Фотиновски проход – един от най-високите в България: 1801 м

Пътна настилка. Завои. Подробности за местоположението

Във високите части на трасето и при изкачването му от гр. Девин пътят е в много лошо състояние. Асфалтът е буквално изоран от високопланинските машини, които бродят тук и, разбира се, от суровите атмосферни условия, но за съжаление не се поддържа.

Трасето с обща дължина 34,7 км трябва да бъде разделено на три етапа.

• Първи етап: Изкачването от Девин, което започва от крайните южни квартали на града, на около 850 н.м.в, откъдето пътят се вие през поредица обратни завои и достига разклона за с. Лисичево или местността Сечан Дере. Това е тежък участък с лоша асфалтова настилка. Тази отсечка е с дължина 19-20 км.

• Втори етап: Изумително в средната част на трасето, вече преминаваща на територията на област Пазарджик, буквално в "нищото", заварвате чудесен двулентов път с перфектен асфалт. Все едно сте на пистата в Серес - дори и с пистов мотор може да карате тук и да си свиркате. Стига преди това да сте съумели да преодолеете първия етап. Тази отсечка е с дължина 5 км и пресича малко високопланинско плато с име Пясъка. Тук се делят и двете области Смолян и Пазарджик.

• Трети етап: Стигате разклон, от който тръгва да спуска черен път към Доспатския проход и яз. Голям Беглик. Но вие продължавате да следвате изкачването в посока север и Фотиново/Нова махала. Имено от тук започва третият етап - много тежка отсечка, която води до най-високата точка на прохода и емблематичната гледка към Фотиново. От там започва спускане към ловното стопанство и главния път Фотиново-Нова махала, шосе 377, където нашето трасето свършва. Този етап е с дължина 10 км.

Наименованието. Знаково стопанство

Трасето не преминава през високопланински населени места, чието име би могло да носи. Не е обозначено и с номер в пътищата от републиканската пътна мрежа (или поне ние не откриваме такъв - ако някой знае номера на шосето, нека ни пише). Затова meteo-ride.com, като организация, която има отношение към високопланинските проходи и мотоциклетните маршрути, си позволяваме да дадем име на прохода и да го кръстим "Фотиновски проход". Избрахме това име заради убийствената гледка, която се открива от прохода към с. Фотиново.

Нов стикер в нашия магазин - Пътищата на остров Корчула

Знаково стопанство на прохода е що-годе в добро състояние и в наличност. Разбира се, отдавна сме спрели да се надяваме, че в България ще видим място, което да обозначава най-високата точка на терена с табелка. Иначе основните неща ги има. Ако пътувате от Девин, трябва да следвате табелите за Нова Махала. Ако изкачвате прохода обратно - от Нова Махала и Фотиново, трябва да следвате табелите за Девин.

Панорама

Гледката от Фотинова скала към селото е внушителна! Ще ви трябват няколко минутки да се съвземете, докато наблюдавате тази прелест. Останете малко там. Насладете се на гледката към връх Санджак (1512 м) и другите ридове в далечината. 

Координати на мястото с панорамната гледка:

41.883349, 24.317102

Популярност и слава

Благодарим на Михаил Скулев, последовател и приятел на meteo-ride.com, за съвета да посетим и изследваме това трасе! Установихме, че шосето е известно предимно на местните жители в гр. Девин и региона. Като когато разпитвахме откъде да го хванем, упътванията бяха придружени с "натам не бива да тръгвате", "не ви трябва да минавате оттам", "ама, я по-добре си минете по главния път". Това е така заради ужасяващото състояние на пътя.

Шосето се използва предимно от горските стопанства в близост и няма никаква популярност като живописен и панаромен път. Срамота! Защото трасето има толкова алпийски и балкански дух, особено в средната част. Надяваме се това ревю да му донесе слава, защото незаслужено е потънал в забвение. Проходът е един от най-дългите в България, заемащ седма позиция в класацията, с обща дължина от 35 км. Също така е в Топ 3 на най-високите проходи и въобще асфалтирани пътища в страната.

[supsystic-tables id=4]

Обекти и логистика

Достатъчно места за настаняване можете да откриете в Девин. Проходът е див и не можете да очаквате заведения и крайпътни ханчета, но пък това винаги е добра предпоставка за уединен пикник.

По трасето са разположени типичните родопски чешмички и жадни тук няма да останете, но може да зажаднее мотоциклетът ви, защото по протежение на трасето няма разположени бензиностанции. Затова заредете в Девин, но не пълнете догоре, за да бъдете по-леки из дупките. Има и няколко къта за отдих. Още за обектите и логистиката вижте в Любопитни факти.

Трафик

Гореописаните обстоятелства и лошата слава на пътя предопределят една висока оценка в категорията "Отсъствие на трафик", където му даваме максимална оценка 10. Единствената среща с превозно средство имахме на самото било, където засякохме камион тип "виетнамка", пътуващ в посока към местното лесничейство ДЛС "Борово".

ВАЖНО: В края на третия етап при спускането към лесничейството, което се намира в местността “Вълча поляна”, има бариера и огромно куче. Това направо ни втрещи. Представихме си, че ако не можем да преминем, трябва да се връщаме 35 км назад до Девин! И щеше да се окаже, че пътят е задънен. За щастие в стопанството имаше човек, който да вдигне бариерата. Предполагаме, че винаги има някой дежурен там. Оказа се, че бариерата се спуска по време на размножителния период на елените, за да не бъдат безпокоени от шума на превозните средства.

Стикер