петък, 13/12/19

Информационен портал за мото туризъм
Силвия Прокопиева за мото пъшествията и предизвикателствата да си жена на мотоциклет – II част

Силвия Прокопиева за мото пъшествията и предизвикателствата да си жена на мотоциклет – II част


А кой път би определила като най-опасният, по който си минавала?


Това е относително спрямо опита на дадения човек, а от гледна точка на терена – и спрямо това какъв е мотоциклетът. По отношение на трафика ми се струва, че най-опасно е било карането ни в Грузия. Шофьорите на автомобили се опитват непрекъснато да изблъскат моторите извън пътя – просто ги нямат за превозно средство. Бих споменала и София. В сравнение с немалкото места, които сме обиколили, за мен столицата остава едно от най-опасните и неприятни места за каране на мотор (на кола, на колело, а напоследък и на детска количка). Ужасен асфалт и неадекватно поведение на някои водачи на МПС, но все пак с тенденция за подобрение.

От гледна точка на терена, за мен най-трудно досега остава минаването на Аджарската магистрала в Грузия – около 50-60 км, основно черен път, на места с големи камъни – основно по две причини. На първо място заради мотора, който не е предвиден за каране извън асфалтови пътища, и също поради дължината на трасето. Но пък е невероятно красиво и си заслужаваше от всякъде.

От гледна точка едновременно на терен и на трафик също може да бъде посочен пътя между Туапсе и Адлер в Русия. Много красиви завои по крайбрежието на Черно море, но със страхотен трафик от коли и многобройни камиони през лятото. Изпитание за нервите и уменията на по-неопитните водачи, но пък много полезна школа за каране по завои в трафик, особено ако трябва да го минеш по тъмно, както на нас ни се наложи на връщане.


Всъщност рисковете и предизвикателствата при теб не са свързани само с мотоциклета. Ти си човек на спорта, имаш черен колан по карате шотокан. От колко време? Тренираш ли още? Какви други спортове практикуваш?


Да, с карате се занимавам от 2002 г. към Централния полицейски карате и джу-джицу клуб, но през последните две години не посещавам тренировки заради раждането на Ясен. Оттук нататък лека-полека ще опитаме да наредим графика и да се включа в заниманията.

От дете много харесвам и народните танци, с които се занимавам по-сериозно от няколко години и успявам дори и напоследък да посещавам репетиции.

През зимата караме ски, през лятото – колелета (аз – доста нередовно). Ходя на преходи в планината, когато имам възможност. Даже качвахме два пъти Черни връх с още няколко приятелки с бебетата миналото лято. Не много изненадващо, те също карат мотори.

Разкажи ни малко повече за мотоциклета, който ти караш?


От 2007 досега карам Yamaha Fazer FZ6, модел от 2004 г. Накратко това е 600-кубиков спортно-туристически мотоциклет, който използвам за по-дълги пътешествия. Техническите му спецификации са широко известни, но може би е важно да се отбележи, че това не е пътешественически мотоциклет. Поради това има известни затруднения при използването му за подобни цели, най-вече удобни места за поставяне и закачане на практичен багаж за дълъг път. Липсват протектори при ръкохватките, които, предполагам, са много удобни при лоши атмосферни условия. Моторът е висок, което помага да се преодолява неравен терен при нужда, но е с асфалтови гуми, а видът и начина на работа на двигателя не предполагат комфортно движение за дълго извън пътя. За сметка на това е по-бърз при придвижване по асфалт.

А кои са бъдещите мото маршрути, които чертаеш за Фейзъра? Кои места и държави планирате или мечтаете да посетите с Николай?


Трудно е да планираме дълги пътешествия в момента. Пътува ми се на много места – към Памир, Южна Америка, Ливан, Йордания, последното е на практика невъзможно в момента поради конфликта в Сирия. Мароко, Тунис и Алжир. Но на първо време ще опитаме да възобновим по-късите пътувания.


Искам да ти задам и няколко въпроса, свързани с това, че си жена, караща мотоциклет. Макар че дамите на две колела вече съвсем не са рядко явление, все пак те все още са по-скоро изключение в мотоциклетните среди. Съгласна ли си с това твърдение или твоите наблюдения са различни? Пред какви предизвикателства си се изправяла заради това, че си жена на мотор?


Проследявайки различните дамски мото-инициативи на национално (Международния ден на жените мотористи) и международно ниво (GWWR и WRWR), ми се струва, че жените на мотори като цяло са повече напоследък. Забелязвам, също така, че повече жени започват да пътуват на дълги разстояния, което много ме радва.

