През изминалия мото сезон 2022 една дама стана първата българка спечелила приза на най-коравите и издръжливи мотоциклетисти, познат накратко като Iron Butt или „Желязно дупе“. Разговаряме с Деница Борисова за предизвикателството, подготовката и преживяването.
Дени, здравей! Наскоро разбрахме, че си заслужила сертификата SaddlеSore 1000 на Iron Butt Association, изминавайки 1000 мили или 1600 км за 24 часа на мотоциклет. Би ли ни разказала малко повече за тази организация и любопитните сертификати, които издават?
Iron Butt Association (ironbutt.org) има много интересна почти 40-годишна история. Идеята хрумва в началото на 80-те години в САЩ на Майк Роуз – пътуващ търговец, предприемач и запален мотоциклетист. Мечтата му е да създаде мотоциклетно рали, което да направи обиколка на щатите. По онова време, разбира се, е доста по-трудно, защото нито техниката, нито екипировката са предполагали изминаване на 8000 мили за 10 дни.
Какво е коствало да запали спонсори и съмишленици днес можем само да гадаем, но първото Iron Butt Rally (IBR) стартира на 28 август 1984. Участниците са 10 – трима представители на марките BMW, Honda и Yamaha, Майк Роуз и още 6 индивидуални участници. Въпреки, че срещат редица препятствия, всички те финишират. Още тогава се създават първите стриктни правила:
- ползване само на оригиналния резервоар на мотора;
- задължително отбелязване на предварително определени чекпойнт локации – в началото магазини за мотори и мотоекипировка;
- водене на записи с дата, час и локация;
- събиране на доказателства.
Разбира се, началото не е гладко, има много неясноти в правилата, които с времето се прецизират, създават се и самата Iron Butt Association, а впоследствие и различните сертификационни дистанции и състезания.
Понастоящем Iron Butt Association има почти 80 000 членове по цял свят, които са привлечени от предизвикателството да пътуват на далечни разстояния с мотора си, както и от общуването със съмишленици, участието в благотворителни инициативи и съвместни пътувания. Освен основната асоциация в САЩ, се създават официални асоциации в Мексико, Канада, Австралия, Бразилия, Индия, Великобритания, Финландия, Русия, Швеция, Ирландия, Бенилюкс (ЕС).
Как на теб ти дойде идеята да кандидатстваш за SaddleSore 1600К (както се води в Европа) и какви са изискванията, които трябваше да покриеш?
Чух за Iron Butt преди около 4 години от познати мотористи. Говореха за сертифицирането като за нещо много трудно постижимо, за истински карачи, железни мъже, не като за мен. (смее се) Сигурно не съм единственият човек, на който като му кажеш, че не може нещо, просто го прави! В моя случай не ми беше идея фикс, беше просто интересна възможност, чакаща своето време и посока. Така от една принципна възможност, тази година няколко пъти обсъждахме темата и в един момент, като на шега, за около 2-3 седмици разгледахме възможните дестинации на 1600 километра от малка България…
…и на 2 юли изминах 1661 км с моя BMW F850 GS от София през Белград, Будапеща, Прага и до Берлин и сертифицирах пътуването в SS1600K през клона на Iron Butt Association във Великобритания.
Самият процес на сертифициране и изискванията са много добре описани на сайта ironbutt.org. Преди всичко, всеки, който иска да сертифицира карането си на дълги разстояния, трябва да избере продължителност и посока. Изминаването на 1600 километра за 24 часа е най-малкото предизвикателство, след което има и много други. Каранията в Европа обикновено се сертифицират от някоя от европейските асоциации – в моя случай аз избрах UK, най-вече защото бяха най-активни и отворени към въпросите ми. След това правилата включват ясно описание на маршрута, събиране на доказателства под формата на касови бележки от всяка бензиностанция с адрес, дата и час, снимка на всяка касова бележка до одометъра на мотора, запис на информацията от цялото пътуване и предоставяне на допълнителни доказателства при поискване.
