Родена в семейство на мотоциклетисти, още от ранна възраст Бриджит Маккъчън изживява тръпката, която носи карането на мотоциклет.
22-годишната американка, която е израснала в Северен Уисконсин, се сдобива с първия си мотоциклет, когато е на 19 години и скоро започва да пътува до Балтимор и Ню Йорк.
Но идеята да обиколи света ѝ хрумва, чак докато по-големият ѝ брат споменава, че тя все още е достатъчно млада, за да подобри рекорда за най-млад човек, обиколил земното кълбо с мотоциклет.
Най-дългото пътуване на Бриджит до момента било от Уисконсин до Вашингтон и първоначално отхвърлила идеята, но тя продължила да се връща в ума ѝ.
„След известно време си казах – защо пък не? Единствената причина, поради която не мислех, че мога да го направя, бе, че се страхувах,“ казва тя пред CNN Travel. „Казвах си „не“. Но в един момент реших да си кажа „Да“. И това е.“
Маккъчън прекарва около година в планиране на маршрута си, като се обръща за съвет към Хенри Крю, който бе на 23 години, когато завърши околосветското си пътешествие с мотоциклет през 2019 г., както и към други мото приключенци, изправили се пред това предизвикателството. В момента в уебсайта на Световните рекорди на Гинес като най-млад мото пътешественик, обиколил света, е посочен Кейн Авелано, завършил обиколката си ден преди своя 24-и рожден ден през 2017 г.
За да стане новият рекордьор, Маккъчън трябва да спази някои изисквания, включително да използва един и същи мотоциклет през цялото пътуване и да не остава на едно място повече от две седмици. Освен това трябва да прекоси екватора по суша поне веднъж и да измине минимум 40 075 километра, за да се класира.
След като спестява толкова пари, колкото ѝ е възможно, през август Маккъчън тръгва на път, като прекарва първите няколко седмици в „джиткане из Щатите“. След това се насочва към Баха и от там с ферибот влиза в континентално Мексико, като редовно публикува информация за пътуването си в своя профил си в Instagram – bike.will.travel.
Чрез опита си да подобри този рекорд, Бриджит Маккъчън се надява „да представи новото поколение мото ездачи“, подчертавайки, че има огромна разлика между това да виждаш света, докато пътуваш с кола и да го направиш с мотоциклет.
„Когато сте в кола, вие все едно сте в един балон, който се движи през света“, казва тя. „Но на мотоциклета си изложен на всичко, за добро или лошо. Гледки, миризми, звуци. Всичко има много по-голямо значение за теб.“
„Изложен си на всичко и това е много по-ангажиращо. По-интимно е.“
Маккъчън, която неотдавна напусна Мексико Сити, планира да стигне Южна Америка без да бърза, като там ще премине през Бразилия, Чили, Аржентина и Уругвай, преди да отлети за Европа.
„Ето тук вече нямам много ясен план“, обяснява тя. „Защото трябва да намеря до къде да транспортирам мотоциклета си с кораб, което ще отнеме около два месеца.“
След като и Бриджит, и нейният мотоциклет влязат в Европа – в идеалния случай през Испания, тя се надява да прекоси Стария континент от Обединеното кралство и Ирландия до Турция и да се озове край Каспийско море.
На този етап опциите ѝ за маршрут през Азия са доста ограничени и всеки от тях е свързан с доста предизвикателства. Първоначалният план включвал влизане в Русия, но това едва ли ще е възможно поради продължаващата война с Украйна.
Перспективата за пътуване през Китай или Иран е може би дори по-малко осъществима поради граничните рестрикции в Китай и политическите вълнения в Иран.
„Ситуацията е много сложна“, казва Маккъчън. „Все още вярвам, че Русия е най-добрият ми вариант.“
След като, или по-скоро, ако успее да завърши успешно азиатската част от пътуването си, тя ще изпрати мотоциклета си обратно в Мексико и оттам ще се прибере в САЩ. За момента обаче Бриджит е фокусирана върху първия етап от своята околосветка обиколка през Мексико, Централна и Южна Америка.
