В края на 20-те и 30-те години на миналия век Феликс Ванкел за първи път изпробва идеите си, които по-късно ще доведат до появата на неговия роторен двигател – многообещаващо технологично постижение, което така и не успява да реализира надеждите и мечтите, които мнозина имат за него. Разработването на ванкеловия двигател не е възможно преди края на Втората световна война, поради което първият работещ прототип се появява чак на 1 февруари 1957 г.
Той е доказателство, че концепцията е правилна, но ще мине още доста време преди роторният двигател да е готов за масово производство.
Въпреки че тепърва предстояла дълга фаза на разработване, веднага се появяват клиенти, които откупуват правата за развитие и прозводство на двигателя – включително NSU (които ще работят по него съвместно със Citroën в рамките на проекта Comotor), както и Fichtel & Sachs , Mazda, Yamaha, Kawasaki, Suzuki, а вероятно и Honda. От всички тях Mazda има най-голям успех, докато Comotor довежда до фалит на NSU и почти банкрутира Citroën.
Fichtel & Sachs произвеждат собствения си бензинов двутактов двигател StaMo с обем между 50 и 600 кубика, както и двутактови дизелови под лиценза на Holder – 500-кубикови, а по-късно 400- и 600-кубикови. Освен това правят и полуавтоматична трансмисия наречена Saxomat, части за велосипеди и амортисьори.
Тъй като произвеждат двигатели за индустриални цели, като корабоплаването и земеделието, те имат интерес към роторния двигател заради потенциала му в тези сфери. През 1963 обаче те придобиват мотоциклетната компания Hercules. Това е сериозна възможност за тях, тъй като Hercules е водещ производител на мотоциклети на немския пазар и много от моделите им са с двутактови двигатели Sachs.
Именно по това време Fichtel & Sachs купуват и лиценза за ванкеловия двигател и съвсем естествено се ражда идеята за създаването на мотоциклет с такъв двигател.
Но версиите на Fichtel & Sachs на ванкеловия двигател имат много по-широко приложение и не са само за мотоциклети. Първоначалната им разработка върху двигателя с един ротор е внедрена в американската моторна шейна Arctic Cat Panther 295. Той е с въздушно охлаждане, с обем 294 куб. см. и мощност от 27 к. с., а по-късно достига до 32 к. с. Точно този двигател е избран да бъде поставен в новия мотоциклет.
Hercules W2000
Fichtel & Sachs решават да кръстят своя пръв мотоциклет с ванкелов двигател Hercules W2000, а прототипът е показан през 1970 на мотоциклетното изложение West Cologne. Той е с карданно задвижване и четиристепенна трансмисия от BMW R27, която не присъстват в серийния модел.
Разбира се, мотоциклет с толкова уникален двигател предизвиква изключителен интерес. Това най-вероятно е заслуга и на Mazda, които през 1967 показват своята спортна кола Cosmo и през 1968 се представят много успешно в 24-те часа на Нюрбургринг – успех, който доказва надеждността на ванкеловия двигател.
През същата година влиза в производство подобрената Серия 2 на модела Cosmo. Така ванкелът получава добра публичност и много мотористи са ентусиазирани от технологичните иновативации.
Японските мотоциклетни производители също интензивно разработват мотоциклети с такъв двигател. През 1972 на изложението в Токио Yamaha представят прототип с два ротора – RZ-201. Suzuki също представят мотоциклет наречен RE5, който влиза в производство през 1974. През същата година Hercules W2000 започва да се предлага в търговските представителства.
Интересът към мотоциклетния роторен двигател не е свързан само с новата двигателна концепция, а и с това, че той предоставя плавно разпределение на мощността и теоритично може да работи при много високи обороти. Затова този двигател бил смятан за идеален за мотоциклети.
От Hercules полагат големи усилия, за да направят своя мотоциклет успешен. Тръбната стоманена рама е специално проектирана с две долни тръби, които стигат до задната част, за да бъдат хоризонтална опора на двигателя, който е монтиран по дължина. Има и допълнителна опора в задната част.
Снимки: Nick Kuijpers 
Снимки: Nick Kuijpers
Двигателят с единичен ротор трябвало да бъде поставен по-ниско от оптималното, за да се осигури място за 32 мм карбуратор, поставен в горната му част (тъй като двигателят е проектиран за моторна шейна).
