Военно-грузинският път или "Портата към Кавказ" е грандиозно трасе, както от гледна точка на дължината си със своите около 200 километра, така и като надморска височина - достигайки 2379 метра при прохода Джвари (Крестовый перевал). Значението на пътя от хилядолетия е ключово като политико-икономическа артерия, която свързва и разделя култури, империи и континенти. По-голямата част от трасето попада на територията на Грузия, стартира от Тбилиси и завършва при Владикавказ, Северна Осетия, Русия.
"Магистралата" е граница между Азия и Европа. Ключова вертикална ос север - юг
Значим още от времето на древни Колхида и Кахетия в сблъсъка им със сарматите от север, през античността трасето попада и в орбитата на римляните, като Страбон го нарича "Porta Caucasia". Персите пък кръщават пътя Дариалското дефиле (проход) - Дариал (Дар-и-Алан), което в превод от фърси означава „порта на аланите“. Маршрутът също така е бил и важно разклонение от "Пътя на коприната", а в последните 200 години е символ на руската имперска експанзия за влияние в кавказкия регион.
В исторически план, поради стратегическото си местоположение между Европа и Азия, територията на днешна Грузия е била обект на интерес от страна на гърци, римляни, перси (най-дълго), монголи, османци и руснаци. През XVIII век, във враждебната среда на агресивни мюсюлмански империи в лицето на Персия и Османската империя, Грузия е принудена да потърси помощ от православна Русия. Грузинците се отказват от вековния персийски сюзеренитет и стават руски протекторат съгласно Георгиевския договор от 1783 г., като руските военни започват изграждането на трасето в съвременния му облик.
Следва 200-годишен период, в който трасето се използва като "фуния", през която прониква руската имперска експанзия в Задкавказието, и като основен инструмент за влияние и асимилитавна политика над народите на юг от Кавказ, които в края на краищата стават част от СССР.
Строителството на пътя е едно от чудесата на Царска Русия и изграждането му е впечатляващо за времето си. През 1876 г. лорд Брайс пише, че работата е била с високо качество, пътят е с две или три ленти и железни мостове над реките - нещо, което той смята за удивително, като се има предвид, че в самата Русия по това време прилични пътища на практика не съществуват.
В наше време достъпът до пътя бе ограничен от 2006 до 2010, поради напрежението между Грузия и Русия в този район, но след 2013 КПП-тата на границата отново заработиха. В момента мотоциклетисти от цял свят преминават свободно по трасето, което крие безброй забележителности. За интересните места по пътя ще стане въпрос по-късно, но пак няма да можем да се спрем на всичките, защото всяко едно от тях заслужава отделна статия.
Основното затруднение по пътя днес е колосалният тежкотоварен трафик, който тази артерия генерира. Но за това можете да прочетете по-долу в секцията "Трафик". Сега, вижте къде се намира този ключов маршрут, свързващ столицата на Грузия - Тбилиси със столицата на Северна Осетия - Владикавказ.
Популярност и слава
Легендарно и значимо трасе още от античността. Може би едно от най-популярните трасета в нашата картотека, мост между народите от север и тези на юг от могъщия Кавказ.
Името на най-високата точка
Според легендата, на най-високата точка на прохода Джвари (Jvari, в превод от грузински "Кръст") знаменитият персийски шах Кир II издигнал кръст, като символ на това, което очаква непокорните скити (мъчение чрез разпъване на кръст), които нахлували от север. През XII век на същото място е издигнат християнски кръст по заповед на грузинския цар Давид IV Строителят, дядото на царица Тамара. Той е известен с усилията си за укрепване на политическото единство и икономическата мощ на Грузия и прави много за подобряването на Военно-грузинския път.
