, деня на свети Панталеймон, по инициатива на отец Ангел Инджов-Комитата.
В наши дни за събора тук идват хиляди посетители, които искат да се насладят на надсвирване с гайди и народни танци.
За мотоциклетистите от България и Европа, проходът обаче не е толкова популярен и, разбира се, не е добре маркиран.
На най-високата точка на седловината липсва табела с надморската височина и името на прохода, така че в повечето случаи международните, а и българските мото пътешественици, не разбират, че преминават през проход. Но все пак може да ви направи впечатление, че в началото и края на трасето има табелки за прохода, с информация дали е отворен или затворен.
Липсата на емблематични завои и серпентини също допринася за това проходът да не е особено атрактивен и да бъде подценяван. Широките завои обаче предполагат много приятна скорост.
Съседният път с номер 8612, водещ до обсерваторията, е по-разпознаваем на топографската карта, но пък той е задънен. И лесно можете да го подминете, ако не гледате внимателно табелите.
Бонус трасе
Шосе 8612 води до най-голямата астрономическа обсерватория в Югоизточна Европа и на Балканския полуостров.

То е задължително за посещение в комбинация с възможността да погледнете през телескопа. (Условията за посещение на обсерваторията през деня и през нощта ТУК). Но имайте предвид, че пътят не се поддържа особено и на него може да има изненади. Шосето достига до 1759 м н. в. на билото на връх Св. Дух. По подобие на Роженския проход няма характерни фиби или серпентини, но една се отличава и я избрахме за заглавна снимка на настоящата статия.
Гъстата борова растителност около пътя не ви позволява голям простор и гледка, но пък това се компенсира, когато се качите до телескопа, откъдето гледката е страхотна.

За двете трасета изработихме стикер, който се надяваме да направи прохода по-разпознаваем за мото пътешествениците и да допринесе допълнително за неговата популярност.
СТИКЕР Роженски проход и НАО Рожен – Шосета 8612 и 861 I Rozhen Pass
Места за настаняване
Картата показва всички оферти в Booking.com, Trivago.com и Vrbo.com в района. Meteo-ride.com е партньор на Stay22.com и резервирайки през тази карта, Вие ще подпомогнете нашата дейност, за да продължим да откриваме и описваме за Вас интересни мото маршрути. Благодарим Ви предварително!
Любопитни факти
• Кодово название: шосе 86, Роженски проход, Роженски поляни. Много са теориите за произхода на името. Една от тях свързва името с параклиса „Рождество Богородично”, съществувал някога тук.
• 11 км е дължината на трасето.
• 1430 м е най-високата точка на трасето.
• 1759 м - до такава височина достига пътят до Обсерваторията.
• До 1912 г. тук е минавала границата между България и Османската империя.
• През 2000 година Роженският събор е най-масов и събира над 4000 изпълнители.

• 2 метра е диаметърът на най-големия телескоп в НАО.
• На 10 юли 2010 г. е открита първата за тази обсерватория планета извън Слънчевата система - планетата WASP-3c.

Традиционни ястия в района на Роженски проход
Родопската баница, или така нареченият клин, може да бъде с различни съставки, което я отличава от обичайната баница със сирене. Клинът може да бъде само с ориз, мляко и сирене, но е много вкусен и със спанак или тиква. А в ранна пролет се приготвя клин с прясна коприва. Характерни за родопския клин са точените кори.

скоро
Устойчивост на климатичната прогноза. Времето на прохода Рожен
Рожен се намира на вододелното било между басейните на Арда и Марица. През него минава и климатичната граница между средиземноморското и континенталното влияние, които моделират климата в Родопите.
Проходът е едно от местата в България с най-много слънчеви дни и ясни нощи. Това е основната причина роженската Национална астрономическа обсерватория с най-големия телескоп на Балканския полуостров да бъде изградена именно тук.
Карта в реално време за движението на дъждовните облаци около Рожен
Камера
Камера към обсерваторията
Направете собствено ревю на пътя и дайте мнение
Be the first to leave a review.
Your browser does not support images upload. Please choose a modern one
Четете още:
Крайбрежно шосе ЕО48: Делфи – мостът Рио-Антирио
Допълнителни източници:
- wikipedia
- www.putevoditel.eu
- royalbulgariaincolour.com
- www.smolyandnes.com