неделя, 25/08/19

Информационен портал за мото туризъм
Соло от Австралия до навсякъде с мотоциклет – интервю с Кинга Танайевска – I част

Соло от Австралия до навсякъде с мотоциклет – интервю с Кинга Танайевска – I част

Няколко месеца след началото на африканската част от околосветската мото обиколка на Кинга Танайевска, нашият екип се свърза с нея, за да разговаряме за пътешествието ѝ дотук, за бъдещите ѝ планове и впечатленията от България.

Тя тръгна на път в началото на 2017, както гласи слогана на блога ѝ, „от Австралия до навсякъде“ и в момента е приблизително в средата на своето пътуване. Ето какво сподели една от най-популярните мото пътешественички през последните години специално за читателите на meteo-ride.com.


Здравей, Кинга! Преди няколко месеца започна твоята обиколка на Африка. От страниците ти в социалните мрежи можем да проследим, че вече прекоси Египет и Судан и в момента си в Етиопия. Какви са плановете ти за този континент?


Вероятно до края на годината ще карам по източното крайбрежие. Пътувам бавно, оставям си по около един месец във всяка страна. И после ще видим. Като стигна в Южна Африка, ще си помисля. Ако наистина ми е харесал този континент, ще продължа по западното крайбрежие и оттам обратно в Европа. А ако съм изкарала пет пъти малария и ми е писнало, може би ще отпътувам за Южна Америка. Обиколих Австралия, Азия, Европа, сега Африка, Америките предстоят, така че не съм изминала и половината от околосветското си пътешествие.


Има ли определени места в Африка, които искаш да посетиш? Нещо, което си планирала предварително?


Понеже съм на път толкова дълго, вече две години, по-скоро няма нещо, което очаквам да стигна, някаква конкретна дестинация, която искам да видя. Опитвам се да се насладя на пътуването като цяло. И колкото по-дълго съм на път, толкова по-бавно започвам да пътувам. В началото направо препусках през Централна Азия – имах само 6 месеца да стигна от Австралия до Европа преди да започне зимата. Времето ми беше ограничено, трябваше да бързам и съжалявам за това. В някои от страните, като Киргизстан и Таджикистан, прекарах само 2 седмици, а това не ми беше достатъчно. Затова сега действам по-умно и си оставям по цял месец, за да усетя страната. Не че можеш да направиш кой знае какво за един месец, но това препускане е по-лошият вариант.

  • 25_12
  • 9_12
  • 17_8

Кинга в Киргизстан и Kyzylart Pass (4280 м.)


Всъщност сега през август ти предстои да се върнеш в Азия, по-конкретно в Индия, с Moto Birds. Разкажи ни малко повече за съвместното ви начинание!


Moto Birds е компания, която организира мотоциклетен туризъм и транспортира мотоциклети. Включително организират групи само за жени. Когато караш в група само с жени, няма напрежение. Мисля, че те карат много по-кротко, всичко е много по-спокойно. Също така жените понякога се притесняват да карат офроуд с мъже, защото мъжете са по-бързи, в много по-голяма степен се водят от егото. Обстановката е много по-спокойна, когато пътуват само жени. Затова с Moto Birds ще имаме една група само за жени и една смесена. Аз ще ги водя, така че един месец ще пътувам из Хималаите. Пропуснах Индия в моя маршрут, защото тогава исках да мина през Монголия. Но сега ще видя Индия и очаквам това с нетърпение.


Къде по-точно в Идния? Северозападната част – Ладакх, където са най-високите проходи?


О, да, да, точно там ще обикаляме.


С твоя мотоциклет ли отиваш?


Не, не с моя, там всичко е организирано, осигуряват ни мотоциклети Royal Enfield. Те са тествани, че се справят на тази надморска височина – 5000 м. н. в., за да няма рискове и проблеми. Всичко е подготвено предварително, ние само ще караме и ще се радваме на пейзажа.


Знаеш ли от началото на твоята околосветска обиколка колко държави си прекосила и колко километра си изминала дотук?


За броя на държавите, честно казано, не съм сигурна, не ги следя. Не мисля, че има значение, защото от Австралия до Европа например са 18, което е нищо – само Сибир е толкова голям, Монголия също. И не можеш да сравниш Азия с това да минеш 5 страни за един ден в Европа. Но като километри – 65 хиляди досега.

На Прохода Логара в Албания

Кога реши, че искаш да обиколиш света с мотоциклета си? Внезапно решение ли беше или по-скоро стана постепенно?


Комбинация от двете. Разбира се, винаги съм мечтала за това. Още откакто се преместих да живея в Австралия и направих обиколка на континента през 2013, си мислех, че ще бъде епично, ако мога да обиколя още някой континент. Но знаеш как е – работа, ипотека, мислиш си, че сега трябва да работиш здраво, пък всичко останало после и т.н. Мечтаеш си, но смяташ, че е неосъществимо. И не беше осъществимо, докато животът ми изведнъж не се обърна.

По това време работата ми беше много напрегната и просто бях на ръба. Преживях катастрофа – блъснах се челно в една кола, счупих си ръката и крака. Освен това се разделих и със съпруга ми. Всичко, което беше наистина важно за мен, се разпадна – животът ми, здравето ми, хобито, което обожавах, работата, връзката ми – всичко. Бях доста депресирана, около година посещавах психолози, имах посттравматичен стрес заради катастрофата, все виждах тази кола как идва срещу мен. Но най-накрая травмите ми заздравяха и в същото време ми изплатиха застраховката за злополуката. И когато получих тези пари, си помислих – това е, сега или никога! Вече нямам съпруг, работата може да почака, най-накрая имам и парите, нищо не ме спира, сега или никога! И така реших – това е, тръгвам!