През 1824 г. руският генерал Алексей Ермолов построява нов червенокаменен кръст на прохода. Можем да смятаме, че проходът се нарича "Кръстовски" още от XII век, че дори и по-рано, ако приемем, че легендата за Кир е вярна и всеки следващ владетел следвал традицията. По-късно това име е затвърдено от новоизградения кръст от руснаците и така идва руското название "Крестовый перевал". Надписът на кръста все още гласи:
„За слава Божия и под ръководството на генерал от пехотата Ермолов, издигнат от управителя на планинските народи майор Кананов през 1824 г.“
Този кръст обаче не е точно на пътя, а малко на изток, където е минавало трасето през XIX век. На пътя в момента има друг паметник, заедно с табелата на прохода.
В различни периоди по пътя са минавали Александър Грибоедов, Александър Пушкин, Михаил Лермонтов, Николай II, Коста Хетагуров, Лев Толстой (1851), Антон Чехов, Владимир Маяковски и Никита Хрушчов (1934).
През съветско време и отричането на християнството от болшевишката власт, Кръстовото име е избягвано и проходът е наричан Гудаури, по името на местен бурно развиващ се ски курорт. След освобождението на Грузия от СССР се налага грузинското име на прохода - Джвари, ჯვრის უღელტეხილი. Така е отбелязан той и сега в картите на Google.
На прохода можете да се снимате и да залепите своя стикер на табелата. Много се радваме, че намерихме тази табела и самия мини обелиск, който също е доста стар. Вероятно изграден при прокарването на новото трасе, заобикалящо стария кръст.
За мотористите трасето е култово, емблематично и разпознаваемо почти колкото трасетата в Алпите. За жалост, при нашето посещение ние не открихме стикер за пътя. Обиколихме всички магазинчета в района на Гудаури, но не успяхме да открием. Такъв ще можете да намерите съвсем скоро в нашия магазин с трофеи от мотоциклетни трасета.
Трафик
С голямото му значение и идва и най-големият минус на пътя, а именно натовареността. Тежкотоварният трафик е просто непоносим. Цели 20-30-километрови опашки от тирове се образуват при изкачването на прохода Джвари, както и при чакането за митническия контрол при КПП Верхий Лес. Тировете са най-вече арменски и руски, но имаше и много таджикски, турски и ирански.
Наистина, ако нямате нерви за такъв трафик, пропуснете този път, поне докато не изградят тунела Гудаури, който ще бъде байпас под прохода. Очакванията са през 2025 година тунелът да бъде пуснат за движение.
• Кодово название: от древни персийски времена е Дариалски проход, по времето на римската империя е известен като Porta Caucasia, от началото на XIX век на руски: Военно-грузинская дорога, на грузински: საქართველოს სამხედრო გზა, на осетински: Арвыкомы фӕндаг (буквално „път на Небесния пролом), на английски: Georgian Military Road
• 210 км е дължината на шосето от Тбилиси до Владикавказ.
• 2379 м н. в. е най-високата точка на трасето при прохада Джвари (Jvari Pass, Крестовый перевал или Гудаурский перевал). Името на прохода може да се срещне и като Джвартакели.
• От древни времена дефилето на Дариалския проход е било почти единственият път от Задкавказието на север. На най-недостъпното място се е намирала непревземаема крепост, блокираща пътя на враговете. Основите на първата крепост са положени от грузинския владетел Мириан I (159 г. пр.н.е. – 109 г. пр.н.е.), а след това през V век е възстановена от цар Вахтанг I Горгасали.
• След като Руската империя официално анексира Грузия през 1801 г., цар Александър I нарежда на главнокомандващия руските сили в Кавказ да подобри пътната настилка, за да улесни движението на войските. Съвременното име "Грузински военен път" е наложено след началото на реконструкцията на трасето от руското военно ведомство през 1803 г.
• Когато през през 1817 г., работата е завършена, магистралата е обявена за „Руския Симплон“.
• 800 войници и неизвестен брой военнопленници на Руската империя участват в изграждането на пътя.
• Карта на маршрута от 1913
Обекти и логистика. Забележителности
Ако успеете да издържите трафика, ще бъдете възнаградени с гледки към едни от най-емблематичните забележителности на Грузия. Ще изброим някои от тях:
- Крепостта Ананури
- Тюркоазеният язовир Жинвали
- Двете реки с различни цветове
- Старата столица на Грузия Мицхета
- Монументът на грузинско-руската дружба
- Природната забележителност Трусо Травертини
- Градчето Степанцминда и пътят до църквата Света Троица (Гергети).
