В началото на миналото лято Ангел Гърбешков приключи едно свое едногодишно начинание – да обиколи с мотора си всички градове в България, общо 257 на брой. Преди седмица на годишната среща на мотоприключенската общност Road Adventures отличихме Ангел за неговото постижение. И тъй като смятаме идеята му за много привлекателна и вдъхновяваща, решихме да я продължим и да отличаваме всеки, който обиколи българските градове на две колела и документира това. Предизвикателството носи името „Всички градове BG” и очаква своите претенденти.
Ангел получи специално отличие като създател и вдъхновител на идеята и сега ще ни разкаже как се е родила тя, които са най-запомнящите се моменти и дали има нови интересни планове за своите мото пътешествия.
Здравей, Ангеле. От къде си? На колко си години? И от кога си моторист?
Ангел Гърбешков, на 52 години съм, от Панагюрище. На 16 години се записах да карам М категория, голям мераклия бях. В нашия град нямаше курсове, така че ги карах в областния град Пазарджик. Курсът беше 3 месеца – до обяд на училище, следобяд в Пазарджик.
Някой друг караше ли в твоето семейство, баща ти, дядо ти, че толкова рано искаше и ти да караш мотор?
Само брат ми. Той е 3 години по-голям от мен. Той също цял живот кара мотори, само симсонки. Така че аз от 16-годишен карам, без да броим, че сме карали като малки без книжки по черните пътища заедно с другите деца.
Та, 3 месеца сериозно обучение, с изучаване на устройството и принципа на работа на двигателя. И след като взех М категория, подкарах Балканче, Балкан 50 кубика. Който не е карал Балканче, той не е станал монтьор – научаваш се да си го оправяш сам. След Балканчето имах Simson S51, като с него минах 54 000 км, до 2013 год. После подкарах Honda Hornet 600 кубика, с нея бях 7 сезона, ходил съм в Румъния, на Трансфъгърашан, Трансалпина, в Северна Македония и Сърбия, общо 180 000 км. Дори на връх Ботев я качих – догоре, имам снимка на кулата.
А от 2020 съм с Honda CBF1000, с нея до момента имам 141 000 км за 5 години и с нея направих обиколката на градовете.
Как ти хрумна идеята да обиколиш всички градове в България?
Започнах обиколката на 19.06.23 год. Предния ден, на 18-ти, се прибирах отнякъде с мотора и гледам табелата „Панагюрище“. И тогава ми хрумна – така и така обикалям с мотора, защо не взема да мина през всичките градове в България, иначе без повод няма да отида никога да ги видя. Вместо да ходя с мотора почти само по едни и същи места.
И на следващия ден започнах да разучавам, дотогава въобще не се бях замислял колко града има в България. Принтирах си ги по области – 257 града. И след всяко пътуване, срещу всеки град, си пишех датата, когато съм го минал. Отделно си правех маршрут, най-икономичен, да не се губи време, колкото мога да мина за деня и вечерта се прибирах. Имам само две преспивания другаде – едно в Русе, а другото, докато бях на море в Несебър. Единия ден вместо да ходя на плаж, реших да мина по Северното Черноморие – Шабла, Каварна, Добрич, Балчик.
А последните дни падна сериозно каране, за да успея да мина всички в рамките на година. Защото от началото не го планирах така, даже имаше месеци, в които си правех други пътувания и не съм се занимавал с градовете. Но като видях, че мога да се включа във времето, се активирах.
Освен да се снимаш на табелата, разглеждаш ли всеки град? Кои места те впечатлиха най-много?
Да, във Варна например разгледах музея с подводницата, в Белослав се повозих на ферибот – и после прибиране в Панагюрище. На другия ден в друга посока. Но нямаше как обстойно да разгледам всички градове, нямаше такова време.
Иначе Русе е чудесен град с крайбрежната си алея, Видин също с крепостта Баба Вида, Козлодуй с парка Христо Ботев, в Свищов е много хубаво с къщата на Алеко Константинов, в Никопол има скална църква – качваш се на високо и от там се вижда Дунав.
Дунавските градове много са ти харесали.
Да. А в Пордим има заведение самолет в центъра, специално го снимах. А пък Брегово ми направи впечатление с това, че е много малко, не прилича на град. То е КПП със Сърбия. Брегово, до него Грамада – в Северозапада.
Обикновено по колко километра наведнъж изминаваше?
Имам списък с дневните километри, ще ти го пратя. А общо са 15 604 километра. Като всичко е документирано със снимки, с километри на ден, с карта, където с различни цветни кабърчетa по области, вечер си отбелязвах през кои градове съм минал. И всичко е качено в нашата адвенчърска група – Road Adventures for Bikers.
А като се запълни картата, тогава е голяма радост.
Първият град беше Панагюрище, а последният се оказа Малко Търново.
Имаше ли някакви неочаквани затруднения – например да не можеш да намериш табелата на града, за да се снимаш?
Тази в Св. Влас – обикалях много, стигнах до Елените чак и няма табела. Върнах се, пак търсих. Видях, че няма да я намеря и излязох на главния път, където има табела „Свети Власт – 1 км“ и нея снимах. И на Черноморец не можах да я намеря, така че снимах един по-различен надпис в града.
Има ли градове, където искаш да отидеш пак? Къде ще пътуваш това лято? Намислил ли си нещо друго интересно?
От няколко години си мисля за обиколка на България, но наведнъж, не на парчета – като я приключиш, тогава се прибираш. Иначе така разпокъсано, не е толкова интересно. Имам един приятел, който много иска да я направим тази обиколка и все ме кара да начертая маршрута. Но трябва да си осигуря отпуска. Като искаме маршрутът да е максимално по периферията.
Звучи много интересно и предполагам, че доста хората ще искат да споделиш маршрута. Много успех ти пожелаваме в това ново начинание и много благодаря за това интервю – от свое име и от името на нашите читатели.