Той е с компресия 8.5:1 и първоначално развивал 27 к. с. при 6500 об/мин и въртящ момент от 33 Nm при 4500 об/мин. После мощността е повишена до 32 к. с. при 6500 об/мин. Двигателят има един изпускателен отвор и от него тръгват тръби, завършващи с ауспуси от двете страни на мотоциклета.
Роторният двигател работи при много висока температура и изгорелите газове също са с много висока температура, което представлявало голямо предизвикателство при оформлението на дизайна. Този ванкелов двигател бил с въздушно охлаждане и е снабден с голям вентилатор в предната част, поставен така, че да е на най-подходящото място срещу въздушния поток при движение. Имал е електрически стартер, както и кикстартер за всеки случай.
В първата версия на Hercules W2000 е трябвало маслото да се смесва предварително с горивото, както при двутактовите мотоциклети. По-късният модел e с вградена система за впръскване на масло и маслен резервоар с обем 1,9 литра.
Маслото за този модел не било за двутактови двигатели, а стандартно за четиритактови двигатели, като Castrol 20W50. Двигателят е свързан със шестстепенна трансмисия, а крайното предаване е с верига.
Предната вилка е произведена от Ceriani и е с ход 114 мм, а отзад има два амортисьора Ceriani с регулиране на натоварването. Джантите са 18-цолови, предната спирачка е дискова, а задната е барабанна.
Обемът на резервоара е 17 л, а разходът – 5,9 на 100, като максималната скорост е 145 км/ч за версията с 32 к. с.
Макар управляемостта на Hercules W2000 да е била добра, мотоциклетът е критикуван за малкия си просвет, който пречел за по-агресивно завиване. Друг недостатък бил малката мощност, водеща до липса на ускорение и ниска максимална скорост.
Липсата на впечатляващи характеристики и ограничените възможности за завиване превръщали Hercules W2000 в комфортен туринг мотоциклет, подходящ и за ежедневна употреба. Сухото му тегло било 173 кг, а с пълен наполовина резервоар – 180 кг. Така че мотоциклетът не бил тежък и бил подходящ за по-неопитни мотористи.
На някои пазари, като Великобритания, W2000 се продавал под името DKW и можел да има значителен търговски успех, но това не се случило поради две причини: високата му цена и поставянето му във високорисковата застрахователна категория.
Попадането му там е несправедливо, заради неправилното измерване на обема на двигателя (взет е общият обем, вместо реалният, и така се получили 882 куб. см.) Към това се добавя и разходът на гориво, подхождащ повече на много по-мощен мотоциклет.
Цялата тази комбинация от фактори се отразила зле на продажбите и дори подобреният модел от 1976 намерил само 199 собственици преди производството на W2000 да бъде прекратено през 1977.
В допълнение към W2000 Fichtel & Sachs/Hercules създават и KC-30 GS Enduro – версия за ендуро с ванкелов двигател, произведена в ограничени количества.
Заключение
От Hercules W2000 са прозведени общо 1784 мотоциклета, с добро качество на изработка и определяни като комфортни с „бавно и елегантно“ управление. Тестовете показват, че двигателят е трябвало да се държи около и над 4000 оборота, а шестата предавка и скорост от 110 км/ч били идеални за него. Това не бил правилният избор за някой, който търси спортен мотоциклет. Но за търсещия мотоциклет за спокойно каране с приятно управление, с който да си почива и да се радва на пътя, това била точната машина.
Hercules W2000 оставя трайна следа в историята и сред края на производството си. Дейвид Гарсайд от BSA/Norton купува един от двигател на Fichtel & Sachs с един ротор и го поставя в прототипен мотоциклет. След това комбинира два ротора в един двигател, който въпреки проблемите с охлаждането е достатъчно добър, за да влезе в производството. Така се появяват първите 100 мотоциклета Norton Classic с 588-кубиков ванкелов двигател, които успяват донякъде да разкрият потенциала на технологията.
Ванкеловият двигател става основа за британските експерименти с мотоциклети с роторни двигатели, довели в крайна сметка до създаването на мотоциклетите Norton, които да постигнат забележителни успехи на състезателните писти и на остров Ман.
Днес не са останали много Hercules W2000 по света, но ако обичате колекционерски екземпляри и търсите релаксиращото усещане на спокойното каране, това може да е вашият мотоциклет.
Източник: silodrome.com