- Гледката към върховете Шани и изключително красивия връх Казбек - третия по височина в Грузия (5033 метра).
- Долината Трусо - (намира се на 22 км от Степанцминда)
- Вдъхновяващият водопад Гвелети
Крепостта Ананури
Първата значима забележителност от Тбилиси по военно-грузинският път е средновековната крепост Ананури. Задължително трябва да спрете и да разгледате този архитектурен паметник. Таксата за вход е нищожна, а гледката от крепостните стени към язовир Жинвали си заслужава. Малко се притеснявахме да оставим екипировката на паркинга и взехме каските в ръка. Иначе районът около крепостта е изключително облагороден.
Първите сведения за твърдината датират от XIV век, като още от построяването си играе важна роля при защитата на Дариалското трасе. Тя е образец на къснофеодалния строй в страната, а владетелите ѝ често са играели ключова роля в политиката на средновековна Грузия. Тук са се разигравали династични интриги между грузинци, перси, османци и лезгинци. Персите я наричали град-крепост Кара-Калкан-Кара, което означава „Крепостта на черните щитове“. Тя получава това име, тъй като охраната ѝпо това време се осъществявала от носещите черни щитове хевсури - една от етническите група в Грузия.
Вътре в крепостта се намира и храм „Успение Богородично“ (Мидзинеба). На южната стена има надпис, според който храмът е построен през 1689 г. от мдиванбег (върховен съдия) Бардзим. Това е един от най-добрите образци на грузинската архитектура от периода на късния феодализъм и най-голямата постройка в Ананурския комплекс.
След руското нахлуване през XIX век и включването на Грузия в състава на Русия, в крепостта постоянно лагeрувал руски гарнизон, който трябвало да охранява пътя - единствената връзка обратно към Русия.
По-късно през 1988 Съветите изграждат язовир Жинвали и така крепостта се оказва на брега му. С изграждането на язовира е унищожена голяма част от грузинската памет от Средновековието. Наблизо е и старата столица Мицхета. Въпреки многото протести, руската колониална управа все пак изгражда съоръжението, което сега пък ни радва с тюркоазените си багри и е важен елемент от водната каскада, захранваща Тбилиси с вода.
Двете реки с различни цветове - Арагви
По-нагоре по пътя ще наблюдавате причудлив феномен. Близо до село Пасанаури река Бяла Арагви се слива с Черна Арагви, която тече през черни шисти, придавайки на водата тъмен оттенък. След сливането водата в реката образува две успоредни ивици на известно разстояние - светла и тъмна. По-нататък реката се нарича просто Арагви. В различните сезони и часове на денонощието гледката може да е различна. Ние видяхме едната Арагви доста мътна, следствие на скорошни валежи. Тук на пътя има заведения, можете да отпочинете, да хапнете или да изпиете нещо ободряващо.
Грузинско-руската дружба
Малко преди Кръстовия паметник и най-високата точка на седловината Джвари, и след като сте оцелели от трафика от тирове при изкачването на прохода, ще видите отляво голям монумент, над който прелитат парапланеристи. Паметникът е нещо като нашата Бузлуджа. Изграден по времето на СССР през 1983, но с друга символика и смисъл. "Арката на приятелството" представлява голяма овална каменна и бетонна конструкция с изглед към "Долината на дявола". Вътре в полуотворения към пътя монумент има голям стенопис от плочки, който изобразява сцени от съвместната грузинско-руска история.
Мястото наистина е красиво и любимо за местните парапланеристи. Гледката към Дяволската долина е уникална! Тук попаднахме и на момент, в който момче предложи брак, падайки класически на колене, като предизвика нашите овации.
Накрая и ние се пощуросвахме малко, със снимки за личния архив.
