Освен шеметна гледка и спокойствие, малкото селце Мочура (Мочуре) притежава и още една забележителност: красивите 10 обратни завоя, които изграждат цялостния силует на серпентинестия път, водещ до него.
След поставянето на асфалта завоите се открояват още повече, а ловците на пътища преоткриват това засекретено селце. Да, буквално е било скрито, защото тук е имало гранична застава и достъпът до селото дълги години е бил ограничен.
Пътят до Мочура е част от Републикански път IIІ-8608, който започва от гр. Рудозем на 826 м н. в. и се изкачва бавно по долината на река Елховска, за да достигне своя край при с. Мочура на 1286 метра. Въпреки това може да срещнете информация, че при разклона на с. Пловдивци пътят продължава към яз. Пловдивци, а не към Мочура.
Всъщност това е и официалната информация. Вероятно разклонът след време ще бъде разделител, който ще даде отделни номера на шосетата. Именно от с. Пловдивци, на 993 метра, започва и същинското изкачване към Мочура.
Местоположение
Местоположение
Трафик
Дължината на цялата отсечка е 17-18 км, като през това време ще срещнете малко автомобили. Селцата в района са малолюдни, а задъненият характер на шосе 8608 допринася за спокойствието тук.Места за настаняване
Картата показва всички оферти в Booking.com, Trivago.com и Vrbo.com в района. Meteo-ride.com е партньор на Stay22.com и резервирайки през тази карта, Вие ще подпомогнете нашата дейност, за да продължим да откриваме и описваме за Вас интересни мото маршрути. Благодарим Ви предварително!Любопитни факти
• Кодово название: Републикански път IIІ-8608 Пловдивци-Мочура. Съществува спор за наименованието на селото. На всички карти, които проверихме, е отбелязано като Мочуре, но според табелата на входа на селото името му е Мочура.
• 17 км е дължината на трасето.
• 1286 м е най-високата точка на трасето.
• 1903 - по време на Илинденско-Преображенското въстание селото е записано в регистрите като Мочуре.
• Селото е изходен пункт за изкачване на връх Циганско градище, висок 1827 м.
• Еко пътека Мочура - започва в края на едноименното населено място. Общата й дължина е около 5 километра.
Завои
Причината, поради която ще посетите селото, вероятно ще са завоите. Този низ от фиби изяжда сериозна денивелация.
Панорама
Селото е едно от малкото населени места в България (в сравнение със средиземноморските държави), което има амфитеатрално разположение, характерно в нашата страна само за Родопите. Виж (Пътят до село Делчево).
Популярност и слава. Забележителности
Няма какво да се заблуждаваме - няма какво да правите в това селце, освен да се насладите на тази отбивка край гр. Рудозем и на родопските гледки, който ще се разкрият пред вас, ако оставите мотоциклета и тръгнете по Екопътека № 3, водеща към връх Циганско градище и останки от тракийско селище.
Самото селце, както казахме, е малко, но има характерни етнографски къщички и атмосфера. Тук просто трябва да поседите и да се насладите на спокойствието. И, разбира се, да си направите пикник някъде в околността.
Традиционни ястия в района на Мочура
Пататник. Кухнята в района е пряко обвързана с отглежданите земеделски култури, като рецептите включват най-често картофи, боб или горски плодове. Традиционни ястия са пататникът, клинът, смилянският боб, ошавът, качамакът и други. Пататникът в Рудоземско се приготвя по най-традиционната рецепта - от настъргани на едро картофи, кромид лук, сол и джоджен.Кешкек. На вкус ястието много напомня разтопен кашкавал, но всъщност кешкекът се приготвя от грухана пшеница и телешко месо. Най-често се похапва в района на село Смилян и рудоземските села Витина и Поляна. На почит е през цялата година, но се изисква голямо майсторство за приготвянето му.
скоро
Устойчивост на климатичната прогноза.
Климатът в района е умереноконтинентален с преобладаващи северни и северозападни ветрове.
Карта в реално време за движението на дъждовните облаци около Мочура
Направете собствено ревю на пътя и дайте мнение
Be the first to leave a review.
Your browser does not support images upload. Please choose a modern one
Допълнителни източници:
- wikipedia
- www.hotelmap.bg
- www.smolyan.bgvesti.net