неделя, 25/08/19

Информационен портал за мото туризъм
Соло от Австралия до навсякъде с мотоциклет – интервю с Кинга Танайевска – II част

Соло от Австралия до навсякъде с мотоциклет – интервю с Кинга Танайевска – II част

Към първата част на интервюто.

Имаш ли любим път? Някъде, където би искала да се върнеш отново да покараш?


Толкова много, толкова много… Най-много съжалявам за Киргизстан и Таджикистан. Имат невероятни офроуд трасета и мисля, че минах твърде бързо от там. Останах само по две седмици и половина във всяка от страните, но това не беше достатъчно. Иска ми се да бях останала повече – заради пейзажите, красотата на природата, планините, които са толкова отдалечени и уединени, че имаш чувството, че са само твои…

Така че дотук определено Киргизстан, Таджикистан като офроуд бяха най-добри. Като пустиня, любими са ми Египет и Йордания, през които наскоро минах и според мен имат най-красивите пустини.


Май доста обичаш пустините, а?


Да, да, пустините ми са любими! А по отношение на асфалтирани пътища – Швейцария и Италианските Алпи са несравними.

Судан

А кои са най-опасните пътища, по които си минавала, спомняш ли си?


Не бих ги нарекла опасни, но мисля, че най-голямото предизвикателство за мен беше Монголия. Не бих избрала само един път там – 2000 км офроуд, сред които имаше участъци от по 200 км пясък, които ми отнемаха два дни и половина да ги премина. Бях сама, беше доста тежко.

Там са най-трудните офроуд терени и маршрути, които съм правила сама досега. Монголия може да е много коварна и предизвикателна и в тази страна наистина си сам. Има малко населени места и между тях срещаш малко хора. Те са номади, нямат нищо, яздят коне или карат малки мотоциклети. Няма болници, а дори да има някакви, нивото им е съвсем базово. И ако си счупиш крака например, медицинското обслужване е много, много ограничено. Затова когато си там, наистина си сам! И го усещаш.

Монголия бе изпитание за мен на много нива, но я преминах! Към края почти щях да рухна, но на финала просто се радвах, че се измъкнах оттам. Защото много лоши неща ми се случиха в тази страна. Единствените ми лоши преживявания с мъже, които съм имала, бяха там – опитаха се да ме изнасилят, хвърляха камъни по мен, наистина отвратителни неща преживявах с хората и бях много разочарована, защото точно в тази страна винаги съм мечтаела да пътувам. А след това исках да я напусна колкото се може по-скоро и никога да не се върна.

Но година по-късно, за GS Trophy, се върнах. Тогава обаче всичко беше организирано, дават ти мотоциклет и ти само караш. Да, карахме дори в по-трудни терени, но само се наслаждаваш на карането – това беше лесна работа, не беше такова ментално предизвикателство. Само че в последния ден си счупих крака!

15 жени, които обикалят света с мотоциклет сами: 09 – Кинга Танайевска

GS Trophy е състезание на BMW и аз бях сред гостите. Беше доста трудничко, поне за мен. Минахме през много пясъци и пустини, и подобни.  Но караш в група, така че можеш да се поотпуснеш, защото знаеш, че има кой да ти окаже помощ, ако нещо се случи. И в последния ден, 50 км преди финала, на лесен терен, просто не бях фокусирана – паднах лошо и си счупих крака. Транспортираха ме със самолет до Австралия, за да ми направят операция, защото в Монголия не можеха да я направят. Та, определено няма да се върна в Монголия!


Като говорим за трудности и безлюдни територии, налагало ли ти се е някога да си поправяш мотоциклета сама?


На всеки, който прави подобно пътуване – независимо дали е мъж или жена – бих искала да препоръчвам две неща. Научете основните неща за мотоциклета си. Аз мога да си сменя гумата, да си правя базовата поддръжка. Разбира се, от електрониките не разбирам и доста други неща не мога да направя, но основните неща са много важни.

Стига да имаш инструментите и частите и да знаеш, поне на теория, как става, ще се справиш. Например сменянето на гумата може да е доста трудно и в някои случаи да не можеш да го направиш. Затова на жените казвам така – може да не са достатъчно силни да свалят гумата, но като знаеш какво трябва да се направи и имаш инструментите, можеш да хванеш някой преминаващ мъж да ти помогне. Да му кажеш – натисни тук, дръпни там и ще стане.

Така че имаше места, където на голямо разстояние нямаше механици и сама си правех поддръжката, сменях гума. А освен това окачването ми изпусна и подскачах като йо-йо през цял Таджикистан. Беше доста дразнещо и опасно, но оцелях! Следващото представителство на BMW беше през три страни, така че какво друго ми оставаше. Да поръчам хеликоптер да ме измъква оттам ли?!