Маршрутът й дотук

На български имаме една поговорка „Всяко зло за добро” – в смисъл, че след нещо лошо, после винаги идва нещо хубаво. Просто трябва да си платиш за хубаво в аванс.


Да, да! С месеци бях толкова депресирана, мислех си, че животът ми никога няма да се оправи, никога няма да преодолея този проблем, не виждах светлина в тунела. А всъщност след това осъзнах, че всичко това е било най-хубаво нещо, което някога ми се е случвало! Защото ако не бях преживяла катастрофата, нямаше да имам парите. Ако със съпруга ми не се бяхме разделили, нямаше да мога да тръгна. Ако работата ми не беше толкова напрегната и я харесвах, нямаше да искам да я зарежа. Така че всъщност всичко се нареди!


Ти изживяваш своята мечта. Това ли е, което си си представяла?


Вече две години съм на път и това се превърна в нормалното ми съществуване, това е моят живот сега. Не изпитвам – за жалост – ентусиазъм от това, че отивам някъде. Просто греба по течението, карам, наслаждавам се на всички тези красиви места. Но пътуването е лесната част. Трудната част са социалните медии, поддържането на актуални публикации на всичките медийни канали, монтирането на всички видеа, писанието на блога – всичко това е много работа. И горе-долу всяка свободна минута, която имам, работя.

Нещата стоят така – ако имаш парите и можеш сам да го направиш, без спонсори, да си позволиш цялата екипировка, супер. Но аз нямаше да мога да го направя, парите ми щяха да свършат, ако трябваше да си купя сама всичко необходимо за мотоциклета. Пътешествието ми щеше да е приключило много отдавна.

Много компании се свързват с мен да ми предлагат техни продукти, но аз избирам само тези неща, които искам и нямам никакъв проблем с това да ги промотирам, защото ги познавам и ползвам. Без спонсорите пътуването ми отдавна щеше да е приключило.

Работата е много, но ако си създал свое съдържание в социалните медии, ще се появят възможности и благодарение на това ще можеш да продължиш напред.


Мотото на твоето пътуване е „Стигнахме ли вече?“. След като стигнеш, след като пътешествието приключи, къде ще се върнеш – в Австралия или в Полша или още не си решила?


Живея в Австралия от 2006, това е моят дом. Ако трябва да се върна на… нормална работа, не мога да си представя по-хубава страна, в която да живея от Австралия. Имам двойно гражданство – австралийско и полско и се чувствам раздвоена. Половината ми сърце е в Полша, защото там съм родена и израсла, семейството ми е там, но устроих живота си в Австралия. Кариерата ми, всичко останало е там и съм много привързана към тази страна. Сега пътувам и посещавам различни държави и всичко е много хубаво, но ако трябва да се установя на едно място, това ще е в Австралия.


Казват, че е прекрасна страна. Доста далеч оттук…


Това му е хубавото! Те са толкова далеч от всичко – нямат съседи, не спорят с никоя друга държава за нещо, не са имали войни, една мирна страна с прекрасен климат. Светогледът на хората е супер. Те са щастливи, нищо не е проблем, отношението към  всичко е „Няма грижи, човече!”. Супер е! Ти си от България, сигурно не е много по-различно от Полша. Знаеш, целият този негативизъм у хората. Все нещо не им харесва, нищо не е достатъчно добро…


О, да, добре те разбирам. И като отворихме дума за неприятни неща, разкажи ни кое е най-лошото време, в което си карала? Една от задачите, които нашият сайт си поставя, е да информира мото пътешествениците за климатичната прогноза на местата, из които искат да пътешестват. А в края на годината правим класация за най-екстремни пътувания. Ти спомняш ли си да си имала премеждия заради лошо време?


Разбира се, че си спомням – най-лошият ден в живота ми! Беше в Сибир, през април. Трябваше да спра за пет дни в едно малко село, защото напред имаше много сняг и трябваше да изчакам да се стопи – април е пролет, но все още може да завали сняг.

Изчаках, времето се пооправи и аз се върнах на пътя. Снегът наистина се беше стопил, но беше два градуса и страничният вятър беше толкова силен, че карах с 60-80 км в час, а в този ден трябваше да измина 600 км! Защото нямаше никакви други населени места между тези две точки и трябваше да стигна до следващото градче.

Палатка не можех да разпъна, вятърът просто щеше да я отнесе. Бях се навела към мотора под ъгъл от 45 градуса, трябваше да приложа цялата си тежест, за да не ме духне. Представи си, 2 градуса и такъв силен вятър, мисля, че се усещаше като минус 10. Беше ми толкова студено, струваше ми се, че всичките ми органи отвътре ще замръзнат. Започна да вали и сняг и си мислих, че ще умра. Никога, никога не ми се е случвало да карам в такова лошо време. Лошо е и да е мокро, лошо е да е студено, но когато имаш и силен вятър, тогава става още по-зле. Така че това е най-лошото време, в което съм карала.

Но от друга страна, трябва да кажа, че вече две години съм на път и досега може би ме е валяло само общо около 12 дни.

Кинга е намерила подслон по време на Сибирската ѝ епопея

Голяма си късметлийка!


Да, но също така, не бързам. Ако времето е лошо, просто спирам и оставам на това място. Не бързам за никъде. Чакам, докато времето се оправи и тръгвам отново. Това е предимството да разполагаш с време.


Имаш ли любим път? Някъде, където би искала да се върнеш отново да покараш?


Толкова много, толкова много…

Към втората част на интервюто.


Снимки: onherbike.com

Коментари

комeнтара

About The Author

Related posts