понеделник, 10/08/20

Информационен портал за мото туризъм
На лов за спомени с мотоциклет – интервю с Хана Йохансон

На лов за спомени с мотоциклет – интервю с Хана Йохансон

Със съдействието на Triumph Bulgaria се свързахме с Хана Йохансон, която ви представихме в рубриката ни „15 жени, които обикалят света с мотоциклет сами“, за да ни разкаже повече за пътешествията си, защо толкова харесва България и кои са непопулярните пътища из Скандинавия, които не трябва да пропускаме на път за Нордкап.


Здравей, Хана! Благодаря ти за това интервю. В тези тежки времена хората на много места по света трябва да си стоят у дома. Колкото и да обичаме да пътуваме, сега можем само да си спомняме местата, които сме посетили и да мечтае къде бихме искали да отидем в бъдеще. Кои са твоите последни спомени от мото пътешествие? От пътуването в Япония ли са?


Здравей! И аз благодаря, за мен е чест да бъда част от Meteo-Ride. Права си, изпитанията, през които преминаваме в момента, са тежки и наистина се отразяват на живота ни по най- различни начини. Тази сутрин разглеждах снимките във фотоапарата и изпитах огромна благодарност, че съм била на толкова места, преди всичко това да започне. Последните ми спомени от мото пътешествие са от едно малко пътуване до Гран Канария през декември, което направих, защото след Япония карането на мотоциклет много ми липсваше. Гран Канария всъщност доста ме изненада. Мислех си, че там има само ол-инклузив хотели и плажове, но островът може да предложи много повече – особено за един мотоциклетист.


А какво те впечатли най-много в Япония? Какво би посъветвала другите мото пътешественици, които искат да посетят тази страна?


Когато стане дума за Япония, обикновено си представяме високи технологии, готини големи градове, видео игри и невероятно суши. Всичко това го има там, но има и толкова много други неща! Япония представлява един отделен свят, който бих искала да можех да изследвам още няколко седмици. Пътувах по прекрасни планински пътища (почти всички пътища в Япония са в отлично състояние). Видях от първо лице какво е онсен – култура на ползването на топли минерални извори, каквато не съм виждала никъде по света, където не е разрешено да си облечен дори с бански. Наслаждавах се на кристално чисти езера и се запознах с невероятно дружелюбни и привлекателни хора.

Япония е много интересна дестинация по много причини, но това, което ме изненада най-много, е какви красиви природни пейзажи има там. Ако искаш да разгледаш Япония на мотоциклет, препоръчвам Хокайдо, най-северния японски остров. Изключително красив е и там можеш да усетиш една неповторима и много автентична Япония. Посетих един град на Хокайдо, наречен Sweden Hills (Шведски хълмове), където 500 японци живеят в шведски къщи и следват шведските традиции. За мен беше много изненадващо и доста объркващо преживяване да карам в лявото платно в един „шведски“ град.

Гледки от Япония

Първото ти „истинско“, както казваш ти, мото пътешествие е в Източна Европа. Споделяш, че си мечтала доста време за него. Защото искаше да посетиш именно тази част от Европа?


След един уикенд в Прага останах абсолютно зашеметена от това колко е красиво там и това ме накара да се зачудя какво още се крие на изток, което не съм видяла. Отворих картата на Европа и преброих страните, които бях посетила и ми стана ясно, че съм била на много места в западната и южната част на Европа, но в нито една страна на изток. Мечтата да изследвам Източна Европа много бързо ме завладя и, разбира се, исках да го направя с мотоциклет. Когато започнах да споделям за това в Швеция, се сблъсках с осъдително отношение и дори ми казаха, че съм щяла да загина, ако тръгна натам – самò русокосо момиче в тези страни. Колкото повече хората ми говореха лоши неща, толкова по-усилено аз търсех реални факти за Източна Европа и това ме накара още повече да искам да отидам там! И затова го направих. Най-доброто решение, което съм взимала в живота си. Искам хората да разберат, че е напълно възможно да си млада жена, която пътува сама по света с модерен класически мотоциклет.


След края на източноевропейската ти обиколка, ти отново се връщаш в България. Кои са пътища тук, по които си пътувала? Какво те накара пак да посетиш нашата страна?


