YamahaМотоциклетиМотоциклетите и кинотоРетро хроники

Yamaha XT250 или легендите от „Рамбо: Първа кръв“

Обичайно преди да започнем такъв материал, прочитаме и селектираме най-важното, обобщаваме прочетеното с нашето мнение по темата. Започвайки тази статия, не знаехме, че ще се изправим пред такава липса на информация. Озадачени сме как поколения журналисти от 1982 година насам са пропуснали да се задълбочат в темата „Джон Рамбо и Yamaha„.

Тази комбинация е една от емблематичните в поп културата и вероятно е белязала мнозина почитатели на мотоциклетите и киното.

Снимката на Силвестър Сталоун в кадър от филма, яхнал XT250, е един от образите, запечатали се дълбоко в подсъзнанието ми, който отключи любовта ми към мотоциклетите въобще.

Този кадър е като великите шедьоври в изкуството – може да има куп различни тълкувания и поражда цял спектър от емоции.

Когато го видиш, разбираш, че той изобразява нещо повече от човек, каращ мотоциклет. В него го има онзи бунтарски дух, който властваше през 90-те, но се бе зародил през 70-те години на XX-ти век. Бунтът срещу системата, която не иска да чуе аутсайдерите и желае всички да сме еднакви и под калъп.

Във филма Рамбо: Първа кръв от 1982 г. героят Джон Рамбо (в ролята Силвестър Сталоун) е барета от специалните части, уволнил се, след като е участвал в така драматичната за САЩ Виетнамска война. Джон страда от посттравматичен стрес и много проблеми.

Той пристига в малък град, а местният шериф решава, че новодошлият е проблемен тип. Притиснат от полицията, Джон се забърква в неприятности. Следват събития, които вероятно родиха и стереотипа на екшън героя или поне го направиха популярен. 

Тук идват и допирните точки на мотоциклетистите с образите в кадрите от този филм, които са залегнали в подсъзнанието на много киномани на две колела от онова време.

Всъщност ние, мотористите, макар да се събираме в групи, клубове и общности – основно караме сами. Това е неотменно! Едно голямо пътешествие със самите себе си, с мислите и мечтите си. Много от мотоциклетистите сме мълчаливи, вглъбени в пътуването и пътя. Малко сме криви и кисели. Оцеляващи! С раници и дисаги, белези от падания, канчета и палатки, подсъзнателно се придържаме към стереотипа на екшън героя от тази епоха – същински мачо. Или пък архетипът на екшън героя е взет от мотоциклетната субкултура, възникнала десетилетия по-рано? Не знам… Но имаме нещо общо.

Именно тази снимка обединява двата образа – каращ небрежно по потник, с вятър в косите, извън системата, с болка от хаотичния безпорядък в света, която обаче мотоциклетът и вятърът лекуват. Един истински вълк единак, който иска да създаде своя хаос и своя свят.

Контекстът в сцените с мотоциклета във филма обаче е друг.

В лентата този „соул сървайвър“, странник чудак, подгонен от местния шериф (Браян Денехи), грабва мотоциклета на един нищо неподозиращ преминаващ моторист.

Тук изгрява звездата на Yamaha XT250, която се превръща в негов съучастник в бягството от шерифа и в крайна сметка в част от композицията на култовия образ!

Бягащия Слай с голия дуъл спорт мотоциклет, който не се спира пред нищо и може да мине отвсякъде.

За следващите екшън сцени кино журналисти от цял свят отбелязват, че тази гонка е една от най-запомнящите се гонки с мотоциклет в историята на киното – наред с Терминатор II, Матрицата II, Бързи и яростни I и други.

Yamaha XT250 наистина преминава през всичко и дори за момент си мислите, че това не е мотоциклет с двойно предназначение, ами чист трайл байк (които впрочем са много популярни през 80-те).

Именно проходимостта е най-голямото предимство на XT250, а не производителността. Машината разполага с около 20 конски сили и това може да обясни, защото Рамбо дълго време не успява да се измъкне от преследвача си по шосето.

В края на краищата екшън героят се досеща, че може да използва истинските качества на мотоциклета и хуква по горите и коритата на реките, където успява да победи в гонката и да се измъкне на шерифа… Макар и за кратко.

И така, точно както Бързи и яростни години по-късно подлуди любителите на автомобилите, екранните мотоциклетни икони през 80-те са Рамбо (Силвестър Сталоун) от Първа кръв 1982 и Маверик (Том Круз) от Топ Гън 1986. Тези двамцата караха едни от най-яките мотори, попадали на филмова лента до този момент.

Разбира се, и двамата ни дадоха лош пример, управлявайки без каски. Но екшън героите така или иначе са неуязвими, а и в повечето случаи са принудени от обстоятелствата да направят това, както Джон Рамбо.

