Проходът Лужа, Luzha Pass, на албански Qafa e Luzhës, е част от популярния маршрут, преминаващ покрай язовира Фиерза и път SH23 в историческата област Тропоя в северна Албания. Седловината е образувана от два ниски южни върха в Дяковските планини, които са гранични между Албания и Косово. На запад планините гледат към Албанските Алпи, а между тях е областният център Байрам Цури.
Дължината на прохода е около 50-тина километра, а максималната височина достига 815 метра.
Трафик
Слаб трафик. Почти нищожен. Основният минава по вертикалата Круме-Дяково и свързващото ги КГПП Пруш: "Qafë Prush - Gjakovë".
Характеристики на прохода Лужа. Пътна настилка. Завои
Слабият трафик не бива да ви успокоява, защото след разклона Круме-Дяково пътят става тесен, еднолентов. Намалелият габарит изисква повече внимание при движещо се в насрещното или изпреварващо МПС. От друта страна, слепите завои са малко и вие имате добра видимост, но трябва да внимавате с изкачванията и спусканията, където в падините може да се крие някоя кола.
След разклона Круме-Дяково ще последват няколко малки седловини като Qafa e Furres на 420 метра и съседния по-висок Qafa Bardhaj. Предстоят ви няколко километра с равномерен гредиент на надморската височина, преди да започнете същинското изкачване към Лужа. Когато достигнете най-високата точка от около 800 метра, следва голямо спускане към котловината Тропоя и град Байрам Цури, който е врата към долината на Валбона.
Панорама
Именно това спускане според нас е емблема на трасето. Панорамата от прохода към долината на Байрам Цури е забележителна. Ще имате усещане, че се намирате на проход висок 2000 метра, а не 800 м. Оттук се разкрива шеметна гледка към Албанските Алпи на запад. Гледка веднъж!
Проходния път и въобще SH23 приключва при Т-образното кръстовище с SH22 на 246 м н. в.
Силно препоръчваме да започнете това трасе от разклона Круме-Дяково в посока Байрам, за да можете да се насладите на спускането към котловината Тропоя и върховете на Албанските Алпи, които в противен случай биха ви се паднали в гръб.
Проходът Лужа е единствената връзка към изумителната и много популярна долина на река Валбона, на която ще се спрем следващия път.
Обекти и забележителности, логистика
Много малко отбивки има на трасето, а обектите са оскъдни. Липсват и бензиностанции, а магазинчетата са едно или две. На практика шосето минава през съвсем слабонаселени селца, които са по-скоро махали, пръснати тук-там.
Устойчивост на климатичната прогноза
През лятото в Дяковските планини преобладават горещините. Факт, който личи и по ландшафта - ще видите изгорели треви и храсти покрай пътя. В общи линии тук слънцето е жарко и няма къде да се скриете от него, защото липсват дървета.
Според климатичната класификация на Кьопен районът на Тропоя попада в периферията на Средиземноморската климатична област.
В поп културата
Тропоя се споменава във филма "Taken" с участието на Лиъм Нийсън. Според филма албанска престъпна група, занимаваща се с трафик на хора, е пристигнала в Париж от Тропоя.
Правителствата на някои държави (например Канада и Австралия) препоръчват на своите граждани да се въздържат от пътуване до Тропоя поради риск да станат жертва на престъпление. Особено внимание се обръща на това, че в горите все още има минни полета, които не са неутрализирани след войната.
• Кодово название: Qafa e Luzhës, Проходът Лужа/Лужес, Luzha Pass, Road SH23
• 51 км е дължината на трасето.
• 815 м е най-високата точка на прохода.
• Старото име на Тропоя (също Тропойе) е записано на сръбски средновековни грамоти и в османски регистри. Предполага се, че идва от старославянските думи „тербити“ (почиствам) и „полье“ (поле) и значи „чисто поле“.
• Дяковските планини се обитават от племето Гаши. Известно е, че племето Гаши следва Kanuni i Malësisë së Madhë, вариант на закона канун. Те били известни сред планинските племена със своята мъдрост.
• Албанските племена са между 60 и 70. Този брой нараства още повече, ако включим славянизираните албански племена от Черна гора.
Има една популярна поговорка, която гласи:
“Menja e Gashit, syni i Krasniqes, inati i Berishës, trimnia e Kelmenit, dredhia e Shaljanit, gjarpnia e Thaçit”
Превод:
„Мъдростта на Гаши, бдителността на Красниджа, гневът на Бериша, героизмът на Келменди, хитростта на Шала, змия в тревата като Тачи.“
• Албанското племенно общество е било важна част от албанската култура в продължение на стотици години до комунистическото превземане през 1945 г. През това време всяко племе е развило своя собствена идентичност. Някои, както предполага популярната поговорка по-горе, са били известни с това, че са героични, други с опортюнистичния си характер. Това, което всички споделят и продължават да споделят, е общата албанска идентичност.
• Според легендата има две села (Лужа и Ботуша) в Дяковските планини, където продължава да живее албанското население от по-старото племе гаши от XVII век. Поради постоянната си съпротива срещу османското владичество, племето Гаши е многократно наказвано чрез военни експедиции, което води до напускане на населението от първоначалните им селища и постепенно потурчване през годините 1690-1743. Сегашните жители на Лужа помнят предците си до 15 поколения, от които първите 3-4 са с католически имена, а останалите са мюсюлмани.
Популярност и слава, атрактивност
Проходът попада в сянката на общия маршрут SH23. Разположен на самия път, много хора дори не забелязват, че преминават през седловината. Опитните ловци на проходи и пътища обаче веднага ще разпознаят характеристиките на седловината. На всичкото отгоре, в най-високата част има табела с надпис "Qafa e Luzhës". Редовните читатели на meteo-ride.com и членове на групата ни Road Adventures for Bikers веднага ще си преведат надписа и ще разберат, че минават през проход. На пика на седловината има и монумент (вижда се на снимката по-долу.) Характеристиката на премката ни напомня малко на Драгоманския проход в Чепън планина.
Традиционни ястия в района
Флия или Филия (Fli/Filia) - Флия е традиционно ястие за Тропоя. Представлява вид баница, която се състои от множество подобни на палачинки слоеве. Приготвя се подобно на тестото за палачинки, а плънката се прави от сметана или други млечни продукти. Баницата се пече около три часа. Името се превежда като „жертва“.
Кестени. Регионът на Байрам Цури е известен в цяла Албания с най-големите насаждения от кестени в страната. Дори се организира фестивал на кестена (20 октомври). На този ден градът е в ритъма на фолклорния танц Тропоя.
Друг местен продукт също е почетен с фестивал и това е медът (7 юли). Медът в Тропоя се отличава с добрия си вкус и лечебните си свойства.
Be the first to leave a review.