Първата причина да се върна бе, че исках да видя приятелите си тук отново и да посетя Пловдив и крайбрежието, което не успях да направя първия път. Имах голям късмет да се свържа с група мотористи от София, които ми показаха любимите си пътища около града и ме насочиха къде да карам. Обичам българската култура и хората в България. Различно е по един неподправен начин, в който се влюбих. Някакси почувствах българския начин на живот като свой и освен това имам много добри приятели там. Дори сега в момента седя вкъщи с мартеница на ръката и направих такива гривни и за приятелите ми тук в Швеция. Българската храна също е много вкусна! Любимата ми салата е шопската салата и вкъщи много често я приготвям, като разказвам на всички, че идва от регион в България, който се казва Шопско.


Ние стартирахме като уебсайт, който предлага на мото пътешествениците актуална информация за времето и пътната обстановка, затова винаги ни е интересно карането в екстремни климатични условия. Ти направи едно зимно пътуване до Северна Швеция, карайки по сняг и лед. Какво те вдъхнови за това пътешествие? Защо реши да го предприемеш? Как подготви себе си и мотоциклета за това?


Пътуването до Лапландия в Северна Швеция бе идея, която дойде от Triumph Motorcycles Scandinavia. Те имат един каскадьор, който живее във Вилхелмина. Казва се Сун Андерсон (един от малцината, които могат да карат Triumph Rocket на задна гума!) и има ледена писта. Щях да се уча как да карам на лед, като Сун щеше да е мой учител и, разбира се, щях да отида от Стокхолм дотам с мотора. Искаше ми се да направя нещо екстремно и наистина да предизвикам себе си, а това беше перфектна възможност и не се поколебах дори за секунда преди да кажа да. Беше невероятно! Започнах много да чета за зимните пътувания и ми стана ясно, че е много важно как си облече. Купих си термо бельо от мериносова вълна, подгряващи чорапи + ръкавици, сложих подгряващи ръкохватки на мотора, получих екипировка с GoreTex от Triumph и се уверих, че никакъв вятър не може да проникне около врата ми или в каската.

На ледената писта

Мотоциклетът бе оборудван със зимни гуми за лед за пътуването до Лапландия, а после Сун ги смени с гуми със шипове за пистата. Когато стана време за карането по леда, Сун ми каза, че умът ми ще ме спре да не се накланям с мотора върху леда. Каза ми, че шиповете ще ми осигурят перфектно сцепление и не бива да се страхувам, но може да мине малко време преди мозъкът ми да свикне. Попитах го“Обещаваш ли, че е 100% безопасно да се наклоня с тези гуми на леда?“, а той отговори: „Да, обещавам“. Реших сляпо да му се доверя и първото, което направих на пистата, бе да подкарам мотора и да започна да го накланям насам-натам със 70 км/ч. Не исках да губя време с излишни страхове. Чувството беше невероятно, имах усещането, че всичко е възможно.


Карането при минусови температури определено е екстремно. Но това ли е най-предизвикателното време, в което си карала? Или имаш по-екстремни преживявания?


Когато бях в Южна Корея миналата година един доста силен тайфун мина над страната. Извадих късмет, че стигнах до едно място, където да се подслоня, докато мине най-голямата буря, но все пак здраво ме наваля и надуха, докато стигна дотам. Направо си е страшно да караш в силен вятър, защото не можеш да предвидиш кога и колко силно ще те удари следващия порив и трябва да се наклони с тежестта на тялото си в правилната посока. Но обикновено след известно време свикваш.

Хана в Южна Корея

Кой е най-опасният път, по който си карала?


Честно казано, опитвам се да избягвам опасните пътища. Макар че те могат да бъдат опасни по различен начин, в зависимост от трафика, състоянието на пътя или пък дали е в район с висока престъпност. В Кения трябваше да мина над една река по много тесен мост и ако загубех баланс, щях да падна в реката. Трафикът в Индия понякога е много опасен. За малко ми беше да ме блъсне челно един автобус, но за щастие успях да свия. Гледам да стоя по-далеч от опасностите, но да предизвикам себе си с офроуд или по-технично каране винаги е забавно!

Гран Канария

А кое е любимият ти път? Къде би искала да се върнеш, за да покараш там отново?


Това може би е най-трудният въпрос, който ми задават. Навсякъде искам пак да карам, ха-ха! Един от любимите ми пътища е път 94 до Милфорд Саунд в Нова Зеландия – умопомрачително красив. Няма бензиностанции, няма магазини… Само вълшебна природа.

Нова Зеландия

Ти пътуваш с Triumph Bonneville и като посланик на Triumph за Скандинавия си имала възможността да караш и техните Street Scrambler, Bobber 2018 и Speedmaster, освен всички останали. Какви са предимствата и може би недостатъците на това да пътуваш на дълъг път с класически скрамблър?


