Рали Дакар, което предстои в началото на следващата година, ни кара да погледнем назад към миналото и да осмислим мечтата на идеолога и създателя на състезанието. Затова днес, на 26 декември, в годишнината от първия старт ви каним да прегледаме заедно черно-белите страници на историята от края на 70-те години на миналия век и визията на един човек.
Изгубен в пустинята
През 1977 година френският мотоциклетист Тиери Сабен участва в рали Абиджан-Ница и се изгубва с мотора си в либийската пустиня. Сам и безпомощен, без компаса си, той скитал из необятната пясъчна шир. Смучел малки камъни, за да запази влагата в устата си и се молел за спасение. Легендата гласи, че по чудо е спасен от бедуини, а след това на 14 януари 1977 г. е намерен от организатора на състезанието Жан-Мишел Сине, който тръгнал с хеликоптер да го търси. Сабен прекарал три дни и нощи в едно от най-самотените места на земята. Но докато бродил сред безкрайните сахарски дюни, където компания му правела единствено неговата сянка, една идея започнала да се оформя във въображението му. И когато се завърнал във Франция, идеята бързо се превърнала в план. Така той решава да повтори екстремното си изживяване с колкото е възможно повече последователи. Смята че пустинният терен е чудесна сцена за провеждане на ежегодно рали, в което авантюристи от целия света ще могат да изпитат силата на духа си и здравината на машините си. Трескаво започва да въвлича все повече и повече съмишленици и чертае в ума си маршрута.
За първото рали „Дакар“ той формулира фразата:
„Предизвикателство за тези, които поемат на път. Мечта за тези, които остават.“
„Всички заедно на Трокадеро!“
Тиери Сабен трябва да е бил много талантлив организатор, защото на 26 декември 1978 г., в деня след Рождество Христово, на площад „Трокадеро“ във френската столица се появяват цели 182 превозни средства, готови да изминат 10 000 километра до неизвестната дестинация Дакар в африканската държава Сенегал. Срещата между два свята, която си представя инициаторът на събитието, е на път да се реализира.
Въпреки че първото рали „Дакар“ започва през 1978 г., то завършва на 14 януари 1979 и затова е известно като рали „Дакар“ от 1979 г. Маршрутът минава през Франция, Алжир, Нигер, Мали, Горна Волта и Сенегал. От явилите се за участие общо 182 екипа до финала стигат по-малко от половината – 74. В генералното класиране няма разделение по класове. Победител е мотоциклетистът Сирил Невьо с Ямаха, а с най-предно класиране сред автомобилите е екипът на Ален Женестие, Жозеф Тербло и Лемордан с Рейндж Роувър, които финишират на четвърто място. Стартират и седем жени, като най-високо се класира Мартин де Кортанз: 19-о място. Състезанието се отразява от 20 журналисти, а Макс Мейни прави преки включвания всяка вечер между 20:30 и 22:00 часа за телевизия RTL от своята Тойота Ленд Крузер.
Така стартира първото издание от превърналото се по-късно в легенда състезание „Париж – Дакар„. Всъщност то започва своята одисея под името – „Рали Оазис Париж-Дакар 1979“.
Мотоциклетите
Интересното е, че от 182 участници най-много се явяват с мотоциклети – общо 90. Автомобилите са 80, а камионите 12.
YAMAHA 500XT
И от тези 90 мотоциклета най-честият избор за оръжие в смъртоносната надпревара е Yamaha 500XT, вече доказала се в ралито Абиджан-Ница. 38 от 90-те ентусиасти на две колела, които отпътуват от Париж, са с 500XT.
Четиринадесет от тези състезатели ще пресекат финалната линия на брега на езерото Роуз в Дакар. Сред тях ще бъдат победителят и подгласникът на първото рали „Дакар“: французите Сирил Невьо и Жил Комте.
Сред тези 38 ямахи 500XT е и френският заводски отбор – „Yamaha/Sonauto“. Екипът включва Жан-Клод Оливие, Жил Комте, Кристиан Райер и Руди Потисек (заместил в последния момент Серж Баку, който е изтеглен малко преди старта заради проблеми с документите).
HONDA XL-250S
От Honda предусещат колосалния потенциал на новото състезание и, желаейки да представят новия си мотоциклет Honda XL-250S, предлагат на участниците в първото рали „Дакар“ отстъпка за своя траял байк.