Изборът на маршрут трябва да е такъв, че да не оставя възможност за съмнение, че може да си скъсил дистанцията и трябва да предоставиш доказателства за посоката на всяко възможно разклонение. Затова най-добре е, когато пътят е еднозначно най-краткият възможен между две точки. Предизвикателството в малка България е, че трудно може да се намери дестинация, която да отговаря на изискванията. Алтернативен маршрут за мен беше през Гърция и Турция, отново с две не-ЕС граници, но в летния сезон по-добрият избор беше на север, защото престоят на границите е основната неизвестна, която нито може да предвидиш, нито да приспаднеш от времето на пътуването. Разбира се, основното изискване е изминаване на 1600+ километра в рамките на 24 часа.
Благодаря ти за информацията и от името на нашите читатели, защото вероятно ще вдъхновиш не един сред тях също да се пробва в това предизвикателство! В тази връзка, доколкото знаем ти си първият моторист от България, заслужил това признание. На теб известно ли ти е дали има други българи с този сертификат?
Всъщност има двама души от България в официалния списък на ironbutt.org – Иван Грозданов и Петър Кирков, с които бих се радвала да се запозная. За мен остава скромния запис като първата дама от малката ни държава и това беше и една от причините не само да пътувам за един ден до Берлин, но и да сертифицирам пътуването.
Истината е, че съм една от малкото жени по принцип, които членуват в IBA, карайки свой мотор, а не като пътник (pillion), но все пак бяхме два мотора с моя приятел и „шерпа“ в мото пътешествията, който предпочита да остане извън фокус и всякакви списъци, а аз уважавам избора му. Наистина пътуването на дълги разстояния в днешно време е доста по-лесно, защото техниката и екипировката са многократно по-добри, но все пак единици са тези, които избират да преминат над 1200-1400 км на ден. Аз съм доволна, защото освен емоциите и преживяванията, намерих доста интересни приятели в IronButt UK.
Разкажи ни сега за самото преживяване! Вече разбрахме, че твоята дестинация е била Берлин в началото на юли. Как и колко дълго се подготвя? За колко време успя да изминеш разстоянието? С какво ще запомниш самото пътуване, имаше ли особено вълнуващи моменти, беше ли изморително?
Пътуването стана по-скоро на шега, без дълга подготовка и решение буквално в последния момент. Основният ограничаващ фактор за мен е времето и първото предизвикателство е да намеря дълъг уикенд, който да открадна от работата и ангажиментите си. Затова аз лично почти никога не планирам стриктно, за да не се пренавия и да остана разочарована. В случая избрахме Берлин, защото е точно на около 1600 километра от София и защото там бяха BMW Motorrad Days 2022. Първоначално пътуването трябваше да е в петък, но поради служебни ангажименти се случи в събота. Маршрутът беше почти само по магистрали, а спиранията на бензиностанции през около 200-220 км. Тръгнахме от първа точка OMV Горубляне в 3:30 сутринта и пристигнахме около 20:00 часа на последната бензиностанция в Берлин. Това са малко под 18 часа при средна скорост на каране 127 км/ч и спирания само на границите, бензиностанциите и за обличане/събличане на дъждобран.
Разбира се, че имаше интересни моменти, например още в началото пътят беше в ремонт – от след Драгоман до чак след Ниш. Понеже нямах много време да проуча и разгледам, за мен това беше изненада и ми подейства малко демотивиращо. После няколко пъти имаше гръмотевични бури с пороен дъжд, но когато държиш темпо, просто караш и се молиш да не те удари гръм. (смее се) Точно в тези моменти беше важно да мога изцяло да вярвам на машината и на гумите и да не намалявам скоростта. Накрая, вече в Германия, в Дрезден доста се повъртяхме и едвам намерихме работеща бензиностанция, защото в събота след 18 часа немците почиват. Истината е, че когато имаш технически изряден мотор, на който се доверяваш и на който може да си почиваш, не е толкова изморително, дори съм сигурна, че някой ден ще направя и следващи предизвикателства от списъка на IronButt. Разбира се, изисква се фокусиране на вниманието и дисциплина и ако това предизвикателство продължава няколко дни, човек не знае колко би издържал. Но няма и как да разбере, освен ако не опита, защото състезанието е само със самия себе си.