Природна забележителност Трусо Травертини
Това са скални забележителности, образувани при утаяване на карбонатни минерали. Малко напомнят на тези на Памукале. Спрете и тук, но внимавайте и не правете като нас - да спрете точно срещу тях, за да не ви отнесе някой арменски ТИР. Спрете малко по-надолу при паркинга и се върнете пеша до изворите. Няма вани и не стават за къпане, но са си интересна атракция.
Градчето Степанцминда и пътят до чърквата Света Троица (Гергети).
Това е! Това е наистина мястото, заради което си заслужава да биете целия път от България до тук - достигането до градчето Степанцминда, от където е отбивката за черквата Гергети. Пътят до горе, който бе асфалтиран от 2020, ще ви отведе до хълм, на който е кацнал храмът. Гледката към Степанцминда, а над нея връх Шани е просто вцепеняваща. Но още по-изумителна е гледката към връх Казбек, който е коничен и изпъква над целия пейзаж. Но това е един от върховете в Кавказ, над който има най-много облаци. Вероятността да не го видите е голяма. Ние бяхме от тези посетители с лош късмет. Николай Бойчев го видя само за малко от къщата за гости - в 5 часа сутринта! Пожелаваме ви безоблачно време при вашето посещение.
Но и без да видите Казбек, гледките около черквата са страхотни, както и самият път! Около пътя обаче има една условност. Асфалтирането му е нарушило бизнеса на местните апапи, които са извозвали туристите с джипове до черквата. Затова местните (вероятно в комбина с общината) са сложили бетонни прегради на пътя, като поддържат митологемата, че пътят не е завършен и не допускат никой да минава по него. Вместо това ви предлагат да ви качат с джиповете по алтернативен черен път, срещу заплащане. Брутална злоупотреба и тарикатщина, която втрещи всички ни.
Все пак ние успяхме да пробием, да се качим с мотоциклетите до горе и да си направим снимките - на пътя и на заден фон Гергети!
Самата черква е построена през XIV век, единствената с кръстокупол в района. Близо до нея е запазена средновековна камбанария. По време на съветската епоха църквата е била затворена, сега е върната на Грузинската православна църква. Църквата „Света Троица“ в Гергети е чудо от XIV век, с централно място в културното наследство на Грузия. В исторически план тя е пазила ценни грузински реликви, които подчертават ролята ѝ за Грузинската православна църква. Сега е задължителен обект за посещение от тези, които опознават Грузия, съчетавайки духовната значимост с архитектурна красота.
Отбивката от Степанцминда към Гергети
Панорама
Няма да можем да се спрем на всички забележителности, но цялото трасе е една голяма наслада за сетивата. Гледките са блестящи, алпийски, но и с леко мистичен азиатски полъх. Освен на панорамите по пътя, ако имате време, може да се насладите и на страничните пътища, както до Гергети, така и до долината Трусо.
Военно-грузинският път е абсолютно задължително място за всеки мото турист и ви препоръчваме да го посетите, въпреки затрудненията в трафика. След пускането на тунела под Джвари, се надяваме да бъде още по-приятен. През 2022 не успяхме да продължим до Владикавказ, защото войната в Украйна бе започнала само 3-4 месеца по-рано и на границата имаше значителни затруднения. А и, честно казано, предвид военния конфликт нямахме желание да посещаваме Русия в този момент.
В киното и литературата
Пътят е представен в няколко известни романа, по-специално „Герой на нашето време“ на Михаил Лермонтов и „Дванадесетте стола“ на Иля Илф и Евгений Петров. Освен това покрай забележителностите на пътя се снимат редица клипове на известни грузински музиканти.
Традиционни ястия в района
Някои ястия, които задължително трябва да опитате:
- Хинкали: сочни кнедли
- Хачапури: хляб, пълнен със сирене
- Лобио: яхния от боб
- Мцвад: шишчета от месо на скара
- Чурчхела: традиционен грузински бонбон, приготвен от гроздов сок и ядки
- Чвиштари: хляб със сирене, приготвен от местно царевично брашно и сирене сулгуни
- Лобиани: хляб, пълнен с подправен боб
- Сациви: студено ястие с пуйка или пиле в богат орехов сос
Be the first to leave a review.
