Колко е голям проходът Голям Сан Бернар? Този въпрос човек неминуемо си задава, когато премине първо през Малкия Сан Бернар (Little St. Bernard Pass), който е достатъчно внушителен и дълъг със своите 56 км и максимална височина 2188 м. Е, наистина Големият Бернар е голям. Не чак толкова в данните - най-високата точка, до която достига пътят е 2469 м и дължината 71 км, колкото заради внушителната природа около него, която ще те накара да се чувстваш мъничък и нищожен сред колосалния пейзаж.
Двата прохода обаче имат доста сходства. Например, гранични са. Малкият Сан Бернар свързва Франция и Италия, докато Големият е граничен между Италия и Швейцария. Кръстени са на една значима личност от XI-ти век, архидякона на Аоста - Бернар, който по-късно е канонизиран за светец. Той, впрочем, се смята за кръстник и на едноименната порода кучета спасители, но за тях - по-късно.
Местоположение
Панорама
Гледките са шеметни, особено от италианската част. Както споменахме в нашия увод, този път наистина е велик, велики и колосални са и гледките от него. Заснежените върхове в далечината и чутовните скални образувания ще ви накарат да мечтаете да се върнете тук отново, за да усетите пак цялата тази мощ.
Големият Санбернарски проход е третият най-висок асфалтиран проход в Швейцария, достигайки кота 2469 метра. Той свързва Мартини в кантона Вале в Швейцария с гр. Аоста и долината Аоста в Италия.
[supsystic-tables id=5]
Завои. Пътна настилка. Маркировка
Шедьоври! Завоите са страхотни, широки, отворени, с добра видимост и гарнирани с дълги прави от швейцарска страна, което прави прохода и скоростен. Тук нямате красивите за окото, но неприятни за каране остри фиби, образуващи серпентини. Настилката и от двете страни е в добро състояние и се поддържа редовно, заедно с маркировката, която не липсва в нито един участък.
Трафик
По подобие на Малкия Сан Бернар и тук граничният характер определя натовареността на прохода, както и славата му на място за поклонение и отдих. Все пак след откриване на едноимения тунел, изграден през 1964 г., трафикът значително намалява. Тези, които го използват интезивно са предимно туристи или пътуващи, които искат да избегнат таксата за преминаване през тунела. Тук, както и при другите алпийски проходи, трафикът е по-скоро радост за очите, защото е съставен предимно от мотоциклетисти, кемперисти или любители на ските и автопоходите. Да не забравяме и колоездачите, които винаги са елемент от алпийския трафик.
Популярност и слава. Редовни събития
Знаменито и древно място. Ако някога направим класация за най-популярните проходи в историята на Европа, то със сигурност тази седловина ще попадне в Топ 10. Дервентът има стратегическо значение още от древността, като е влязъл в хрониките още през 390 г. пр. н. е., когато е засвидетелствана галската инвазия. Но голямата му известност идва през IX-ти век, когато първият хоспис или манастир е построен и наречен на светеца Бур Сан Пиер. Той е унищожен от набези на сарацини в средата на X-ти век, вероятно през 940 година, датата, на която те са превзели и Сен Мориц. Около 1049 г. Бернар Мантонски - архидякон на Аоста, забелязва, че пътниците често пристигали изпаднали в беда поради суровото време или поради разбойническите набези. Затова той основава на прохода приют-хижа, а по-късно и манастир за пътешественици и странници и го посвещава на Св. Никола от Мира или Св. Николай Чудотворец. В католическата църква той е известен и като покровител на пътешествениците. Въпреки чудесата, които извършил и популярността си Бернар е канонизиран за светец чак 500-600 години след това от папа Инокентий XI, през 1681. Празникът му се чества на 28 май или на 15 юни. В началото на 20 век, през 1923 г., папа Пий XI обявява Св. Бернар за покровител на Алпите. Той е и покровител на карането на ски и сноуборд, на туризма и алпинизма. Тук трябва да споменем и знаменитата порода кучета санбернар (St. Bernard). Италиански търговци, носят от Близкия изток интересни кучета с къс косъм и големи глави. Поради големите си глави, тези кучета се харесват много на богатите хора и в последствие стават предпочитан подарък. В хосписа такива кучета попадат около 1660-1670 година, подарени от богати семейства от Вале. Първите задачи на кучетата били чрез впряг да въртят шиша в кухнята на хосписа. В последствие ги обучават като спасителни кучета, с което са известни и до днес. През XVIII век има сериозни проблеми с развъждането на кутретата и се налага да бъдат кръстосани с известната по това време порода нюфаундленд. По този начин санбернарите стават дългокосмести. Един от най-изестните санбернари е Бари III, който намира изпаднало в беда дете в планината и успява да го убеди да му се качи на гърба, за да го спаси. Бари III умира при инцидент, падайки в пропаст. Понастоящем е препариран и стои в музея на Св. Бернар.
