Оценка от meteo-ride
Оценка на мото пътешествениците
Месец октомври, 2017 година. Невижданият от 100 години насам ураган Офелия, който вилнее в Източния Атлантик, довя топли сахарски течения на Балканите, а нас ни понесе към един южен склон в Рила планина. Възползваме се от топлото време и тръгваме по следите на път, информация за който имахме от Dangerousroads.org, но съзнателно пропускахме поради лошата пътна настилка. Наскоро обаче той ни бе припомнен от наш съратник, на когото посвещаваме това ревю и му благодарим, че ни подсети.
Абсолютно сме възхитени от това трасе и още преди да започнем същинското ревю ще кажем, че това е най-завладяващият път, който сме покорявали в България – пътят до яз. Калин. И само лошата пътна настилка го вади от челото на колоната велики мото трасета. Това също така е най-високо разположеният път, покрит с настилка, в България – с леката уговорка, че все пак пътят не е асфалтиран, но не е и черен…
Пътна настилка
…бетон! Веднага и още веднъж поясняваме, че става въпрос за бетонна настилка, а не за асфалт. Черните и макадамови пътища са извън радара ни, а и не са в гените ни, но този път е нещо средно между черен път и конвенционално трасе. Затова го бяхме оставили встрани. Все пак при повече желание обикновен шосеен мотоциклет може да се качи до язовира, ендуро без проблем, но за предпочитане да е по-леко. А райдърите на пистови мотоциклети трябва да забравят този преход. Просто няма смисъл да си съсипват машините. Препоръчително е да се тръгне с по-лек и маневрен мотор. При всички положения за конвенционален мотоциклет скоростта е около 25-30 км в час. Повече не сме си позволявали да вдигамe с нашия Versys 650 (210 кг).
Бетонът е изронен на места, особено в ниското, където водата се е стичала и водосборът е по-голям. Във високите части пътят става по-добър. Но като цяло за първи път в нашите ревюта даваме толкова ниска оценка в критерия пътна настилка. Разбираемо е предвид настилката!
Завои на пътят до яз. Калин
Това обаче не бива да ви спира! На картинка и теория завоите изглеждат плашещи, но реално са с много лека денивелация, което е учудващо предвид стръмния склон и височината на крайната точка. Всъщност нали именно за това са многобройните серпентини, да „изядат“ денивелацията! В това отношение архитектите, който са проектирали пътя, са се справили отлично. Неприятното е, че обикновено точно в завоите бетонът е най-разронен и това разваля кефа от взимането им.
Един от завоите на този път включихме в класацията Топ 10 Най-хубави фиби на Балканите, която представя около дузина фиби с характерен, запомнящ се белег. Тази тук, освен че има скален масив по средата, освен че гледката от нея спира дъха… притежава за разкош и водопад!
Частен път
Тази табелка в началото при изкачването след с. Пастра не бива да ви плаши, бариерите са вдигнати и на практика не се осъществява пропускателен режим. Можете свободно да продължите нагоре. Но всичко това ни кара да се замислим за този, който стопанисва пътя. Ако се инвестира и се асфалтира, това би могло да бъде най-великото шосе на Балканския полустров. Без да преувеличаваме! Тогава смисълът от бариерата, с една такса, да речем, от 5 евро, би бил идеен. Този път би могъл да носи милиони приходи на година, както на държавата, така и на евентуален инвеститор. Биха идвали мотоциклетисти, колоездачи,туристи и приключенци от цял свят да го видят/изкачат. Защото красотата е неописуема. А както заключи нашият информатор: румънските трасета Трасфагарашан и Трансалпина изглеждат като алея в парка в сравнение с чутовните 2394 метра надморска височина на най-високо разположения язовир на Балканския полуостров. Разбира се, не бива да ги сравняваме, защото са трасета от съвсем различен тип. И 16-те километра от с. Пастра до яз. Калин не могат да бъдат съпоставими с онези дълги планински магистрали.
