Мугленският проход се намира в Западните Родопи, област Смолян. Трасето преминава между върховете Мусаята (2026 м), Тъмния връх (1873 м, на границата с Гърция) и неназован връх на около 1900 м. Пътят достига най-високата си точка - внушителните 1807 метра н. в., в склоновете и седлото на Мусаята. Трите върха са сравнително неизвестни и засенчени от славата на разположения в близост първенец в Родопите - Голям Перелик (2190).
Със своите 1807 метра трасето е един от най-високо разположените асфалтирани пътища в България, наред с Фотиновския проход (1801 м) и прохода Ушите (Белмекен) (2061 м). Но както и при Фотиновския проход, пътят е в много лошо състояние и асфалтът е изронен и силно разбит. Местните жители на селата наоколо отдавна чакат ремонта му.
Трасето сезонно е проходимо, като има около 10 – 12 дървени моста, някои от които са в лошо състояние или отнесени от реката, а други са заобиколени чрез диги.
Проходът е вододел на реките Мъгленска (Тенесдере) и Черна.
Пътят продължава към въпросното затворническо общежитие, което е току на самото шосе. От тази точка започва по-стръмното изкачване, покрай тясното каньоновидно дере на река Черна.
При превала на 1806 метра липсват просторни гледки и по-скоро имате усещане, че навлизате в плато или обширна седловина.
Пътна настилка. Трафик
Разбира се, последното трудно може да се осъществи без развита инфраструктура. Туризмът тук ще получи инерция само когато пътят бъде ремонтиран. Към октомври 2022, той е с разбит асфалт, който на места липсва въобще и трасето преминава в черен коларски път. Това има своето очарование за офроуд адвенчърите. Но бъдете сигурни, че не е добре за местните села и жителите им, както и за предприемчивите хора от региона, които биха искали да развият поминък чрез туризъм или местни уникални хранителни продукти, по подобие на алпийските сладка и билки. Напълно отсъства трафик от прохода, както и по цялото трасе. Движението се генерира предимно от живущи в село Мугла.
Панорама
Преобладаващо горска, подобна на Ранчанската седловина и Фотиновския проход.Забележителности. Обекти и логистика
По трасето няма значими забележителности - крепости, манастири или други храмове, както и монументи или друг тип атрактивни обекти. Дежурните за родопските пътища крайпътни беседки и чешмички също са малко. Трябва да отбележим мото-рок кафенето на центъра на селото. Моторджийското кафене е задължителен пристан за по мурсалски чай преди да тръгнете по тежкото трасе към Чаирските езера или село Чамла. Само тук можете да си вземете и нещо за хапване, за да се подсилите - вафли или солети.
Популярност и слава
Трасето не е сред известните в България и на Балканите. Шосейно ориентираните мотоциклетисти пропускат маршрута заради зле поддържания асфалт, който е почти изчезнал. От друга страна, любителите на по-екстремните мотоциклетни трасета познават Мугленският проход и го предпочитат за каране, но в международен план той е анонимен и рядко се посещава от световни мотопътешественици. Тази анонимност се дължи най-вече на факта, че пътят дълги години бе затворен откъм Тешел, което правеше село Мугла достъпно само откъм Смолян. След поройни дъждове през 1990 година пътят е прекъснат поради пропадане на бетоновия мост Мугла-Тешел, който е с дължина около 25 метра. Трасето бива изоставено и се ползвало частично за горска дейност и туристически преходи към селата. С радост научихме (към дата: 30.09.22 г), че въпросният мост най-сетне е изграден наново и пътят е проходим откъм Тешел.
-
Стикер от трасето в нашия магазин
• Кодово название: Мугла, Мугленски проход, Пътят до Мугла, Mugla Pass
Шосето няма номер.
• 48 км е дължината на трасето Смолян-Мугла-Тешел.
• 1807 м е най-високата му точка.
• 2191 м е висок връх Голям Перелик, който е разположен североизточно от прохода.
• Стари имена на селото са Могила, Муглен, Мъглен.
• 1505 метра - на тази надморска височина са разположени най-високите махали на с. Мугла, което е едно от най-високо разположените села в България. Центърът на селото е на височина 1354 м.
• Селото е наречено така заради честите мъгли, които падат тук.
• От 1878 до 1886 селото попада в т. нар. Тъмръшка република, като първоначално Мугла е седалище на републиката.
• Населението се състои от българи, изповядващи ислям. Жителите на селото се определят като помаци с българско самосъзнание. В Мугла са съхранени автентични родопски обреди и песни.
• Тук се намира една от най-големите популации на дива коза в Родопите. В днешно време в Европа най-голямата популация на дива коза се намира на територията на Алпите.
• Пещерите в района са добре известни на спелеолозите: тук се намират Дангалешка пропаст, дълга 1142 м, Камбанките, 456 м и др.
• В самото село се намират находища на Родопски силивряк (Безсмъртниче, Орфеево цвете). Установено е, че орфеевото цвете е предледников реликт, който съществува от преди около 25 милиона години. Римляните вярвали, че растението носи на хората здраве, дълголетие и спокойствие. Учени днес смятат, че ако от орфеевото цвете успеят да направят лекарство, то ще удължава живота на хората.
• Чистата и приятна на вкус вода е притегателна за първите заселници в селото.
• Мандра "Герзовица" - затворниците в общежитието произвеждат млечни продукти с марката "Герзовица".
• Филмът „Време разделно“ е сниман в околностите на селото.
Бонус: офроуд трасета (Очаквайте скоро ревю на Пътя до Чаирските езера и с. Чамла)
Предварително предупреждаваме, че това са хардкор офроуд трасета и за да тръгнете към тях, на първо място, трябва да имате опит в офроуд карането, на второ място, мотоциклетът ви трябва да е подходящ за това и задължително - не тръгвайте сами.Be the first to leave a review.
