Благодарение на Facebook общността на meteo-ride.com – групата Road Adventures for Bikers, през целия мото сезон, че дори и целогодишно, можем да съпреживеем пътешествията на българските мотоприключенци, да споделим радостта им от новите покорени дестинации и да се насладим на красиви гледки от целия свят.
Преди около месец проследихме едно много интересно пътешествие до любимата на толкова български мотористи съседна Румъния. Днес разговаряме със Славян Куач и Гергана Павлова, за да разберем от тях защо избраха да разходят един почти 60-годишен MZ с кош до Трансалпина и Трансфъгърашан и как си изкараха там с него.
Славяне, здравей! Първият въпрос, разбира се, е за мотоциклета, с който пътувахте. Може ли да ни разкажеш малко повече за него и защо реши да осъществиш това пътуване точно по този начин?
Славян: Здравейте! Мотоциклетът е MZ ES 250/2 Trophy Deluxe, произведен в Източна Германия (DDR / ГДР) през пролетта на далечната 1967 година. Двигателят е 250 кубика, 19,5 конски сили, снабден с карбуратор BVF 28N1-3, който е нехарактерен за този модел. Oттам е и интересната му история. През 1970 е закупен от Mототехника София- Хладилника, каран е около 10 години, след което собственикът му претърпява катастрофа и чупи картера на двигателя. От Мототехника през 80-та нямат вече резервни двигатели за този модел и му продават двигател от MZ TS 250F – мотоциклетите, с които е била снабдена Народната милиция през онези години. Около 2 години след това му се раждат деца и той оставя мотора в гаража. През 2018 собственикът почива и моторът е наследен от жена му и четирите им деца.
През 2021 случайно, чрез слухове, попада при мен. За оригиналния кош на мотора си мечтаех доста време преди да се обади късметът. В случая приятел от Фейсбук, Теодор Иванов и кметът на с. Ирекчево, Ямболско. Кошът е марка Stoye, модел SuperElastik, 1971 година. Окачването е с торсионна щанга и амортисьор, като торсионът свързва задната гума на мотоциклета с гумата на коша, което прави коша доста стабилен в десен завой. А за комфорта на Гергана се грижат 16 гумени тампона, които свързват лодката с шасито. Мога само да се похваля, че през целия социализъм само тези кошове са имали спирачка, и то хидравлична.
Stoye са правили кошове за много германски марки като DKW, BMW, Вандерер, NSU, AWO-Simson и други. Но интересното за тях е, че за почти всеки модел на определена марка са правили точно определен модел кош. Само да вметна, че съм притежател на общо 4 такива мотоциклета, макар този да е първият с кош, като само два от тях са документално изрядни. Затова реално много мои познати не разбраха, че съм сменил мотора си. Трофи карам от 2010-та досега, всеки един ден от годината. Относно решението ми за пътуването, винаги съм се стремял да покажа на хората, които не одобряват старите мотоциклети с думите ненадежден, неудобен и т.н., че не е така. А и това беше един страхотен повод да си отпразнувам рождения ден на по-интересно местенце, както и да изпитам себе си на по-дълго каране.
А всъщност кое избра първо – дестинацията Румъния или с какво ще я покорите?
Славян: Винаги съм знаел, че където и да тръгна, ще е с Трофито, така че дестинацията!
Бяхте ли атракция из местата, през които минахте?
Славян: О, да, със сигурност. Имаше доста папараци по пътя, даже и в планината. Винаги съм се радвал, когато хората се изумяват на машината ми. Много пъти съм и спирал, когато видя такива хора, за да могат да попитат и да им разкажа всичко, което ги вълнува. Е, разбира се, винаги съм се надявал, някои от тези хора да се сдобият с подобен мотоциклет. Най-интересни бяха реакциите на хората на върха на Трансфъгърашан. Сякаш никога не са очаквали да видят там нещо подобно, и като че ли бяха доста озадачени как съм успял да се кача с „това“. Докато пък на Трансалпина беше безлюдно, но и дъждовно.
Гергана: Да, винаги се радвам на топлите усмивки и детската радост в очите на хората, която се появява, щом ни видят.
