петък, 13/12/19

Информационен портал за мото туризъм
Силвия Прокопиева за мото пъшествията и предизвикателствата да си жена на мотоциклет – I част

Силвия Прокопиева за мото пъшествията и предизвикателствата да си жена на мотоциклет – I част

Днес имаме удоволствието да ви представим Силвия Прокопиева – една дама, която е на две колела вече почти 15 години. Тя определено обича активния начин на живот и спортните предизвикателства, пътешествала е на изток и на запад и е една от емблематичните фигури сред българските мото пътешественички. В архивите на глобалната инициатива Global Women Who Ride Силвия е една от двете интервюирани българки и представлява страната ни заедно с Вили Иванова.

Понастоящем Силвия, заедно с нейния партньор в пътешествията с мотори и в живота – Николай, се справят с предизвикателството да са родители. И тъй като в момента е сложила пътешествията на пауза, ние успяхме да я „хванем“ да ни разкаже за себе си и своите пътувания и да сподели мнение и наблюдения за развитието на мото културата в България.


 

Силвия Прокопиева за мото пъшествията и предизвикателствата да си жена на мотоциклет - I част

Силве, сподели ни малко повече за себе си! Откъде си? С какво се занимаваш?


Здравейте! Обикновено се чувствам много добре на всяко ново място, така че по-скоро мисля за себе си като за гражданин на света. Иначе съм от Монтана, където живеех до завършване на гимназия. Следващите няколко години прекарах в Американския университет в Благоевград. В последствие търсенето на работа ме доведе в София. За мен продължителното застояване е потискащо и поради това не пропускам възможност да попътувам – с каквото и да е превозно средство.

Работя в сферата на регулирането във финансовия сектор, а в свободното си време се занимавам с мотори, колелета, карате, народни танци, туризъм, хорово пеене. На това място хората, с които сме по-близки, вероятно вече се подсмихват, тъй като в последно време се появи нов член нашето домакинството – Ясен, който рязко приземи извънкласните ни дейности с баща му. Въпреки това успяваме да намираме време за някои активности, макар и с много по-малки мащаби от преди.


Можеш ли да проследиш любовта си към мотоциклетите назад във времето до нейното начало и да ни разкажеш как се породи?


Това увлечение по моторите започна твърде тривиално, в тинейджърските години, покрай рок и метъл музиката. Принос имаше и баща ми, който вместо тениска на метъл банда веднъж ми донесе такава с Харлей и известната фраза

„Live to ride, ride to live“ .

Снимка: сп. Elle

Някъде след края на гимназията, напук на всички очаквания, вместо да приключа с темата, си взех успешно изпита за „А“ категория. Може би причината толкова упорито да не се отказвам от идеята сама да подкарам мотор е, че изключително много се дразня на предразсъдъци за това какво трябва или не трябва да правят жените. На онзи етап нямаше много примери, от които да се водя, а мото компаниите бяха напълно съставени само от мъже. Доста време мина, докато стигна до това да си взема собствен мотоциклет.


А как по-късно стигна до това да пътешестваш по света на мотоциклет? Много хора използват мотора за придвижване или като вид хоби в свободното време. Но малко са тези, които избират да обикалят света по този начин. Ти мечтаеше ли за това или решението бе по-скоро спонтанно?


До преди около десет години и представа си нямах, че далечното пътешестване с мотоциклет може да е осъществимо и толкова достъпно за обикновените хора. Тогава по идея на Николай посетихме една среща на Horizons Unlimited в мотокампа на Поли, Дъг и Иво в Идилево, където и тогава, и сега се събират мото пътешественици от цял свят. Особено впечатление ни направи Димо Калайджиев и неговото пътешествие „Пътят на коприната“.

Освен че представи вземащи дъха снимки, Димо е и много увлекателен разказвач. Така че гледахме и слушахме със зяпнали уста повече от четири часа за неговото приключение и в резултат Димо и неговата история дадоха началото на нашите стремежи към мото пътешествията.


Кои са местата, до които сте пътували с Николай? И откъде са най-ярките ти спомени?


През 2011 г. обиколихме Черно море през Румъния, Украйна, Русия, Грузия и Турция. Тук наистина приключенската част беше влизането ни в Северна Осетия и преминаването по Грузинския военен път. През 2012 г. карахме по-дълго време из Турция, след това до Армения в т.ч. Нагорни Карабах. Следващите ни пътувания бяха из Карпатите и до Приднестровието. А през 2015 г. осъществихме пътуването до Иран, което за нас бе и остава най-далечното и най-дългото като изминато разстояние на този етап.

Очаквано, за мен досега Иран е най-трайно запомнящото се пътуване. Главно поради това, че страната е най-различна от гледна точка на бит и култура спрямо България. При всяко пътуване има една или няколко колоритни случки. В Иран една от най-забавните е когато се опитахме да къмпингуваме, но местната полиция и военни ни местиха с палатката три пъти, докато не решиха, че най-безопасното място е между крайпътна джамия и полицейски пост на главен път.


Много хора имат резерви да тръгнат на изток? Какво би ги посъветвала?


За да се избегнат големи разминавания между очаквания и реалност, е добре човек да се подготви на първо място с информация. Към Западна Европа може да се тръгне горе-долу от днес за утре и без кой знае каква подготовка, но пътуването на изток изисква малко по-дълго планиране на маршрут, проучване и проследяване на политическата обстановка, подготовка на документи. Вече има много източници и форуми за обмен на информация, чиято целева група са пътуващите мотористи, така че човек лесно би могъл да се подготви.

Също така е важна емоционалната настройка – ако човек е припрян и нервен, когато нещо не се случва спрямо неговите очаквания, това може да доведе до негативни случки и/или впечатления. Може би за повечето хора, обмислящи пътуване на изток, резерви биха създали особеностите в местния бит и култура. Ако човек тръгне на подобно пътешествие непредубеден и с желание да научи повече за хората, които предстои да срещне, това би могло да подобри значително общото усещане от пътуването.


Една от целите на нашия сайт е да предоставя информация за пътната обстановка и климатичните условия, за да помогне на мото пътешествениците да планират по-лесно пътуванията си. Затова имаме особен интерес към приключенията в екстремни климатични условия. Спомняш ли си кое е най-лошото време, в което си карала?


Нещо, което ми е останало ясно като спомен, е денят от черноморската обиколка, в който карахме към Северна Осетия. Не спря да вали силно от ранния следобед нататък. Вече карайки по тъмно към Владикавказ, по пътя се бяха образували реки. Маркировка липсваше. Едвам се виждаше стопа на мотора на Николай напред. Усещането беше все едно караш в нищото. На влизане в града се оказа, че водата, особено на кръстовищата, е над две педи. При спиране по светофарите стъпваш в реката, а не се знаеше какви дупки има отдолу. Най-накрая спряхме за деня без сериозни аварии, но след доста безпокойство.

На онзи етап ми се струваше доста страшно, но с изминатите километри човек придобива повече увереност и опит, а и най-вече се учи кога и как да избягва доколкото може подобни рискови ситуации по време на дълго пътуване.


А кой път би определила като най-опасният, по който си минавала?


Това е относително спрямо опита на дадения човек, а от гледна точка на терена – и спрямо това какъв е мотоциклетът…

Снимки: Николай Китанов

Коментари

комeнтара

About The Author

Related posts