Проходът Грамос (Διάσελο Γράμος) e високопланински неасфалтиран екстремен проход в едноименната планина Грамос (Грамоща или Грамуща, произношение в стария местния говор Грамушча), Гърция. Трасето върви успоредно на границата с Албания, на територната на дем Нестрам, Гърция.
Черният път свързва долината на село Грамос на 1350 метра със село Аетомилица, разположено амфитеатрално на южния склон на планината на 1450 метра (едно от най-високите села в Гърция), като между двете малолюдни селца пътят достига максимална надморска височина от 2108 метра. Дължината на трасето е около 20 км.
Достъп и местоположение
Към трасето имате четири подхода! От север: през китното градче Нестрам (Несторио), продължавате покрай клисурата на река Бистрица (Алиакмонас), между планините Алевица и Горуша (на гръцки Войо); от изток през планината Горуша и селата Хриси, Висанско; и от юг през Аетомилица. Четвъртият вариант е като минете по черния път през изоствените села Яновени, Пилкати и Трилофо, току до албанската граница. Тук ще видите и гранична гръцка застава. Това е и най-дългият и най-екстремен подход, но пък ще бъдете възнаградени, защото до Яновени е положен чисто нов асфалт с невероятни зигзагообразни завои.
Обекти и логистика. Забележителности
Именно по тази отсечка ще видите и две много стари черкви с внушителни размери, говорещи за мащабите на "Яновенските села" в миналото, населени с българи и власи, които в по-късен период се поддават на гръцкото влияние поради отдалечеността си. А по време на зловещата Гръцка гражданската война (1946-1949) селата пострадват значително и жителите се изселват в чужбина.
При всички случаи си заслужава да се мине през тези села и да се усети трудния бит на тукашните хора в миналото, заселили се на границата на три етнически землища: гръцкото, българското, албанското, където фигурира и арумънският елемент.
И не на последно място, ще се движите по дефилето на най-дългата река в Гърция, която извира от Грамос - Алиакмонас (Бистрица, Белица). Когато е пълноводна е чудно красива, но дори и при есенното ни посещение, бе тюркоазена в по-дълбоките завирени места. А чисто новото асфалтово трасе напомня малко българския проход Кръстава - зигзагообразни завои с пълно отсъствие на трафик. Липсата на движение обаче оставя трасето на природата, като при дъждове по асфалта може да има чакъл от банкета. В тази част даваме оценка 9 на асфалтовото трасе.
По-нататък, към същинското черно трасе след с. Грамос, нямате значими обекти, освен автентичната алпийска атмосфера на селата Аетомилица и Грамос.
Заредете гориво в Нестрам, защото следващата бензиностанция е чак в гр. Коница. Вземете си вода и храна в Нестрам - по пътя няма чешми. Ако достигнете Аетомилица, ще бъдете възнаградени с цели три чучура планинска вода на чешмата на площада на селото.
Допълнителни съвети
Изключете си мобилните данни или преминете на самолетен режим, защото от постоянно губещия се обхват на гръцкия оператор, смартфонът ви ще прави опити да се върже с албанския оператор и може да платите изненадващо висока сметка за телефон, тъй като, както знаете, Албания е извън ЕС.
Места за настаняване около прохода Грамос
Имайте предвид, че районът не е туристически и макар че сте в Гърция, можете да се затрудните с намирането на хотели, къщи за гости или хижи. Именно последните все пак са налични в Грамос и Аетомилица, но отсъстват от най-популярната платформа - booking.com. Трябваше да се свържем по телефона с хижарите, но се оказа, че през октомври вече не работят, а в хотела в Аетомилица нямаше места. Другият ви вариант е хижата в с. Пликати в съседната долина. Така че понеже не носехме палатки с нас, трябваше да спим чак в Коница, откъдето на следващия ден да се върнем отново в Грамос, за да атакуваме пътя до монумента от гражданската война на връх Гесос (2163 м), но за това трасе ще ви разкажем в отделно ревю.
Ако решите да отсядате на палатки в района, трябва да вземете под внимание наличието на голяма популация кафяви мечки в планините в района - Грамос (Грамоща), Алевица и Войо (Горуша).
• Кодово название: Проходът Грамос, Gramos Pass
• 19 км е дължината на черното трасе.
• 2108 м е най-високата точка на пътя.
• Чукарец (на албански: Gramoz или Maja e Çukapecit; на гръцки: Τσιουκαρέτσικ) е най-високият връх в Грамос, 2523 м. Планината е четвъртата по височина в Гърция след Олимп, Смолика и Ворас. Част от планинска верига Пинд, като представлява най-северозападната ѝ част.
• На връх Гесос (2163 м) е изграден паметник на загиналите правителствени войници през 1949 година в битката при Грамос, в която правителствената армия розгромява силите на Демократичната армия на Гърция. Битката е решаваща за края на Гръцката гражданска война. Поражението на комунистите и левите сили, поддържани от СССР, Югославия, България и Албания, довежда до присъединяването на Гърция към НАТО и установяване на влиянието на Великобритания и САЩ в Егейско море в периода на Студената война.
• На 1380 м е разположено с. Грамос (Грамоща). До XVIII век Грамоща е българско село, но населението му се изселва в съседното село Дреновени (днес Кранионас). В Грамоща се заселват власи. Това е най-слабо населената община в Гърция.