Гери, как е да се возиш в кош? Би ли го предпочела пред стандартното място на пасажера отзад на мотора?
Гергана: Чувството е забавно, особено при дъжд или когато Славян реши да ме вдигне във въздуха, което се оказа любимо негово занимание, но това е друга тема. (смее се) Иначе се чувствам като в картинг количка, сладко е. Ако ме бяхте попитали това, когато се качих за първи път, отговорът щеше да е, че не искам да се возя в коша. Но когато погледнах под друг ъгъл, честно казано, предпочитам мястото в коша, защото освен че мога спокойно да се насладя на гледките, мога и да направя интересни кадри, както на него, така и на света около нас. Пък и след това пътуване развих ново умение: балансиране и снимане в едно. (смее се)
А сега да поговорим малко повече за Румъния. И да започнем с екзистенциалния въпрос – Трансфъгърашан или Трансалпина?
Славян: Определено Трансфъгърашан! Топло, зелено и с много мечки! Но зависи какво търси човек в изживяването. Гол скалист връх над облаците или водопад, гора и езеро високо в Карпатите.
Гергана: Първосигнално бих казала Трансфъгърашан, но вероятно ще излъжа, защото и Трансалпина има своя чар. И двете места имат невероятна красота в себе си. Трансфъгърашан има своите мечета и красиви водопади, снежна обстановка и прекрасно магично езеро, в което само с поглед можеш да се потопиш. Трансалпина има своите хладни и красиви върхове, с едно уютно градче на изкачване, а на спускане има прекрасен път с високи дръвчета и ако се движите от там по стъмване или в пълна тъмнина (както ние минахме едната част), може да усетите магията на Трансалпина, която ви обгръща с лека мъгла, подчертаваща красотата на цялата гора. Всъщност надолу по пътя също се крие едно голямо езеро, което е не по-малко красиво от това на върха на Трансфъгърашан. Дори има приятни къщички, в които може да отседнеш.
Колко дни продължи цялото пътешествие? Кое ви хареса, впечатли или, може би, изненада в Румъния? Бихте ли се върнали отново и на кое място?
Славян: Цялата обиколка беше 6 дни. София, Оряхово (ферибота), Крайова (нощувка), Трансалпина, Себеш (нощувка), Сибиу (нощувка + веригата). Подножието на Трансфъгърашан преди изкачването (нощувка – вила Урсу) , Букурещ, Дунав мост, Русе, Силистра (нощувка), Плевен и София. Впечатлен бях от румънските полицаи и тяхното чувство за хумор. С Гергана забелязахме как паркираха до мотора ми и го заоглеждаха. А аз реших да ги попитам дали е проблем, че съм паркирал толкова близо до пешеходната пътека. Отговорът беше: „О, да, проблемът е голям, защото ние не харесваме стари мотоциклети.“ (като репликата беше придружена с усмивки и от двамата униформени).
Изненадах се много от румънските пътища и майсторското шофиране на всички на пътя. Никъде не видяхме легнали полицаи, освен в малките улички. Светофарите имаха жълта светлина, но тя не светеше. От червено директно на зелено, при което всички тръгваха почти с буксуване, а аз с този стар натоварен мотор трябваше да се впиша някак в обстановката. Така че приятното каране беше само извън градовете, разбира се. И да, Трофито преди 55 години е бил спортен мотоциклет, но сега иска само масълце, бензин и приятен лек път без насрещен вятър. С радост бих се върнал, но за по-дълго време на Трансфъгърашан, както и в някои замъци, които не успяхме да посетим. Също така се интересувам и от пещерите на Румъния.
Гергана: На мен ми харесаха така известните къщички с очи в Сибиу. Наистина изглеждат много интересно. Вечерта, когато излязохме из града, попаднахме на фестивал на светлините. Имаше силна техно музика, прожектори, сцена, големи светещи кръгове, които бяха управлявани от танцьори, които си избираха различни хора от тълпата, за да танцуват в този кръг. Бих се върнала отново на посетените места. За жалост нямахме времето да посетим и много други местенца, но остават в списъка за следващия път.
В ревютата на мотоциклетните трасета в meteo-ride.com имаме графа „Традиционни ястия в района“, ще препоръчате ли някой специалитет на нашите читатели?