Карането на мотоциклет обаче остава такова житейско занимание, в което по принцип по-остро се усеща неравнопоставеността между двата пола. Назад във времето съм се натъквала на какви ли не предразсъдъци – снизходителни, да не кажа подигравателни, коментари по отношение на базова техническа грамотност за мотоциклета, умения за каране, избор на мотоциклет и екипировка и т.н. Както повечето неща в живота, това са познания и умения, които се изграждат във времето с повече каране и по-висока информираност. Това не става от днес за утре и всякаква подкрепа от колеги мотористи, независимо дали са жени или мъже, е добре дошла.

Ако трябва да обобщим, основното предизвикателство може би винаги е било в обществената нагласа, че по някаква причина не е ок жена да кара мотоциклет. Това не се различава много например от предразсъдъци към жените в ИТ сектора и инженерните професии. Не мисля, че самото каране на мотоциклет е кой знае какво геройство. По-скоро се изисква увереност да отстояваш убежденията си и да не се подадеш на коментарите (ако има такива) от страна на семейство и приятели.

В малко по-различен аспект, като по-скорошни предизвикателства, бих посочила притеснението преди началото на пътуването до Иран относно това как ще приемат жена на мотоциклет. Там освен, че има определен дрес код за жените, не им е позволено да карат мотоциклети, освен на затворени мотокрос трасета. Намерихме доста информация, че това не е проблем за туристите чужденци, но все пак безпокойството си остана до влизането в Иран, а донякъде и през цялото пътуване.


Би ли искала да видиш повече жени на мотори и с какви думи би мотивирала дамите да се качат на две колела?


Да, определено. За дамите, които се двоумят или по някакъв начин се чувстват неуверени да пристъпят към каране на мотоциклет, има много вдъхновяващи статии, форуми и най-вече много добри примери на жени, които карат мотори. Много полезен източник на мотивация е например този: https://www.globalwomenwhoride.com/. Тук има дами с всякакъв опит и интереси – от каране из града до пътешестване около света.


А връщайки се обратно в България, ти наблюдаваш развитието на интереса към мотоциклетизма и мото приключенството у нас вече повече от десетилетие. Забелязваш ли някакви промени и тенденции и какво мислиш за тях?


За никого не е тайна, че напоследък доста по-масово се карат мотоциклети. Като участници в движението по пътищата добре би било да припознаем идеята, че карането на мотоциклет освен удоволствие е и отговорно занимание, както към самите нас, така и към околните. По-важните аспекти, в които би било добре да има подобрение, са умения за каране, адекватно поведение на пътя, каране/возене с подходяща екипировка.

Мото приключенството се развива по-динамично, според мен, в последно време. Това е тенденция, която много ме радва. Много добре се получава, когато има пътеписи и презентации след такива пътувания. По този начин историите и опитът могат да бъдат споделени с по-широк кръг от хора. Тези разкази биха могли да вдъхновят други колеги мотористи да поемат по пътя на пътешественика, но също така да променят представите на общата публика за това какво представлява карането на мотоциклет.


Имаш син, искаш ли един ден да карате заедно?


Да, но не постоянно. Ще се радвам той да намери своите сфери на интерес. Ако се случи да иска да пътешества, и то с мотор – чудесно. Но ще очаквам той да си прецени с кой и как му се пътува.


Би ли искала да пожелаеш нещо или да посъветваш нещо нашите читатели, които мечтаят да поемат на мото пътешествие за първи път?


Да не отлагат. Пътешестването с мотор трудно може да се сравни с друг вид пътуване. Всеки следва да има предвид обаче,

че мотопътешестването не е почивка ол инклузив.

Необходими са доста усилия и подготовка, за да се стигне до деня, в който качваш багажа на мотора и потегляш, но те се отплащат многократно.

Друг важен аспект на пътуването на дълъг път, особено на изток, е срещата с много различни по етнос, религия и култура хора. За мен това е едно от най-ценните предимства на мото пътешествията, чрез които човек се обогатява с нови познания за света, преодолява предразсъдъците си и се учи да мисли критично.


Повече за пътешествията на Силвия и Николай можете да научите от техните пътеписи в offroad-bulgaria.com:

Обиколката на Черно море (2011)

Турция и Армения (2012)

Иран 2015 (първа част)

Снимки: Николай Китанов

Коментари

комeнтара

About The Author

Related posts