Разбира се, пътуването с мотоциклет по непознати пътища е свързано с определени рискове и Маккъчън установява, че понякога ѝ е трудно да се справи с офроуд участъците. Няколко пъти е падала от мотора в пясъка, както и е имала „изненадващи близки срещи с камиони в завои без видимост“.
„Но най-трудното нещо досега са планинските проходи“, казва тя. „Защото избягвам платените пътища.“
Маккъчън споделя, че е трябвало да се научи да забавя ритъма и да се наслаждава на околния свят, вместо да бърза от точка до точка.
„Обикновено преди, когато пътувах с мотора, отивах някъде и нямах много време“, пояснява тя. „А сега имам много време.“
След като поема на път, Бриджит решава да се откаже от част от багажа, за да може по-лесно да управлява машината. И в момента носи два чифта панталони, две тениски, малък въздушен компресор, допълнителна бутилка за гориво, котлонче за къмпинг, палатка, спален чувал, снимачна техника и лаптоп.
„Някои неща са доста тежки, но като цяло това е само най-необходимото“, казва тя.
Въпреки първоначалните спестявания, Маккъчън бързо осъзнава, че те няма да са достатъчни, за да покрият всичките ѝ разходи. Но към момента успява да събере допълнително средства чрез продажба на стикери, които сама е проектирала, както и чрез профила си в GoFundMe, където нейните последователи могат да я подкрепят.
„От начало се чудех как ще намеря пари?“, признава тя. „Защото невъзможността да остана някъде повече от две седмици ограничава възможностите да работя по пътя.“
Маккъчън е изключително благодарна на онези, които са предложили подкрепата си и/или са направили дарение в нейния фонд, като признава, че щедростта на хората „до голяма степен е основната причина да мога да направя това“.
Особено много ѝ харесва общуването с местните жители на местата, през които минава, като мотоциклетът ѝ, Kawasaki Versys X 300, се е оказал чудесна причина за начало на разговор.
„Хората смятат, че мотоциклетите са готини и идват да си говорят с теб“, казва тя. „Моторът е като мост към хората. Ставаш по-достъпен.“
Въпреки че е била наясно с какви опасностите може да се сблъска, пътувайки с мотоциклет в непознати страни, Бриджит казва, че преживяванията ѝ досега са ѝ помогнали да се успокои.
„Все слушаме, че светът е много опасен и трябва да си стоиш там, където си в безопасност“, казва тя. „Донякъде това е вярно. Ясно ми е, че излагам живота си на риск, поемайки на път. Но по света има и толкова много доброта, толкова невероятни и мили хора. И мисля, че това далеч надхвърля страшното.“
Въпреки че досега пътуването ѝ минава сравнително гладко, Маккъчън не приема нищо за даденост и казва, че е наясно, че опитът ѝ за подобряване на рекорда може да бъде осуетен по причини извън нейния контрол.
„Определено съм малко притеснена, че може да не мога да продължа заради нещо, което може да се случи“, признава тя. „Моторът да се счупи или нещо да стане в света.“
Разбира се, ако тя успее да подобри този рекорд, има голяма вероятност да се появи някой още по-млад от нея, който един ден да го оспори. Бриджит Маккъчън обаче изобщо не се притеснява от това. Тя казва, че всъщност с удоволствие ще помогне на всеки, който има желание, дори това да означава, че ще бъде изпреварена.
„Искам да накарам хората да правят подобни неща“, казва тя. „Разбира се, не непременно да подобрят същия рекорд, защото не всеки има това време. Но дори ако някой дойде при мен сега и ми каже: „Искам да счупя този рекорд“ и след това успее преди мен, няма нищо лошо в това.“
Визитка
- Име: Бриджит Маккъчън
- Националност: американка
- Мотоциклети: Kawasaki Versys X-300 2020, с прякор „Маб“, кръстен на кон, който е имала
- Родена: 2001 в Бейфийлд, Северен Уисконсин
Официален сайт: www.two-wheels-round.com
Инстаграм профил: bike.will.travel
Подкрепете начинанието на Бриджит в gofundme
Източници:
edition.cnn.com
revistamoto.com
www.two-wheels-round.com
Facebook: Бриджит Маккъчън
