Проходът Патлия (Passо Patlia) е черен път, високопланински проход в непристъпната планина Аграфа, част от Пинд, Гърция. Седловината преминава непосредствено под най-високия връх в Аграфа - Карава. Намира се в северната част на областта, близо до границите с Тесалия. Най-близкият град е Музаки.
Пътят притежава атрактивна серпентина по северния склон на планината, след което върви продължително на около 1800 м н.в. преди да се спусне към асфалтирания проход Тимпанос.
Трасето е своеобразен изход/вход към Аграфа - планината, в която сме описали много скрити пътища. Ако искате да научите повече, можете да прочетете визитките на проходите Ниала, Плака и Казарма.
Пътна настилка (офроуд критерии)
Трасето стартира от с. Петрохори, като самият път до селцето също е много интересен, защото образува изящна асфалтова серпентина. Настилката е сравнително добра, но асфалтовото трасе е тясно. Над селото започва същинският черен път, който е малко по-екстремен от съседния проход Казарма. Това е нормално, защото проходът Патлия е доста по-малко използван от Казарма.
Но и на Патлия ще се сблъскате с типичната настилка за Аграфа, доминирана от камъни и трошляк, смесен с червеникаво-кафява пръст. Тези характеристики ще накарат машината ви да друса повече, но пък ще дадат стабилност на трасето при лошо дъждовно време. Все пак не препоръчваме преминаването на Патлия при дъжд. Най-вече заради необезопасените скатове, по които се свличат камъни и баластра. Отделно настилката след селото до "овчарниците Патлия" е съставена от доста пръст и сухи реки, които в по-дъждовните сезони може да бъдат пълни и предизвикателни.
На самото седло Патлия на 1702 метра, пътят дълго време върви по ската на връх Карава, като дори започва леко да се изкачва, надминавайки на места 1800 метра, за да ви изведе на съседната безименна седловина. Когато подминете безименната седловина ще започнете да спускате към най-високата точка на асфалтовия проход Тимпанос.
• Кодово название: Проходът Патлия, Passо Patlia, Patlia Pass Πέρασμα Πατλιά
• 16 км е дължината на трасето.
• 1702 метра е най-високата му точка.
• 2162 м е висок връх Карава.
• Езерото Стефаниада се е появило от свлачище през 1963 г. Тогава склонът Стоичио, на който е имало няколко къщи, е паднал в река Стефаниани, водата е била блокирана и по този начин е възникнало езерото.
https://www.monispilias.gr/istorikoen.html• Светият манастир Спилия, разположен на надморска височина от 1300 метра, близо до село Кумбуриана. Първата малка църква е построена през 1064 г., а през 1736 г. е построена най-голямата.
Панорама. Силует и завои на Патлия
Не можем да определим от коя част на прохода гледките са по-внушителни. В отсечката по билото към Тимпанос гледките са по-просторни, но може би най-характерни и алпийски са откъм Петрохори, където е характерният силует на трасето, съставен от асфалтовата серпентина и изкачването до овчарниците Патлия.
Гледка от север
Гледка от юг
Оттук можете да видите Олимп в далечината и планината Осса. На този кадър се вижда само конуса на Осса.
Трафик на прохода Патлия. Популярност и слава
Поредното офроуд трасе без трафик. Значително по-малко използван от Казарма и непопулярен за разлика от прохода Ниала. Пътят се използва предимно от местните пастири и билкари, но е от значение за малкото селце Петрохори. При нашето преминаване не видяхме нито едно МПС.
Обекти и забележителности. Отбивки
Препоръчваме ви отбивка до Светия манастир Спилия (Moni Spilias), който е съвсем близо. Той е един от символите на Аграфа. Също така на път за манастира не пропускайте да видите самотното дърво, останало в средата на реката, след рухването на скала, покрай която коритото е правело завой. Останалата канара - като островче със самотно дърво върху него - е една от атракциите в района. Някои го наричат „бонзая на Аргитея"!
След Moni Spilias идва езерото Стефаниада. То се е образувало от свлачище и е най-младото сладководно езеро в Гърция. Много напомня на езерото Цивлу на път за прохода Хелмос. На път за манастира Спилия ще преминете и по стар мост над река Петрилиотис, строен през турско време (предполага се по времето на Али паша), с ширина на свода 16 м и височина 11,8 м.
Традиционни ястия в района
Бяхме изгладняли като вълци и потърсихме на картата най-близката таверна. На път за Спилиас влязохме в таверната Ta Ragazia, с добра оценка на картата и на хубаво място, но за жалост намерихме само един стар човечец. Той не знаеше английски и ни свърза със собственичката, която се извини, че днес таверната няма да работи и ни насочи към съседното село. Все пак дядото, който бе оставен да пази таверната, ни почерпи много вкусен локум.
Be the first to leave a review.
