Местоположение
Седловината се издига на 2188 м.н.в. и свързва френската провинция Савоя с италианската Аоста, южно от най-високия връх в Алпите - Монблан. Път D1090, както е обозначен от френска страна, започва при китното градче Бург Сен Морис от 1348 м със среден наклон 5,1%, като в най-стръмните участъци достига цели 8,1%, и завършва при италианското селце Пре Сен Дидие. В тази точка пътят се отклонява към монбланския тунел, а на югоизток се спуска чак до гр. Аоста, който е административен център на областта. От италианска страна шосето е вече с друг индекс, добре познат от други наши ревюта на италианска земя - SS26 (Strada Stratale 26). Така трасето е връзка между две от най-хубавите долини в Европа - долината Тарeнтез, по поречието на р. Изер, Франция и долината Аоста, Италия.
Обекти и логистика. Места за настаняване
Проходът от френска страна е изключително урбанизиран, така че серпентините започват да се извиват още през крайните североизточни квартали на Бург Сен Морис и Сеез. А при ски курорта Ла Розие сте на 1850 м. Селцето е построено на склон, обърнат на юг и предлага панорама към долината. Това е караванинг рай, какъвто никъде другаде не сме виждали. Може би стотици каравани, накацали по балконите на склона и завоите. Къмпингите са безброй, а има и туристически център. Места за отдих ще намерите без проблем. Хотели и къщи за гости има колкото искате, както в близкия Бург Сен Морис, така и в Аоста от другата страна. Бург Сен Морис ще ви зашемети с малките улички с типична алпийски архитектура и къщи, отрупани с цветя, а Аоста е интересна с крепости и старинности. Има какво да се види, тъй че няма да сгрешите, ако останете да пренощувате някъде по тези места. Препоръчваме къмпингите от юг.
На самия пик има хижа, в която пихме алпийски чай, за да се стоплим. Можете да седнете, както вътре така и отвън. Можете и да преспите в хижата, но цените са солени.
Друга атракция на върха на седловината е монументът на християнския светец Бернар. От там идва и името на прохода Сан (Свети) Бернар.
Завои. Пътна настилка
Пътната настилка от френска страна е леко износена и напукана към 2018 г. Трасето обаче е широко и с две ленти (по една в посока). Виражите са добри, а завоите с добра видимост и широки. След като преодолеете серпентините и се изкачите до Ла Розие, следват дълги типично седловинни прави отсечки. Сериозните завои от италианска страна започват при хотел-ресторанта "Albergo Maison De Neige", откъдето стартира стремоглавото спускане към долината на Аоста.
Трафик
Трафикът е умерен, дори спокоен, но това са данни и впечатления от месеците юни и юли. През август ритъмът на движението се увеличава.
Панорама
Това са две изключително красиви провинции и езикът ви почти постоянно ще бъде изплезен, а очите ококорени от красивите гледки. Трасето е тотална десетка в тази категория. Проходът е отправна точка за изкачването на връх Лансбранлет (около 3 часа), откъдето се разкрива вцепеняваща гледка към връх Монблан (ориентация север-юг), както и към езерото Санс-Фонд.
Популярност и слава. История
В миналото на мястото на паметника на Свети Бернар е имало капище на езическия римски култ към Юпитер. По римско време е имало и пътна станция (мансио), обслужваща пътешествениците през прохода, и се смята, че картагенският генерал Ханибал е използвал този маршрут. Вече сме ви запознавали с маршрутите на пълководеца през тези планини в кампанията му към Рим в ревюто ни за Прохода Мон Сени – Col du Mont Cenis.
Но пътят се използва още преди римската епоха. На върха шосето прорязва каменен оброчищен кръг с диаметър 72 метра. Някога по средата на този кръг е стоял побит камък. От находките на монети се смята, че това светилище е от желязната епоха и вероятно е церемониален обект на тарентейската култура (ок. 725 г. пр. Хр. - 450 г. пр. Хр.). Каменният кръг е частично възстановен през 19 век.
Събития, събори
Проходът Пти-Сен-Бернар е имал честта 4 пъти да бъде част от колоездачната обиколката на Франция Тур дьо Франс. През 1949, 1959, 1963 г. и в най-ново време през 2009 г.
Устойчивост на климатичната прогноза
Проходът отваря през април-май и бива затварян през октомври-ноември поради обилните снеговалежи.
Благодарение на почти постоянната размяна на въздушни маси между долините на Тарентез и Аоста, проходът в последните години се превръща в мека на сноукайтинга - спорт, който набира все по-голяма популярност.
• Кодово название: от френска страна е част от Route nationale D90, а от италианска - SS26
• 50 км, толкова е дължината на прохода.
• 2188 м е най-високата точка.
• 1858 г. – Започва обособяването на съвременния силуета на пътя.
• 1940-1943 г. - през първите години на Втората световна война италианската армия окупира ивица от около 30 километра навътре във френската територия, тази зона е известна като "зелената линия". По време на битката за Западните Алпи (21-24 юни 1940 г.), граничният проход Малък Сан Бернар става поле на военни маневри между кралската армия на Италия и френски гранични гарнизони.
• Италианските войски на границата на Пиколо Сан Бернардо на 25 юни 1940 г.
• 725 г. пр. Хр. - 450 г. пр. Хр. от този период е датирано каменното оброчище на върха на седловината
• 4 – толкова пъти трасето е включвано в Тур дьо Франс.
Be the first to leave a review.