Обекти и логистика. Места за настаняване. Забележителности. Отбивки
Имате всичко тук. Забележителностите са в изобилие. Едно от емблематичните места, освен старите хижа и манастир, е бронзовата статуя на Свети Бернар. Тя се извисява на пиедестал над пътя от италианската страна, като можете да стигнете до нея по малка пътечка, тръгваща от главния път. Изтигната е през 1905 г. на мястото на римското мансио (римска пътна станция). На билото недалеч от статуята имате сграда от по-ново време с няколко много приятни сергийки с местни сувенири и, разбира се, стикери от трасето. Места за настаняване имате и от двете страни на прохода, както и на самия проход. Препоръчваме да отседнете в Аоста - на малко по-топло, а и защото имате какво да видите в китното градче. От другата страна, при швейцарците, също е красиво, но цените стават двойни от италианските. Място за пикник на прохода в самото езеро, когато не е сковано в лед. В далечината се вижда хижата, а зад нея е статуята на Св. Бернар.
• Кодово название: Проход Голям Сан Бернар, Col du Grand St-Bernard;
италиански: Colle del Gran San Bernardo;
немски: Grosser Sankt Bernhard, англ. Great Saint Bernard Pass. Шосе SS27 от италианска страна и Шосе 21 от швейцарска страна
• 71 км е дължината на трасето.
• 2469 м е най-високата точка на прохода.
• 5 пъти проходът е бил включван в колоездачната обиколка на Франция - Тур де Франс. За последно през 2009 г.
• Известната картина „Наполеон на прохода Сен Бернар“ на френския художник Жак-Луи Давид. Платното е рисувано между 1800 и 1803 година. Наполеон Бонапарт е изобразен при пресичането на алпийския проход Голям Сен Бернар в началото на Италианския поход през 1799 година. Давид рисува пет варианта на този портрет. Първият е по поръчка на испанския крал Карлос IV по договор, сключен с Френската република. Следващите три са поръчани от самия Наполеон с пропагандна цел и стават неговите първи официални портрети. Петият портрет няма конкретен поръчител и е пазен от автора до неговата смърт.
• Санбернар с характерната бъчвичка на врата. В манастира монасите развъждали и дресирали тези кучета за спасяване на заблудили се или затрупани от лавини пътници, поради което първоначално породата се е наричала лавинхунд. Едва през ХІХ в. породата е наречена със сегашното си име. Кучетата от тази ценна порода са спасили много хора от „бялата смърт“ в планината.
• Долината на р. Аоста е една от най-красивите в цял свят. Освен великолепната природа тук се е развила една специфична алпийска култура, смесила темперамента на италианците с чара на местно френско население, а човешката дейност е оставила отпечатък през епохите и е брилянтна. Тук можете да видите някои уникални замъци, както и невероятни градини.
• Forte di Bard
.
Традицинно ястие в района е качамакът, гарниран с късчета фонтина и масло. Качамакът се използва във всевъзможни варианти за гарнитура и канапе.
Устойчивост на климатичната прогноза
Снежните преспи на прохода през зимата може да достигнат до 10 метра, а температурата може да падне до -30°C. Седловината се поддържа изключително добре от властите на двете държави и е отворена в повечето години между май и октомври. Езерото на върха на билото обичайно е замръзнало около 265 дни в годината. При нашето посещение в края на юни то точно бе в процес на размръзване, което се вижда от нашите кадри с дрона.
Be the first to leave a review.