• Гиздово е най-високото и с най-голяма площ алпийско езеро в Гърция на 2350 м, близо до границата с Албания.
• Цялата планина Грамос е слабо населена и до голяма степен недостъпна. Много от старите 34 селища сега са изоставени или се обитават само от няколко души през летните месеци. Регионът се използва предимно за екстензивно пасищно земеделие. Туризмът е слабо развит.
• В Грамос се среща Карпатски рис. Екологичната организация „Арктурос” характеризира района като едно от най-важните местообитания на кафявата мечка (Ursus arctos), която е застрашен вид в Гърция и в Европа. Също така човек може да срещне вълк, дива коза, европейска видра и много видове птици.
• Живописните Муцалски езера са разположени на 1730 метра и са достъпни с мотоциклет по съседния проход.
• Бистрица, Белица (местно название), на гръцки Алиакмонас е най-дългата река в Гърция и извира от Грамос.
• До 1912 година Грамос оформя българската югозападна етническа граница – селата в планината са влашки, а в североизточното ѝ подножие – български.
Трафик на прохода Грамос
Поради граничния му характер и малките населени места, по трасето отсъства трафик. Планината е по-безлюдна и от Аграфа, като се чувствате още по-самотни и от преминаването на прохода Ниала. Прекрасно спокойно място, като тук не откриваме дори стада и овчари, които несъмнено присъстват, но ние не ги видяхме.
Все пак бихте могли да се натъкнете на гранични авто патрули, защото планината е външна граница на ЕС и тук контролът е засилен. Ние не се натъкнаме на граничари, но преди години в Яновенските села, бивш член на групата ни Road Adventures бе спиран няколко пъти, като в крайна сметка се отказа да продължи по-нататък от Яновени.
Популярност и слава
Може нескромно да заявим, че пътят е откритие на екипа на Meteo-Ride.com. Съседният проход, който е на по-ниска надморска височина и минава покрай Муцалските езера, е включен в TET (Trans Euro Trail) и е известно трасе. Гръцките ендуро пътешественици често изследват и задънения път до монумента на връх Гесос, за който дори има табела, но реална информация за пътя, пресичащ цялата планина, не открихме. Незаслужено непопулярно трасе. Смятаме, че този път е от европейско значение по трудност и красота.
Завои, пътна настилка
Отсъстват големи фиби или серпентини, като изключим няколко около най-високата точка на прохода и при с. Аетомилица, където е доста стръмно. Откъм с. Грамос пътят върви по-плавно и полегато, като най-забавната част е зигзагообразният отсек, който извежда над горския пояс. Трасето е очертано змиообразно, комбинирано със спускания и изкачвания.
Много техничен и супер забавен участък, като в падините имате малки рекички, които трябва да пресечете. Черният път е истинско удоволствие, защото е добре утъпкан и не е чакълест. Не че няма чакълести участъци, но те са миксирани с друга настилка. Но може да се превърне в кошмар, ако е валяло дъжд, защото синият пясък се превръща в глинеста кал, която комбинирана с обикновената кал, на места може да създаде проблеми. За разлика от макадамовите-чакълести пътища, които можете да минавате и при мокро време, тук ви придлагаме да отложите тръгването, ако е валяло и ви препоръчваме по-сухите месеци.
Доближавайки пика на седловината, пейзажите започват да стават по-агресивни, подобно на прохода Ниала. Тук според нас е и емблематичният силует на пътя. Широка отворена фиба, комбинирана със стръмна серпентина, която ви извежда на билото на 2143 метра, откъдето ще последва не особено лесно спускане към Аетомилица. В този етап ще спуснете деневилация от около 700 метра - само за 4 километра. При това черен сипкав път. В този връзка си струва да помислите да обърнете маршрута наобратно! Взимайки го от Аетомилица ще изкачвате стръмнината, което винаги е по-лесно от спускането за тежките ендуро адвенчър мотоциклети. Сетне ще ви остане лесната част към Грамос.
Панорама
Гледките са грандиозни. Няма как да не се влюбите в тази планина. Върховете са голи, но зелени, а по хълмовете не отсъстват и малки групи дръвчета, които са много пъстри през есента. Но най-интересни са скалите, които са всякакви цветове - сини пясъчници и скали, бели варовици, черни антрацити, червено-оранжеви почви... Многобагрена и разнообразна планина.
Традиционни ястия в района
Крема сирене с мед и сусам (manouri)
През XIX-ти век само в ливадите над Аетомилица са се отглеждали 40 000 овце и кози. Съвсем естествено традиционните ястия в района, освен билковите планински чайове, са свързани с животновъдството. Качествата на местното крема сирене са добре известни. То може да бъде гриловано, полято с мед или сладко и понякога поръсено със сусам. За разлика от повечето гръцки сирена, manouri всъщност се прави с овча или коза суроватка, която е била отцедена при приготвянето на фета. В резултат на това вкусът му е доста подобен на най-известното гръцко сирене. Текстурата му обаче е малко по-кремообразна. Местните обичат да го използват в печива като spanakopita и може да замени крема сиренето в чийзкейк.
Be the first to leave a review.