Славян: Ами, да ви кажа, на път буквално ям, колкото да съм в съзнание, за да карам. При мен нещата се свеждаха до хранителните магазини. Не знам дали кърначетата на върха на Трансфъгърашан са традиционни, но ги препоръчвам на всеки!
Гергана: Бих ви предложила да имате и графа за веган хапване. На някои места се предлагат традиционни ястия, но във веган форма. Сигурна съм, че има и други веган пътешественици, които биха се радвали да посетят някое местенце за хапване, което не са знаели, а и дори да не са вегани, на повечето хора се харесват такива неща. Аз мога да предложа няколко.
В първото се стараят повечето неща да ги приготвят там на място. Казва се She’s Green Boutique Atelier в Сибиу. Но за момента имат опция само за взимане на храна за вкъщи. Второто място е в същия град. Там също се спрях на бургер, но с тофу. Беше приятен. Мястото се казва Lili’s Cafe.Bar.Resturant. Предлагат и не веган неща, затова, ако отидете при тях, просто попитайте за веган опциите. И третото място беше в Букурещ. Казва се Level up. Работят до късно вечерта (12:00) имат и караоке вечери. Ще използвам този въпрос, за да предложа на веганите, които се качват до Трансфъгърашан, да си носят хапване, защото на върха – да, има картофки, но там където седнахме, ги приготвят точно до месото.
Имахте малко приключение с веригата в Сибиу, бихте ли ни разказали повече? Това забави ли ви много, как се справихте със ситуацията?
Славян: О, да, веригата. Моя грешка, че не я прегледах преди да тръгна. Но и германците са виновни, че стои хитро затворена в гумени маншони с грес, и не се обслужва през живота си, докато не се разтегне докрай. Реших преди да тръгнем от Сибиу, да смажа кечето на чукчето и забелязах парчета от ролките на веригата. От този момент осъзнахме, че може и да не успеем да се върнем, а все още предстоеше Трансфъгърашан и Силистра. Тогава се разтърсихме в Гугъл и намерихме магазин за ендуро и екипировка наблизо. От там човекът ни прати в друг магазин на негов приятел, където е възможно да има такава верига. Реално смених два пъти веригата, понеже тази, която ми дадоха, беше с правилната стъпка, но прекалено широка заради модернизацията си (О-пръстени), а това го разбрах, след като я скъсих и се опитах да я монтирам. Тогава взех още една, с която се получиха нещата. Реално това ни забави, но и ако не беше веригата, нямаше да нощуваме в подножието на Трансфъгърашан и да видим мечка през балкона посред нощ.
Като стана дума за мечки – има ли много мечки на Трансфъгърашан?
Славян: Ами, само ще кажа: те са дружелюбни, огромни и доста гладни. В рамките на 5 километра – 15 мечки буквално на пътя. Имаше и мечки с малки мечета. Просто красота!
И на финала да попитаме – ще има ли още мото пътешествия с кош и измислили ли сте посоката?
Гергана: Аз бих обиколила целия свят. Като цяло съм пътешественик, обичам и пътуване със самолети, но чувството да пътуваш с мотор с кош е още по-вълнуващо. С мотор успяваш да се насладиш на вятъра, природата около теб, гледките и всичко като цяло по начин, който няма как да усетиш дори с кола! Затова пътувайте с мотор, обещавам ви незабравими моменти! Просто излезте малко и разумно от зоната си на комфорт.
Славян: Разбира се, винаги ще има следваща дестинация. Като начало – завода на MZ в град Чопау, Германия: България, Сърбия, Унгария, Австрия, Чехия, Германия. После обратно, евентуално през Хърватия. Само искам да кажа за последно, че вашите стикери ми бяха доста голям стимул!
О, много се радваме да го чуем – че освен за спомен от посетените места, те вършат и добра мотивационна дейност, така да се каже. Пожелаваме ви да облепите коша със спомени от целия свят! Благодарим ви много за този разговор! Прекрасно лято, с много пътешествия и красиви дестинации!
Снимки: личен архив Славян Куач и Гергана Павлов
1600 км за 24 часа – първата българка с Iron Butt: Интервю с Деница Борисова
