Проходът Трансбучеджи е третият най-висок асфалтиран път в Румъния и несъмнено можем да го наредим до другите проходи гиганти в Карпатите - Трансалпина и Трансфъгърашан.
Но преди да разгледаме фактите и характеристиките на прохода, веднага трябва да направим уточнение, че той може да се сравнява с по-големите си братя по достигната надморска височина и красота, но не и по дължина. Известен е още и като "Пътят на бабките или стариците" (Drumul Babelor) заради скален феномен, който се намира наблизо. Основното трасе е дълго около 16 км, но с отбивките и началните етапи може да достигне, забележете, над 65 км! Ако искате да разгледате целия парк Бучеджи, тези цифри ще ви ориентират, че тук трябва да отделите време без да го подценявате.
Започнат през 2010 г., завършен в по-голямата си част до август 2013 и изцяло през 2017, проектът е струвал приблизително 51 милиона леи. Сумата е поета от окръжните съвети, на чиято територия се изгражда, общините Прахова и Дъмбовица.
Това е един грандиозен високопланински път, прорязан между възвишенията на планината Бучеджи, движейки се в основната си част по платото Бучеджи.
Изходна точка, знаково стопанство и указателни табели
Трасето на бабките стартира от национален път DN 1 - главното шосе преминаващо през Синая, като трябва да внимавате да не изпуснете отбивката, защото няма знак, който да ви информира, че това е посоката за националния парк. Следвайте навигацията в този участък, защото знаковото стопанство е оскъдно. Така се включвате по шосе DN 71, което свързва Синая с Търговище и с поредицата от неособено живописни серпентини, виещи се под висока растителност, ще достигнете до седловина на около 1100 метра. Там трябва отново да следите за отбивката към същинското трасе на Трансбучеджи, което е с по-малък габарит - вече официално сте на DJ713.
Продължавате да изкачвате този път по стръмните скатове на планината Бучеджи, по леки, но тесни завои, на места със слаба видимост, за да достигнете втората седловина и реалния проход Бучеджи. На тази точка ще сте на кота 1600 метра. Оттук пътят се разделя на две. Този, който продължава вдясно, се изкачва към билото и най-високата точка на асфалтовия път - 1925 метра.
Ако продължите наляво, шосето вече е с друг номер DJ713А и започва да спуска, като ще ви отведе до язовира Болбочи, около който е изградена голяма туристическа инфраструктура. От езерото стартират и чудни офроуд трасета, около които се разкриват живописни върхове от карстов произход.
Панорама
В отделните сектори и етапи на трасето гледките са различни. И ако разделим пътя на 4 сектора, в първия етап по шосе DN71 гледките са малко скучни и гористи, без панорама. Във втория отсек от входа на националния парк до първата седловина на около 1600 м, гледките вече започват да впечатляват, като в началото са гористи, но от едната ви страна вече се откриват стръмните зъбери и склонове. В третата част ви очакват просторните и тучни ливади около пътя, изкачващ плавно платото, за да достигне кота 1925.
Четвъртата част е отклонение от седловината на 1600 метра и ще ви отведе до язовира. Тук панорамата е най-разнообразна, но губи простора на високопланинския трети етап.
При достигането на най-високата точка в третия етап започват и пешеходните маршрути в парка, за които трябва да си отделите повече време.
Приблизителна дължина на асфалтовите пътища:
Забележителности. Популярност и слава
Достъпът до повечето забележителности е пешеходен. От крайната точка на трасето започнат преходи до Карайман кръст, Костила реле, хижа Бабеле, кръстена на природния феномен Стариците (на румънски: Babele), разположен на връх Баба Маре (2292 м). Той е една от най-популярните туристически дестинации в Румъния изобщо. Представлява гъбоподобни скални образувания. Друга природна забележителност е скалният Сфинкс на Бучеджи, който се намира на 2216 м.
От хижа Бабеле туристите могат да се спуснат по другия склон на планината Бучеджи, където да посетят изящния скален пещерен Яломишки манастира и пещерата Яломица (1530 м).
[supsystic-tables id=7]
Традиционни събития на Трансбучеджи
Padina Fest стартира през 2010 г. и се провежда ежегодно през юли на платото Падина в планината Бучеджи на надморска височина от 1500 метра. Фестивалът е насочен към тези, които обичат и ценят природата, с цел да популяризира планината и да образова туристите по екологичен начин. С години обаче фестивалът привлича все повече гости и огромният брой посетители оказва негативно въздействие върху района.