За каскадите единствената модификация по мотора е за сцената, в която Слай дърпа мотоциклетиста от мотора. Удължена е страничната задна степенка, така че да държи мотоциклета и по-специално газта по-високо, когато падне на земята, както и Сталоун да няма проблеми, когато го вдига.

Трябва да отбележим, че през 1982 г. бе много по-трудно да се имитират каскади, отколкото днес – без дубльори, без компютърни графики и софтуер за монтаж, както и всички други ограничения на снимането тогава. Така че, ако искате каскада, трябва да си я направите реално. Силвестър Сталоун извършва много от каскадите сам, както прави и в Роки.

Двутактов или четиритактов бе Yamaha XT250?

Друго любопитно нещо, което въвежда в илюзия феновете на мотоциклетите е, че поради някаква странна причина режисьорите решават да добавят 2-тактов звук, вместо оригиналния 4-тактов на японския мотоциклет.

Това да се променя звука на моторните превозни средства е редовна практика в Холивуд и определено е едно от странните решения във филмовата индустрия. Но, хей, нали всичко се прави, за да е по-атрактивно – вероятно по-свирепият двутактов звук е бил предпочетен пред умерения и скучен 4-тактов. Но това кара и до днес поколения киномани да смятат, че XT250 е двутактов!

Имаше ли Yamaha XT250 успех след филма?

Маркетинговото позициониране във филмите винаги дава добри резултати (за справка стратегията на Triumph през последните години). Определено филмът митологизира тази Yamaha и въобще дуал спорт машините, които започват да набират скорост след взривното начало на Рали Париж – Дакар. Доказателство за това е, че животът на Yamaha XT250 е доста дълъг, почти колкото филмовата кариера на Силвестър Сталоун. Машината се произвежда за различните пазари до 2020, когато е притисната от еко изискванията и е спряна.

През януари 2020 г. Yamaha Japan пуска „Serow Final Model“ – бенефисен модел, с който се преустановява производството на малкия мотоциклет поради нарастващите изисквания за емисиите. Това е и последната му година.

Любопитни факти:

  • Филмът е заснет в долината Фрейзър в Британска Колумбия, Канада, с бюджет от 15 милиона долара между ноември 1981 г. и април 1982 г.
  • Рамбо e истински американски войник от войната във Виетнам, който в реалния живот никога не се завръща от бойното поле. Името му може да се види върху стената на Мемориала от Виетнамската война във Вашингтон. Той получава първото име Джон като препратка към песента When Johnny Comes Marching Home Again
  • На 14 август 2020 г. статуя на Рамбо от кедрово дърво бе открита в Хоуп, Канада, 38 години след излизането на филма.
  • Времето на местата, избрани за снимките, първоначално било необичайно топло и слънчево, което било голямо предизвикателство, тъй като екипът е разчитал на облачно време, импониращо на атмосферата на филма.
  • Първият работна версия на филма била дълга повече от 3 часа. Според Силвестър Сталоун тя била толкова зле, че на него и агента му направо им станало зле. Сталоун искал да откупи филма и да го унищожи, защото смятал, че той ще съсипе кариерата му. След сериозно премонтиране филмът бил съкратен на 93 минути и това е версията, която в крайна сметка е пусната в кината.
  • Режисьор на филма е Тед Кочев, роден като Величко Тодор Кочев в Торонто, Канада, на 7 април 1931 г. Потомък е на български емигранти, баща му е от Пловдив, а майка му е от Въмбел, Южна Македония.

Данни за Yamaha XT250

  • Двигател: 1-цилиндров 4-тактов двигател с въздушно охлаждане, 2 клапана
  • Обем: 249 куб. см
  • Диаметър на отвора: 74 мм
  • Ход: 58 мм
  • Съотношение на компресия: 9.5:1
  • Карбуратор: VM28SS (Mikuni)
  • Запалване: CDI
  • Резервоар: 9,8 литра
  • Верижно задвижване, 5 скорости
  • Сухо тегло: 123 кг
  • Предно окачване: телескопична вилка, ход 225 мм
  • Размер на предната гума: 2,75×21
  • Предна спирачка: 245 мм дискова спирачка
  • Задно окачване: въртящо се рамо с централна пружинна опора, ход 180 мм
  • Размер на задните гуми: 120/80-18
  • Задна спирачка: 203 мм дискова спирачка

Снимки:

  • www.metaflix.com
  • www.gridoto.com

Николай Бойчев

Мотоциклетен приключенец и ентусиаст от 2005 г., с опит из пътищата в България и Европа. Автор на статии, анализи и ревюта на емблематични мото трасета и на мотоциклети. С поглед върху мотоциклетната индустрия и общност. Занимава се активно с въздушна фотография и заснема пътищата от птичи поглед.

Свързани статии

Back to top button