Ако Стелвио пас (Passo dello Stelvio) не е за новобранци, а за професионалисти, то Пасо ди Гавия (Passo di Gavia) не е за шубелии, а за смелчаци! Определено трябва да сте големи пердета и куражлии, за да преминете по това трасе без да ви мигне окото. Уверяваме ви, че колкото и да сте корави райдъри, клепачът ви ще трепва доста често, а на местата, където едва се разминават два мотоциклета и се налага да се разминете с автомобил, очите ви ще бъдат толкова отворени, че ще приличате на ококорен анимационен герой. Просто защото пътят няма мантинели, тесен е като козя пътечка, а пропастите надолу са стотици метри… и ако сте от външната страна при спускането от югоизток… Дръжте се здраво! Ще изпотите ръкохватките и долу в ниското ръкавиците ви ще „плуват“.
Разположен в Националния парк Стелвио, проходът свързва Бормио с Понте ди Лено и се издига на впечатляващите 2652 метра надморска височина. Шосето заема 15-то място в класацията на най-високите пътища в Италия и престижното 4-то сред асфалтираните.
Любопитни факти:
- Кодово название: SP 29
- Дължина: 42 км
- 2 652 м е най-високата точка
- Старият път през 70-те
Старият път
Старото и автентично трасе Пасо ди Гавия е било известно като най-опасния път в Европа. Не че новият път е по-безопасен, но старият път е бил изключително предизвикателство. Той все още съществува, но преминаването по него е препоръчително да бъде пеша. Опасната отсечка е избегната чрез тунел, като поводът за изграждането му е инцидент през 1954 година, когато пътят пропада под военен камион, превозващ войници.
- Старият път сега
- Илюстрация във вестника след трагедията
- 14-16% наклон по новия път. На някого са му се сторили 114%.
Пътната настилка. Завои
Асфалтът е напукан, но това придава още по-автентичен приключенски дух на трасето. На места при изкачването от запад е доста ерозирал покрай банкета. Откъм югоизток и най-вече в ниската му част, асфалтът е почти нов и много добър.
На места при спускането към Понте ди Лено, завоите достигат дори 16% наклон, а пътят се характеризира с тесен коловоз, който, както споменахме в началото, не позволява разминаването между две коли, а понякога и на мотор с кола. Често се налагат маневри назад от едно от двете превозни средства, за да се стигне до широко място, позволяващо разминаването. Посредством осем фиби стръмното спускане завършва при Санта Аполония, малко селце, където можете да намерите нещо за хапване и паркинг, плюс няколко къмпинга. Ще се ориентирате, че сте пристигнали на това място, когато видите крайпътното заведение „Pietra Rossa“. Маршрутът преминава в по-широк път, който продължава към село Piece.
От тук пътят се спуска с наклон от 9%, като достига Понте ди Лено, откъдето започва път към Пасо дел Тонале на изток.
Популярност и слава
Трасе, което макар потънало в сянката на Стелвио пас, е много популярно и почти легендарно и свети ярко в очите на истинските ценители. Доста е близо до по-известния си събрат и всъщност пътят попада в рамките на Националния парк Стелвио и при посещение на Стелвиото е задължително да се комбинира с него. Ще му дадем оценка 9.9 като едно от митичните в италианските Алпи. Огромна роля за популяризирането на шосето играе второто му включване в Джиро ди Италия през 1988 година, когато се е състоял един от най-титаничните етапи в надпреварата, съпроводен от снежна буря, който е спечелен от холандеца Ерик Брюкинк.
Тунелът
В тунела е пълен мрак! Няма осветление, а по стените му се просмуква влага, която капе по пътя и асфалтът става много коварен. На всичкото отгоре в тунела има 9% наклон, което го прави като филм на ужасите! Нещо подобно изпитахме в тунела на Трансфъгърашан, само че в по-големи мащаби предвид 2-та му километра. Нека припомним румънския тунел с това кратко видео и да предупредим, че не е за хора със слаби сърца.
Устойчивост на климатичната прогноза
Доста сурови условия съпътстват мястото и трябва да бъдете винаги готови с дъждобрани и по-топли дрехи. Пътят може да бъде затворен по всяко време заради снеговалеж. Обичайно е отворен от края на май до септември.
Панорама. Обекти и логистика
Ето това вече… спира дъха! Трябва да се види, не може да се опише или изобрази. Снимките не могат реално да отразят усещането. Специфичното разположение на планината отсреща, която седи като една огромна стена, зад която дори слънцето не може да надникне… Стръмните скатове и зъбери покрай пътя. Лудница! Липсата на онзи комерсиален елемент, който присъства на Стелвио пас, прави преминаването през прохода много интимно и извисяващо.
При върховата точка на пътя е разположена работещата само през лятото хижа Bonetta – ресторант, магазин, кафетерия и място за вашата спирка, където можете да си купите сувенири и трофеи. В близост до нея е статуя на разпятието на Исус Христос, а зад нея езерото Лаго Бианко. На това място освен че е добре да се спрете за няколко минути и да си кажете молитвата „Отче наш“, можете да направите невероятни снимки. На върха се намира и мемориал на загиналите през Първата световна война. Има още едно езеро, което е кръстено Лаго Неро. И действително то привечер и сутрин потъмнява, защото в него се отразява склонът на планината Гавия.
Места за настаняване
Картата показва всички оферти в Booking.com и Airbnb в района. Meteo-ride.com е партньор на Stay22.com и резервирайки през тази карта, Вие ще подпомогнете нашата дейност, за да продължим да откриваме и описваме за Вас интересни мото маршрути. Благодарим Ви предварително!
[review]Be the first to leave a review.