Сделката включвала и безплатна фабрична поддръжка, осигурена със самолет DC3 с екип от 8 човека, сред които 4 инженери, както и 2 помощни камиона за палатките и оборудването. Двадесет и девет мотоциклети Honda XLS участват в рали „Дакар’79“, а 15 преминават финалната линия в Сенегал. И така, усилията на Honda не остават без резултат, след като третото място е извоювано от Филип Васар, а на 19-то – най-високо сред дамите – се класира Мартин де Кортанз, като и двамата пилотират XL-250S.
MOTO GUZZI 500 TT
Компанията „Seudem“, френски вносител на Moto Guzzi, успява да събере екип за първото рали „Дакар“. Те мобилизират състав от пет състезатели и ги оборудват с Guzzi 500 TT.
Тази версия на 500 TT е модифицирана с допълнително усилено окачване и други подобрения, позволяващи газенето в дълбок пясък. Седалката е от Guzzi V1000 Convert, като е добавен и по-голям резервоар за гориво на базата на V7 Sport на Guzzi. Екипът за поддръжка се състои от две Тойоти 4×4. Четири от петте мотора не успяват да достигнат финалния етап. Все пак Бернар Риджони пресича финалната линия на 48-о място, защитавайки италианската чест за отбора на „Seudem Moto Guzzi“.
SUZUKI, MZ, KAWASAKI, BMW
В първото рали „Дакар“ участват също така състезатели със Suzuki 370 SP (15-то и 50-то място), Kawasaki 250 KL (39-то място) и Honda 125 XLS (65-то място). Участие взимат, но не успяват да завършат, и състезатели с две Suzuki 125 TS, както и едно MZ 250, същата съдба спохожда и участвалите с BMW R66 и BMW 800 GS.
Финалът
74-те оцелели превозни средства завършват първия Дакар с финал на брега на соленото езеро Роуз. Първите крале на пустинята са Сирил Невьо, Жил Комте и Филип Васар. Първата кралица е Мартин де Кортанз.
Забележителното е, че Невьо побеждава без да е спечелил нито един етап. Когато коментира своя рекорден финал на Дакар през 2015 г. Лая Санц отбеляза:
„Не най-бързият печели Дакар, а най-постоянният.“
Победителите
Дамите
Критиките и опасностите
Макар замислено като състезание, което да даде възможност на обикновени аматьори да премерят сили с останалите и да се изправят срещу собствените си страхове, още от първото издание рали „Дакар“ бързо се превръща в надпревара на играчите с големи банкови сметки. Honda и Yamaha включват цели самолети към съпътстващата техника, екипи от инженери и механици и помощни возила, което кара един от журналистите да напише: „това, което трябваше да бъде приключение за хората, се превърна в състезание, в което на преден план излизат финансовите и техническите възможности“.
Но въпреки все по-мащабното струпване на техника през годините, рисковете на опасния маршрут не намаляват и ралито си спечелва славата на най-смъртоносното състезание в историята на мотоциклетните спортове. Още в първия старт през 1978 г. загива младия френски мотоциклетист Патрис Доден. Данните за точния брой фатални инциденти в цялата история на рали „Дакар“ са спорни. Някои казват, че те са 55, други – над 70, като пилотите са 25, но много са жертвите сред местното население. Голямата разлика идва от факта, че статистиката е мътна наука в районите, през които минава керванът, тъй като тези места често са отвъд администрацията на съответните държави, особено в африканския период на ралито.
Тиери Сабен
Основателят на най-прочутото офроуд рали в света, Тиери Сабен ще жертва всичко за своето начинание. Цялото му време и енергия са отдадени в организацията на надпреварите, а семейството му остава на втори план и следствие на това през 1984 г. се развежда със съпругата си. Само две години по-късно, през 1986 г., самият Сабен влиза в черната статистика. На 14 януари хеликоптерът му се разбива на около 190 км източно от Тимбукту по време на пясъчна буря. С него загиват известният френски певец Даниел Белавоан и всички останали на борда. След неговата смърт организацията на рали „Дакар“ се поема от баща му Жилбер Сабен и Патрик Вердой, които ръководят надпреварата до 1993 г.
По ирония на Божия план, французинът загива на датата, на която веднъж е спасен, а именно 14 януари, когато през 1977 година е намерен от Жан-Мишел Сине с неговия хеликоптер. Години по-късно на същата дата шумната въздушна машина се превръща в негов саркофаг и го погребва в пясъците, за да се превърне в един от сахарските митове.
С реализирането на своята дръзка мечта Сабен на практика разкрива за всички останали един нов свят – така, както може да го направи само един откривател визионер, изследващ нови хоризонти и надникващ в бъдещето. И казаното от него, като думи на същински пророк, отеква над пясъците, носено от вятъра и до днес:
„Предизвикателство за тези, които поемат на път. Мечта за тези, които остават.“
