Парилската седловина е сравнително нисък планински проход в Югозападна България. Седловината разделя планините Пирин и Славянка (Алиботуш) и e естествен вододел на реките Буровица на изток и Череша на запад.
Пътят, преминаващ през прохода между село Голешово и Парил, е неасфалтиран, част от третокласната Републиканска пътна мрежа, с номер: III-1906. Трасето достига височина от 1174 м, а дължината му е 11 км.
Дъното на седловината е тясно, с полегат северен склон откъм Пирин и стръмен южен при планината Славянка. Склоновете на Голям Царев връх (2183 м) се спускат стръмно надолу към Парилския проход. Съответно на най-високата точка на прохода няма много пространство. (Пример за подобна тясна стръмна седловина, макар и в много по-големи мащаби, е проходът Вършич, Словения).
Панорама
Нещо повече, предвид факта, че надморската височина на прохода е сравнително ниска и не достига алпийския пояс, тя е покрита с гъсти гори. Поради това от най-високата точка не се разкриват обширни панорамни гледки. Мястото е невзрачно и нямате усещане, че сте се изкачили нависоко. Красивите гледки се разкриват в ниските части на трасето.
Особено препоръчваме есенно посещение на прохода, когато вековните гори около вас се обагрят във всевъзможни цветове.
Характеристики на трасето. Завои, пътна настилка
Макар че на пътя отсъстват остри фиби и големи наклони, черното трасе традиционно не се поддържа и може да бъде много екстремно. Естеството на почвите в района е песъчливо и може да бъде много коварно, ако не внимавате. Когато времето е сухо, този пясък е доста подвеждаща основа. А при силни дъждове пясъкът се отмива и се разкриват големи цепнатини по горския път. Със сигурност не искате мотоциклета ви да подъне в тези прорези. На места може да стане и доста кално. Отсъства твърда основа тип "трошляк", което за някои може да е и предимство.
Популярност и слава
Поради горецитираните фактори е известно като едно от най-трудните и предизвикателни трасета за тежко туристическо ендуро в България. Пътят придоби тази страшна слава през последните години и е отбягван от хората, които не искат да рискуват машините и здравето си. Трасето остава желано за колегите, които преследват предизвикателни пътища. В този смисъл има цяла прослойка от мотоциклетната гилдия, които не биха искали трасето да се асфалтира, за да остане така екстремно и уединено.
Исторически седловината е била основен път. През османския период той се е използвал активно, но след изграждането на пътя през прохода Папаз чаир (Попови ливади) губи своето стратегическо значение. През комунистическия период е попадал в граничните райони, за които ви трябва открит лист, и се е използвал предимно от гранични войски.
Невероятно, но тук установихме, че на самата седловина има табелка с прохода. Разбира се, тя не е сложена от АПИ, а от планинските служби и със своя жълт цвят обозначава по-скоро пешеходен маршрут. Все пак и това е нещо и ние много се зарадвахме. В нашия магазин можете да намерите и стикер от прохода, с което се надяваме да допринесем за неговата популярност и статут на значим панорамен път.
ПО ЗАЯВКА ДО 10 ДНИ!
• Кодово название: Републикански път III-1906, Парилска седловина, Парилски проход, Paril Saddle, Paril Pass. Проходът е наименован на съседното село Парил, от източната страна на прохода.
• 11 км е дължината на черното трасе.
• 1174 метра е най-високата точка.
• До 1951 година Гоцев връх носи името Алиботуш. Новото му име е дадено в чест на големия български революционер Гоце Делчев.
• Парилска метличина е многогодишно тревисто растение от семейство Сложноцветни. То е балкански ендемит и е вписано в Червената книга на България. Вирее по скалисти поляни и склонове, скални пукнатини, към горната горска граница и в субалпийския пояс, калцифил. Среща се на надморска височина от 1000 – 1500 до 2100 м.
• Възрастта на някои дървета в Славянка надвишава 200 години. В резервата може да се види бук, воден габър, бяла мура, тис - терциерен реликт, Борисова ела, кошаниново бясно дърво, маслиновидно вълче лико и др.
Обекти и забележителности
Днес обезлюдените села от двата края на прохода не допринасят за развитието на пътя. Той се използва от горските дървосекачи и за връзка към хижите Славянка и Извора, както и туристическите пътеки наоколо - изкачването на Царев връх и връх Гоцев. Гоцев връх е включен в инициативата на БТС „Покорител на 10-те планински първенци“.
Най-високата точка на седловината е изходен пункт за множество туристически маршрути и там ще видите много табели.
В село Голешово има много стари къщи, което ни впечатли. Историческа забележителност в Голешово е запазената Хаджисимеонова плевня, в която през 1903 г. поетът революционер Пейо Яворов с група четници води продължително сражение с турския аскер. Подредената в нея музейна експозиция е занемарена.
Църквата „Св. св. Константин и Елена“ на центъра на село Парил, построена в началото на XIX век, също е много интересна и хубаво място за спирка.
Трафик
Разбира се, на този път отсъства трафик. Мястото ще ви донесе усамотение и спокойствие. Много рядко можете да засечете и горски камиони. През юли, когато се организира масовото изкачване на върх Гоцев, може в района да има повече посетители.
Легендата за имената Парила и Алиботуш
За планината Алиботуш от столетия се носи една чудна легенда. През турското робство тук живеел смел и силен войвода, който защитавал хората и бил неуловим. Най-после, с хитрост, турците хванали народния закрилник Али Страшника.
Селим паша бил поразен от достойното държане на храбрия войвода и рекъл: „Нямам власт, за да те пусна, но ако стигнеш върха с тези ботуши – бъди свободен!“. Пред Али поставили чифт ботуши и ги напълнили с вряла смола. Само миг се поколебал войводата. Бързо пъхнал краката си в смолата и тръгнал – не вървял, а тичал с огромни скокове, сякаш летял като птица. Стигнал върха и… издъхнал.
Оттогава седловината с ливадата, където сега е разположено хаджидимовското село Парил и където Али Страшника обул ботушите, народът нарекъл Парила, а планината – Алиботуш.
Традициoнни ястия в района
Типични за региона са сармите в лозов лист, папуда (дребен боб), гозби с бамя, траана (трахана) с масло, както и овче или биволско мляко със сладка – от кестени, смокини, зелени орехчета. Въпреки това класиката за района са месните деликатеси, като свински джолан, печено ярешко или шилешко.
Be the first to leave a review.