Името
Румънските лингвисти твърдят, че huceagul или buceagul означава гъста и ниска гора; килим от зелен и мек мъх или дори пустинна земя, лишена от гори. Друга теория е, че идва от Buc, Bucur, като, разбира се, не ни изненадва това, че според румънските езиковеди "Бук" е автентично дакийско име. Нищо, че топонимията в района е преобладаващо българска или праславянска, като долината Яломица и река Яломица, езерото Болбочи, Бран, Бранище, Предел (Predel), Vârful Craiului („Върхът на края“, „Граничният връх“), Сланик, Горнец, цялата област се казва Дъмбовица, на която пък административен център е град Търговище. В самото разговорно название на пътя явно "Бабелор" идва от славянската дума баба, бабе, бабка.
От друга страна, историкът Димитрие Кантемир предполага, че "Бучеаг" идва от татарски език със значение "край на земята", като названието остава след нашествието и заселването на ногайските татари в района.
А топоними с корен "буче" се срещат много и в България, като нашите изследователи дават няколко различни тълкования за неговия произход. Умалителна форма на "бук" (буче е млад бук), остаряла българска дума за "връх", както и старо название за "пчела": бучела (от жуженето или бученото на пчелите). И наистина много са медоносните ливади край прохода Бучеджи.
Произходът на името ще си остане загадка, а за повечето от нас това просто ще си остане третият най-висок асфалтиран проход в Румъния.
Традиционни ястия в района
Брънза - Brânză de burduf е традиционно сирене от района на планината Бучеджи, направено от овче или понякога биволско мляко. Сиренето се поставя в овчи стомах или кожа, която преди това е била почистена. Като алтернатива може да се постави в тръба от борова кора.
Стикер
• Кодово название: Проходът Трансбучеджи, Transbucegi, шосе DJ713, Пътят на бабките, Babelor Road
• 16 км е дължината на трасето от разклона при Синая до най-високата точка.
• 65 км може да достигне общата дължина на асфалтовите пътища.
• 1925 м е най-високата точка на трасето. (задънен път)
• 1630 м (приблизително) е най-високата точка на прохода.
• 3500 животински вида обитават парка, между които мечки, лисици, елени, рисове и диви свине. Заслужаващи внимание видове птици са скалният орел, белоглавият лешояд, глухарят и обикновеният гарван. Пъстървата, келенът и мряната пък са местните риби.
• 2505 метра е най-високият връх Ому.
• Смята се, че Бучеджи е дакийската митична планина Когайнон, в която митологичният герой Залмоксис обитава пещера.
• 1928 г. е посторен Кръстът на героите. Разговорно е известен като „Карайманския кръст“ заради името на връх Карайман. Посветен е на загиналите румънски войници по време на Първата световна война. По времето на Социалистическата република Румъния страничните рамена на кръста са демонтирани и комунистите поставят червена звезда.
• 16 век - тогава е построен първият пещерен манастир (1508-1509), основан от войводата на Влашко Михня I Реу, син на болярина Влад Дракула.
• Данни за корупция на български митничари от XIV-ти век, според документ, пренебрегван от румънската историография - "Грамота на Раду І" (управлявал между 1371 и 1377-1383 г.). В нея има извадка от писмо на влашкия воевода до българския цар Иван Александър (1331-1371), което констатира случаи на корупция от страна на българските митнически власти в Карпатите на прохода Рукър-Бран. Очевидно по това време проходът е бил под властта на търновските царе.
• В италианската хроника „Cronaca Carrarese“ (Карарска хроника) от ХІV век на Андреа Гатари се описва едно нахлуване на унгарския крал Лайош I Велики между 5 юли и 14 август 1377 г. Той имал намерението да подчини „Радан, българския принц схизматик“ (на италиански: „Radano principe di Bulgaria infedele“), което се отнася до Раду I. Това е така, защото тези земи много дълго време са част от отвъддунавските български владения и са под върховната власт на българските царе.
• Династията Шишмановци контролира митницата на прохода Рукър-Бран, граничещ със западните склонове на планината Бучеджи, до 1371 г., а според други източници до самото падане под Османско робство.
Be the first to leave a review.