Просто се справяш със ситуацията и това е. Стига ти да не пострадаш, всичко останало може да бъде поправено и разрешено по някакъв начин. Винаги, когато ме питат „Не те ли е страх, че мотоциклетът ти може да се развали насред нищото?“, отговарям, че ако е нещо, с което не мога да се справя, ще извикам камион да го превози до някой град, ще поръчам нужната част, ако трябва, и ще чакам. Време имам, дори да трябва да чакам два месеца за тази част. Всичко може да се поправи, стига ти да си здрав и да си добре.


През есента на 2017 ти мина през България напът от Азия към Полша, хареса ли ти тук?


Да, много ми хареса, особено това място – Българския мотокамп, прекрасни хора. Ще разказвам на всички за него, докато пътувам. Невероятно е, такова малко местенце, но хора от целия свят идват, защото е легендарно. Можеш да срещнеш хора от всякакви страни. И мисля, че заради Мотокампа в това село 20 къщи са купени от чужденци. Хората се пренасят там от Англия и Скандинавия понеже са се пенсионирали и искат да са близо до Мотокампа или идват за ваканциите. Луда работа!

Видео от престоя ѝ в България


Успя ли да посетиш и някои други места?


Прекарах няколко дни в България. Видях крайбрежието. Спомням си, по времето на комунизма много поляци ходеха в България на море – ако можеше да си позволиш такава почивка, значи имаш хубава служба. Предприятието ти да те прати в България на море, това си беше голяма работа. Затова задължително исках да видя морето, да видя къде ходеха всичките поляци.


Знаеш ли, тогава полякините бяха най-популярните момичета по морето. Българските младежи ходеха на море, за да се запознаят с някоя полякиня.


Сериозно? Колко забавно!

Когато аз пристигнах, сезонът беше свършил. Беше хладно, но много хубаво, защото на плажа нямаше никой. Един приятел дойде от Полша и двамата просто опънахме палатките на плажа и се наслаждавахме на морето. Беше страхотно! Също така много ми хареса това място с паметника като летящата чиния, как се казваше…


Бузлуджа се казва.


А, да. Но всичко беше в облаци. Аз много си падам по такива архитектурни забележителности и за мен беше невероятно. Малко е зловещо, но е много специално място. Хареса ми. Също видях и Велико Търново – прекрасен град. И това е всичко, което видях от България – за съжаление, не много.

 

Стикер на трасето до Бузлуджа в магазина на meteo-ride.com


Добре дошла си отново тук! Имаш много фенове в България. Хората знаят името ти, хвалят се, че те познават лично, че са те срещали.


О, наистина? Колко хубаво!


Какво би искала да кажеш на тези твои български фенове, които все още само мечтаят да пътешестват?


Знам, че е лесно да го кажа, защото аз изживявам мечтата си, но на тези, които не могат, които си мислят, че за тях не е възможно, искам да кажа, че не е нужно да обикалят целия свят, не е нужно да напуснат работа и да зарежат всичко, за да пътешестват. Европа е толкова красива, България е толкова красива, има толкова много места, които могат да бъдат видени, изследвани. Толкова трасета и планини, и отдалечени места, за които не трябва да харчиш пари, защото пътуването, дори из Европа, не е задължително да струва много.

Ако обичаш да къмпингуваш, не отсядай в хотели и ще можеш да си го позволиш. Започни с малки трипове тук-там и ще видиш, както аз видях, че е възможно. Аз започнах с малки пътувания, после по-големи. Тогава дори не съм си мислела, че ще мога да пътувам сама, винаги преди това пътувах с други хора. Но в един момент нямаше с кой и започнах да пътувам сама. И много ми хареса, оказа се, че не е толкова страшно.

Бивак в Египет

Да пътуваш соло е лесно, да пътуваш е лесно! Не слушайте хора, които се опитват да ви разубедят и казват, че е опасно да ходиш в тази страна или онази, защото може да ти се случи нещо или да ти се развали мотора и да не знаеш какво да правиш. Не мислете за всичко това! Просто тръгнете на път, бъдете откриватели и всичко ще се нареди!

Не забравяйте, имате един живот, един шанс, насладете му се! Повече хора, където и да отидеш, са добри хора и обичат пътешествениците си. Изобщо не е толкова трудно, а сега, когато съществуват социалните медии, е още по-лесно. Можеш да започнеш блог, да публикуваш в платформи, в които се събират средства за каузи. Така че, действайте, не отлагайте, докато не е станало твърде късно!


Благодаря ти много за този разговор, Кинга! И за това, че споделяш преживяванията си с нас, твоите читатели, и ни даваш възможност да станем част от епичното ти пътешествие! Следим с интерес блога ти. Екипът ни ти желае незабравими приключения в Африка и Индия!


Още за Кинга можете да прочетете в 15 жени, които обикалят света с мотоциклет сами: 09 – Кинга Танайевска

Коментари

комeнтара

About The Author

Related posts