Проходът Панагюрски колонии, преминаващ през едноименното курортното селище, е част от култовото шосе 37, което свързва Доспат с магистрала Хемус. Той е разположен в Същинска Средна гора по средата на маршрута Пазарджик – Златица. Винаги сме искали да го включим при преминаването на някой основен маршрут в района, примерно проходите Беклемето и Шипка или цялата дължина на шосе 37 от Етрополе до Доспат, или пък на връщане от морето. Отваряш „гугъл мапс“ и го гледаш един такъв прав, с малко завои и си викаш – „Ха, лесна работа! Ще го мина за половин час“ и т.н. умозаключения. Истината е, че това си е отделно трасе, което изисква своето време и внимание. Отделете му ги, няма да съжалявате!
Обекти и логистика
Задължително трябва да планирате едно спиране и разглеждане на гр. Панагюрище! Този маршрут без тази спирка няма да е това, което е. Градчето притежава безпрецедентен чар, обаяние и несъмнено силен дух и енергия. Дори да сте били друг път тук и вече да сте разгледали основните му забележителност като Народното читалище, двата православни храма, мемориалния комплекс на хълма, то вероятно ще имате желание просто ей така да се отбиете отново, да поседнете и да изпиете едно кафенце на подредения просторен площад. Препоръчваме горещо няколко часа релакс преди да яхнете отново машините, както и варианта да отседнете за по-дълго в Джуджевата къща или в Хотел Каменград!
Панагюрище е разположено горе-долу в средата на трасето и всичко, от което имате нужда, като бензиностанции, заведения, магазини, хотели и къщи за гости, не дай си Боже болници и автосервизи, ще намерите там. Отделно като стигнете гвоздея на програмата, а именно курортното селище Панагюрски колонии и прохода, преминаващ през него, също можете да намерите места за отдих. Има отбивки с пейки и градинки на самия пик на прохода. Там е разположено най-голямото и едно от най-старите курортни формирования в България, възникнало в далечната 1907 година, когато в местността е организиран детски лагер „колония“ (откъдето идва името). В курорта е имало над 15о вили, които след Деветосептемврийския преврат са национализирани или взети насилствено за ползване от държавата, тъй като собствениците им са от политически преследвани буржоазни и интелигентски семейства. Ако питате нас, това си е жив грабеж и е поредното нещо, на което се спира развитието след идването на власт на болшевиките в България, но това е съвсем отделна тема.
На север от курорта е разположена откритата през 1968 година медна мина „МОК Медет“. В следващите години прииждат минни работници от цяла България, които живеят в отчуждените вили. В курорта биват построени и няколко жилищни блока в типичен индустриален стил, който е в рязък контраст с алпийския вид на вилите. От този период нататък Панагюрски колонии се превръща в миньорско селище, което е целогодишно обитавано, но и никога не губи курортния си характер. „МОК Медет“ е закрита през 90-те години поради изчерпване на залежите.
В частта си откъм Пазарджик трасето преминава през няколко плодородни села – Гелеменово, Априлци, Сбор, Левски, откъдето може да си купите истински зеленчуци и да си направите някой пикник, съчетан с разходка около Панагюрски колонии.
В близост е вторият по големина връх в Средна гора – Братия 1519 м и хижата около него разположена на 1340 м.
На около 8 км северозападно от Панагюрище се намира историческата местност „Оборище“. Тук на 14 април 1876 година е свикано събрание, на което се взима решение за провъзгласяването на Априлското въстание. Местността е част от Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз; отворен е целогодишно; има асфалтов път; печатът е в хижа Оборище.
По протежението на трасето са разположени три чешми.
Любопитни факти:
- • Кодово название: Част от Шосе 37
- • Дължина: 70 км
- • Част от шосе 37, което свързва Доспат през Златишки проход с главен път А2 – магистрала Хемус.
- • Най-висока точка на шосето: 1039 м
- • Панагюрски колонии всъщност е курортно селище, което комунстическия режим превръща в мина.
- • В околностите има десетки тракийски могили.
- • Панагюрско съкровище е датирано от IV-III в. пр. н. е.
- • В Панагюрище на 20 април 1876 г. е обявено Априлското въстание. По време на въстанието селището е опожарено почти до основи.
- • По време на турското робство градът е бил длъжен да дава т.нар. кръвен данък (еничарство), което е давало привилегията да не бъде населяван с турци.
- • Кубетата на църквата Въведение Богородично са от злато.
Пътна настилка
Няма как, в България сме все пак! Асфалтът от Пазарджик и споменатите по-горе села до Панагюрище що-годе става, но от там през Панагюрски колонии до Златица е напукан, с дупки, неравности и ако скоро не се вземат мерки за този участък, сега създалите се дупки ще станат все по-огромни и преминаването ще бъде ад! Поставяме оценка от средна към ниска за пътната настилка. Знаковото стопанство не е лошо, знаците са на лице, като изключим, че преди с. Попинци липсва табелката на населеното място и трябваше да гадаем къде се намираме. Макар стари и ръждясали, пътят разполага с мантинели. Маркировката обаче доста е избледняла.
Завои. Майсторство на ездача
Откъм Пазарджик пътят е прав с леки или направо нищожни завои, като притежателите на бързи машини могат да натиснат газта, докато още е право и асфалтът е читав. После плавно идва сериозната част. Първо комбинация с прави и остри завои и накрая, след курорта и прохода, следват „S“ образни завои. Не са тежки или обратни, просто липсват вече правите. Ще разберете кога сте излезли от Същинска Средна гора, когато тази поредица от завои свърши и пред вас се изправи Стара планина, тогава ще знаете, че ви остават само още няколко километра до Златица.
Популярност и слава
Въпреки че е част от живописното шосе 37, което преминава през Етрополския проход и стига чак до Доспат, някак не е толкова известно или поне не толкова, колкото заслужава. Отчасти това се дължи и на лошия асфат. Даваме малко точки в тази графа.
Трафик
От Пазарджик до Панагюрище е интензивен! После изчезва до Златица и става самотно дори.
Панорама
Разкрива се вълшебна гледка към природните дадености на Средна гора и нейната чистота. Виждат се върховете Братия, 1519 м и Сакърджа, 1342 м. Ние се насладихме и на приказен залез, който ни изненада предвид дъждовното време и започна да се разкрива след напускането на Панагюрище и изкачването ни към колониите.
Устойчивост на климатичната прогноза
Алтернативен маршрут от София през Шосе 6004
[review]Be the first to leave a review.
