От тук започва и едноименният Доспатски проход, разположен по средата на трасето, който след около 3 км се изкачва на върха на седловината на 1602,5 м и от там слиза до западния бряг на язовир Широка поляна на 1530 м. н. в. Дължината на тази отсечка между двата язовира е 7 км.
От язовир Широка поляна започва последният участък, наречен Камен проход (или Таш боаз), който преодолява Велийшки-Виденишкия дял на Западните Родопи на 1580 м. н. в., след което слиза по южния му склон и завършва на 1204 м. н. в. на източния бряг на язовир Доспат, северно от град Доспат.
Пътна настилка. Устойчивост на метеорологичната прогноза
През прохода преминава участък от 50,5 км от второкласния републикански път II-37 Джурово – Етрополе – Златица – Панагюрище – Пазарджик – Пещера – Батак – Доспат – Барутин (от км 168,4 до км 218,9). Поради важното си транспортно и стратегическо значение пътят през прохода се поддържа целогодишно за преминаване на моторни превозни средства.
През 2012 – 2013 г. целият участък беше основно ремонтиран – изцяло нова настилка, предпазни мантинели, в някои участъци разширен. Пътят е изходен пункт за поддръжката и обслужването на всички съоръжения (язовири, преградни стени, водопроводи, тунели и др.) на Баташката водносилова система и за множеството туристически маршрути в Западните Родопи.
Завои на Доспатски проход
Шосе II-37 е типично зигзакообразно, което е характерно за пътищата през Родопите. Редуват се леви и десни завои с висока честота, без особено отчетливи фиби и серпентини. Трасето постепенно преодолява денивелацията и на места са налични и прави отсечки. Това го прави доста темпово предвид седловинния му характер.
Обекти и логистика
Спомняте ли си, че нарекохме Кричим - Девин - пътят на трите язовира? Е, тук имаме цели четири. Кой от кой по-красив. Разбира се, двете трасета са коренно различни, но определено наличието на тези водоеми прави мястото забележително и наситено с обекти. И около 4-те язовира: яз. Беглика, яз. Голям Беглик, яз. Широка поляна и яз. Доспат е пълно с обособени места за настаняване, кътчета за отдих, отбивки, хижи, беседки, чешмички. Една от къщите за гости, която редовно посреща мотоциклетисти, както от нашата страната, така и пътешественици от чужбина, е Вила Доспат.
Поради факта, че пътят минава покрай бреговете на четирите язовири, освен категориите "планински проход" и "скоростен", ще му добавим и категорията "крайбрежен път". Нека обаче определението "скоростен" не ви заблуждава - на шосето няма много обратни завои и серпентините почти отсъстват, но ритъмът му е спънат заради зигзагообразните завои, покрити на места и с животински изпражнения, така че преминаването му отнема време. Все пак това е най-дългият проход в България, тъй че бъдете търпеливи.
Няма обаче бензиностанции, което е важна информация предвид 50-те километра. Не предприемайте изкачване на прохода на резерва, защото поради по-високата надморска височина и завоите, разходът на гориво може да бъде непредвидим. Напълнете си резервоара в Доспат или Батак, в зависимост от къде предприемате атаката на този прекрасен път. Хубавото тук е, че откъм Батак бензиностанцията на Петрол е точно на входа на прохода.
Популярност и слава. Знаково стопанство
Екипът на meteo-ride.com с огорчение констатира, че никъде по протежение на цялото трасе проходите не са отбелязани с табелки с надморската височина. По този начин те не се въприемат като обекти за посещение и отдих. Това затруднява чуждестранните мото, вело или пешеходни пътешественици, които няма как да се ориентират на коя седловина се намират. Местната и централна власти не популяризират пътя като панорамен и не се възползват от възможността да направят шосето атрактивно посредством означения, където странстващите туристи от цял свят да си направят снимка на дадена табела и да се похвалят, че са покорили тази локация.
Подобно е състоянието и на другите проходи в България, но тук е най-отчетливо окаяното състояние на знаковото стопанство от група ‘Е’ (Пътни знаци, даващи допълнителна информация) и група ‘Ж’ (Пътни знаци за указване на направления, посоки, обекти и други). Но поне в началото и в края на прохода е наличен пътет знак номер Е23 "Информационно табло относно проходимост на проход".
Трасето, преминаващо през проходите, е любимо на мото пътешествениците, както от България, така и от целия свят. Международната популярност на прохода е сравнима с тази на Беклемето, Шипка, Петроханския проход и пътя до Бузлуджа. Въпреки това Доспатският проход има огромен потенциал, който все още не е развит, както споменахме по-горе.
• Кодово название: Шосе 37 II
• Шосе 37 II, което е дълго 225,6 км включва и от друго емблематично трасе - Панагюрски колонии
• 51 км - толкова е дължината на трасето. Най-дългият проход в България
• 1669 м е най-високата точка на цялото трасе, при Седлова поляна (Равни мазгал).
• 1580 м е при Камен проход (Таш боаз)
• 1602,5 м на тази височина достига едноимения Доспатски проход.
• 1348 м - На такава надморска височина се намира гр. Доспат, което го прави най-високо разположения град в България.
• 180 - Толкова чешми има около гр. Доспат. През август месец се прави събор на чешмарите, който е под егидата на ООН.
• Предполага се, че името на града идва от средновековната титла деспот. Вероятно е по името на деспот Алексий Слав, владял Западните Родопи в началото на XIII век.
Панорама
От пътя се разкрива една от най-запомнящите се гледки, познати у нас, същинска картичка и емблема на района. Панорамната площадка ще намерите на спускането към язовир Доспат и ако не всеки втори, то поне всеки пети мотоциклетист в България има снимка от там.
Освен това яз. Широка поляна вероятно е едно от най-красивите места в България, стига обаче басейнът му да е пълен. За жалост през есента на 2019 г. нашият екип нямаше късмет да го види в пълноводното му великолепие.
Иначе гледките са предимно планински, с много растителност около пътя, която спира панорамния взор наоколо. Тази особеност се компенсира от невероятните аромати и чистия въздух на тази висока надморска височина.
Be the first to leave a review.