Тук е мястото също така да отбележим, че пътят е бил затворен през летните месеци на 2017 г., за да се бъде извършван ремонт на водопреносната система на язовира. В този период машините, участващи в ремонта, са циркулирали по трасето и заради мерки за безопасност бариерите наистина са били спуснати, като не е допускан друг трафик. Очакват се довършителните работи и ремонтът да продължат и през лятото на 2018 г., като се надяваме, че тази година ще е последната, в която ще се налага ремонт на язовира и затваряне на пътя.
Трафик
Отново за първи път! Направили сме вече десетки ревюта, но за първи път даваме толкова висока оценка в критерия трафик. Това наистина е един частен път – личен път, само за вас. Даваме 9.5, защото все пак се разминахме с един автомобил – Уазката на момчето, което работи на язовира. А, да! Срещнахме и с един колоездач. Обаче има и скрит трафик. Разминахме се с няколко кончета, крави, едно стадо овчици, 4-5 караканчански кучета и една белка. Няма да пропуснем да споменем, че в една кал до водопадите близо до върха имаше и следи от мечка…
Понеже пътят е доста тесен, шофьорите, които го предпочитат за съботно-неделни излети, берат ядове при разминаване, но за мотоциклетистите това не е проблем.
Обекти и логистика
Няма много, но и не му трябват повече. Все пак е на 20-тина км от твърде оживения път до Рилския манастир. Недалеч от язовира, на около 6-7 км посока североизток, се намира хижа „Иван Вазов“.
А някъде по средата на пътя преминахме покрай голяма постройка, която приличаше на хижа, но времето ни пришпорваше и не остана време да се уверим. Не толкова далеч, при с. Стоб, се намират и Стобските камъни. Можете да включите тази забележителност във вашия трип и да минете от там на отиване или на връщане от язовира.
Апокриф
Всичко започва, когато от главния път за Рилския манастир се отбиете вляво към планината при с. Пастра! Повярвайте, докато намерим правилната пътека, която води към язовира, видяхме зор. Между главния път и началото на бетонния път няма видима връзка! Това е така, защото в ниската си част бетонът е много изронен и човек се усъмнява дали всъщност не е хванал някой черен път. Започва едно чудене дали съм за тук всъщност… А следващата мисъл веднага е „В какво се забърках“!
Панорама
Думите са излишни. Златната октомврийска есен, която заварихме, може да бъде описана подобаващо само от поет. Няма да отнемаме тяхната муза и ще замълчим.
Насладете се на галерията по-долу и изгледайте филма за нашата малка еднодневна експедиция до този рилски рай.
Места за настаняване около яз. Калин
Картата показва всички оферти в Booking.com и Airbnb в района. Meteo-Ride.com е партньор на Stay22.com и резервирайки през тази карта, Вие ще подпомогнете нашата дейност, за да продължим да откриваме и описваме за Вас интересни мото маршрути. Благодарим Ви предварително!
История и факти
- 16 км – точно толкова е дълъг пътят от с. Пастра до последния бетонен отсек.
- 2394 м. н. в. – на тази височина е преливната кота на язовира.
- Трасето е на еднодневен трип разстояние от столицата София.
- Мощността на ПАВЕЦ-а е достатъчна за едновременното захранване на четири електрически локомотива Шкода, каквито са повечето в състава на БДЖ.
- Част от водите на язовир Калин се изравняват в язовир Карагьол.
- 50 км – това е разстоянието, което е успял да премине със своя парапланер Николай Велев (Кучето) от язовира до София – абсолютен рекорд!
- 1925 година, тогава е построен ВЕЦ Пастра. Впоследствие са построени ВЕЦ Рила, ВЕЦ Каменица, ПАВЕЦ Калин и язовир Калин (1947 г.).
- Повече данни за хидроложките обекти в Рила, както и още любопитни факти, можете да прочетете на www.bg-tourinfo.com
Be the first to leave a review.