Извън този рекорд, разкажи ни малко повече за себе си! Откога си на две колела, какво те запали по мотоциклетите и кой бе първият ти мотоциклет?
От понеделник до петък съм в съвсем друго амплоа – работата ми е доста натоварена, отговорна и свързана с немалко стрес.
Както и за много други приятели, карането на мотор прояснява съзнанието и издухва проблемите.
Относително късно осъзнах, че искам да карам мотор, а не да се возя, и изобщо, че този начин на живот ми доставя удоволствие. Изкарах книжка през септември 2017, а през ноември купих първия си мотор – BMW G310 GS. Лек и маневрен, радвам се, че не скочих веднага на по-голям, защото придобих увереност и техника, разбира се, имах късмет да случа на добър учител.
От първата зима, през която навъртях повече от 30 километра в подземния гараж, до лятото на 2019 той вече ми беше омалял и тогава преминах на сегашния си мотор BMW F850 GS. Това не е мотор, който да караш в града, да гo ползваш за транспорт от вкъщи до работа или до кафето. Моята представа за щастие е дълъг уикенд с мотора, независимо в коя посока, в който да преминеш 1500+ километра, включващи природа, умерен офроуд, може би забележителности, плаж, спа или друг вид почивка и по възможност изключващ хора. (смее се)
Един въпрос задаваме задължително на всичките си гости – кое е най-гадното време, в което си карала?
Подкрепям максимата, че няма лошо време, има неправилно избрана или некачествена екипировка. Карала съм в доста неприятно време, например на около 2-3 градуса, вятър и дъжд, преминаващ в суграшица, много пъти в ужасен порой. Само веднъж досега ми се е налагало да спра на бензиностанция, защото валя градушка. Дори на връщане от Германия малко след Прага и по целия път до Сегет, Унгария, 6-7 часа не спря да вали из ведро. С трупането на опит идват и изводите за правилната екипировка, за основните неща, които да имаш в куфара си като дъждобран, резервни ръкавици и боне. Но когато гардеробът за мотоекипировка е по-голям от нормален женски гардероб, няма лошо време.
Дори напротив – карането в лошо време измива целия стрес и грижи и често има терапевтичен ефект.
А кои са най-предизвикателните маршрути, които си предприемала и кое е любимото ти мотоциклетно трасе, където би желала да се върнеш отново?
Изборът ми на мотор BMW F850 GS сам говори, че понякога обичам „да хвана гората“. Това обаче е спонтанно, по-скоро не харесвам предварително набелязаните маршрути, а най-общ избор на някаква дестинация със свобода да свия по някой черен път или към някоя кафява табела, ако ме повикат. В такива моменти е хубаво човек да има верен спътник или жокер „обади се на приятел“, или поне покритие на телефона. Има много красиви места в България, например в Странджа и Сакар, в Родопите. Бих се връщала отново и отново в Турция, както впрочем и на всички места, които са свързани с незабравими преживявания.
И накрая, имаш ли вече планове къде ще пътешестваш през идната година?
Дали всички планове ще се реализират през 2023 не знам, но бих искала да отида до Нордкап и да попътувам из Норвегия и Швеция. Адриатическото крайбрежие също е в краткия списък. В по-дългосрочен план мисля да стигна до Африка на собствен ход, да направя пътуване до Чили и Перу, само да сме живи и здрави!
Да сме живи и здрави, пък всичко друго ще се нареди! Благодаря ти за отделеното време! Успешна и вълнуваща 2023 години ти желаем, да се осъществят плановете ти и да се върнеш с много щастливи мото спомени от пътешествията!
Визитка
- Име: Деница Борисова
- Националност: българка
- Мотоциклети: BMW G 310 GS, BMW F850 GS
- На две колела от 2017
Рекорди:
- 1600 км за един ден, сертифицирано постижение в Iron Butt Association
- Първата българка с това постижение и трета от България след Иван Грозданов и Петър Кирков
Карането на мотор прояснява съзнанието и издухва проблемите.
Сертификатът на Iron Butt Association
Снимки: Личен архив Деница Борисова
