Проходът Фоти Ла (Photi La) е високопланински проход на 5524 метра над морското равнище, разположен в югоизточен Ладак, Индия. Това е един от най-високите пътища в страната и въобще в света. Преди отварянето на прохода Миг Ла (номер 1 в момента) в края на 2025 година, Фоти бе на 6-то място в света. Сега вече заема 7-та позиция.
Пътят започва от историческото село Ханле, за да го свърже с долината на река Коюл на изток чрез криволичещ серпентинест планински път. По долината Коюл ще стигнете до Умлинг Ла, който доскоро бе най-високият асфалтиран път в света (в момента на второ място.).
Подходът е много стръмен - започвайки от Ханле, общата денивелацията за преодоляване е 1274 метра. Средният наклон е 7,96%, а максималният наклон е около 15%.
На самата седловина има стар монумент - плоча с информация за прохода. Разбира се, не трябва да се изпуска за снимка.
Панорама
Много фотогеничен проход. Пейзажът е полупустинен, което създава особено усещане, все едно сте на планетата Марс. Пътят предлага невероятна гледка към долината Ханле, която се вижда като на тепсия от по-високите фиби. Спускането към долината Коюл също е много красиво. От тази страна вече се наблюдава растителност - ниски топчести храсти.
Силует на трасето. Завои и прави
Серпентините са добре очертани и са няколко, изградени от всякакъв род фиби с безброй остри завои, с дълги прави между тях, но с чудесна видимост. Както на всички проходи в Ладак, отсъства растителност около пътя, която да намали видимостта ви.
• Кодово название: Photi La Pass, Проходът Фоти
• 35-40 км е дължината на трасето - от Ханле до разклона за Умлинг.
• 5524 метра е най-високата точка на пътя.
• В долината Коюл можете да видите тибетски якове.
• Манастирът в Ханле е един от най-големите и най-известните манастири в Ладак, построен под патронажа на ладакския крал Сенге Намгял (1616-1642 г. сл. Хр.) с помощта на известния тибетски лама и пътешественик Такцанг Репа Нгакуанг Гяцо.
Популярност и слава
В древността пътят е бил част от търговския маршрут между Ладак и Тибет. До преди няколко години бе известен като изключително смъртоносен, защото бе черен и неукрепен. Това му донесе негативна слава, като един от най-опасните в света. След поетапната рехабилитацията през 2018 и през 2021 сега пътят е значително по-лек. Изключително важен е за "pass hunter пилигримите", които отиват към Умлинг Ла. Смятаме, че трасето е изключително популярно, както в световен мащаб, така и след местните водачи, които организират групи. Затова сме учудени, че пътят няма своя секция в уикипедия.
Трафик
Учуди ни и липсата на трафик. Трасето е абсолютно безлюдно! Почти без жива душа наоколо и, разбира се, с много малко кислород - нещо, което още повече ви кара да се чувствате като на Марс. За цялото преминаване на прохода, по протежение на дължината му от 35 километра не видяхме нито един мотоциклетист и изобщо нито едно МПС. Вероятно просто успяхме да уцелим страхотен момент в ранния следобяд.
Potu La и Photi La
Не бъркайте Фоти Ла с Фоту Ла - друг важен проход, който се намира на магистралата Шринагар-Лех. Той е значително по-нисък, на около 4108 м, и габаритът на пътя е значително по-широк. Също така е много по-натоварен, предвид че се намира на основна артерия между столиците на Ладак и Джаму и Кашмир.
Обекти и забележителности
Точно на стартовата точка преди изкачването на прохода, ще видите манастира Ханле. Той доминира пейзажа в тази посока. Манастирът е построен през XVII-ти век от клон на тибетския будизъм Друкпа Кагю.
Друга основна забележителност в Ханле е ISO - Индийската астрономическа обсерватория, десетата по височина в списъка с най-високите астрономически обсерватории в света. Но на нея ще се спрем отделно в друга статия.
Традицинни ястия в района
Традиционни ястия в района
Ханле, както и останалата част от Ладак, се отличава с кухня, адаптирана към голямата надморска височина и предимно съсредоточена върху по-леките храни - ечемик и пшеница, включително питателни супи като тукпа (супа с юфка) и скаю (тестени топчета в супа от агнешки бульон, спанак и бейби картофи), както и кнедли с тибетско влияние (момос) и местен кафяв хляб, наречен кхамбир. Освен това трябва да опитате ароматния чай с масло (гур гур ча) и местната наденица гюма (кървавица) - на снимката.
Be the first to leave a review.