Външният вид на мотора е важен за мен, искам да карам модерни класически мотоциклети, защото те ме вдъхновяват. Изглеждат олд скул, а аз обичам да пътувам олд скул. Когато казвах на хората, че ще направя първото си пътуване с Triumph Bonneville, всички ми обясняваха, че това е лош избор и че с него не е възможно да се направи дълго пътуване. По същото време ми попадна една статия за Кейн Авелано, най-младият мотоциклетист обиколил света*, и познайте той с какъв мотор го е направил! Да, с Triumph Bonneville! Така че това използвах като аргумент за избора ми на мотор – ако той може да обиколи света с модерен класически мотор, значи и аз мога. Разбира се, има по-подходящи и по-удобни мотоциклети за дълъг път, но това не значи, че и този не става. Мотоциклетистът решава дали моторът му е приключенски или не.

„Мотоциклетистът решава дали моторът му е приключенски или не.“


Знаем, че майка ти те е научила да караш и те е вдъхновила да пътешестваш. Може ли да ни разкажеш малко за нея самата? Тя как се е запалила по моторите?


Майка ми започнала да кара около 20-годишна и когато през 80-те тръгнала да обикаля света с една раница на гърба, наемала мотоциклети в различни страни. Когато бях малка ми показваше снимки от пътуванията си и аз особено много харесвах снимките от мотоциклетната ѝ обиколка на Бали. По-късно, когато ние с брат ми сме се родили, тя продала мотора си. Качи се отново да кара чак когато аз станах на 17 и можех да започна да се уча с нея.


Двете заедно сте пътували в Южна Африка. Планираш ли да направиш още някое мото пътешествие с нея?


Да, имах билет за Южна Африка, за да посетя един приятел, който отдава мотоциклети под наем в Кейптаун. Същевременно майка ми ми се обади и ме покани да ѝ отида на гости, докато тя е в отпуск. А аз трябваше да ѝ кажа: „Много съжалявам, мамо, по това време ще съм в Южна Африка“, но тя отговори: „Добре, може ли да дойда да те видя в Южна Африка?“. И така се получи това пътуване на майка и дъщеря. Много съм щастлива, че го направихме заедно, беше толкова хубаво да погледна в огледалото и да видя, че тя кара зад мен на нейния Triumph. Прекрасно е, че можах поне малко да ѝ се отплатя и да покажа на човека, който някога ме е научил да карам, какъв живот имам, благодарение на това. Кой знае, може би ще караме заедно отново. Но мисля, че баща ми малко ревнува, така че първо него трябва да заведа някъде, ха-ха!


Кои са най-хубавите пътища в Скандинавия според теб? Тролстиген и Орневеген – Орловият път в Норвегия са добре известни и всички искат да отидат до Нордкап. Но има ли други, по-малко известни места, които ти би препоръчала на мото пътешествениците?


Скандинавия е истинска перла за мото пътешествениците. Не ми е приятно да го призная, но по-хубавите пътища са в Норвегия. Швеция има красива природа, особено през лятото, но в Норвегия има магически фиорди и планини. А най-хубавото е да си намериш свои любими места. Тук е като игрална площадка за един приключенец на мотоциклет. Моите любими пътища са fv500 в Лисеботн (много забавен път, с много завои, по-хубав от Тролстиген), път 55 (планинска прохлада), а град Олесун е невероятен. Влюбих се в това място. А ако минавате през Швеция на път за Нордкап, бих препоръчала Tidernas Väg, вместо магистралата. Това са път 272 и път 83 между Упсала и Онге. Повече информация може да намерите тук: https://www.tidernasvag.se/en/.


Като соло пътешественик с доста опит, какъв съвет ще дадеш на тези, които обмислят да тръгнат на път сами, но още не са го направили?


Да караш мотоциклет сам е най-хубавото усещане на света! Напълно освободен си да правиш каквото си искаш, когато си искаш. Къде да спреш, какво да ядеш, кога да спиш, какво да правиш, по кои пътища да минеш… Това е най-хубаво чувство на пълна свобода. Ако никога не сте го правили досега, добре е да направите малко пътешествие в родината си, за да видите дали ви харесва. Имайте предвид, че в началото може да ви се стори малко странно да не споделяте всичко през цялото време. Но след време свикваш, а ако наистина имаш нужда да споделяш, винаги можеш да използваш социалните мрежи. При първото ми пътуване имах „план B“ – ако не ми харесва соло, можех да хвана ферибота от Рига и да се прибера в Швеция само след 300 км. Когато пристигнах в Рига, ми беше толкова хубаво, че дори не се сетих за този ферибот. Така че продължих през още 18 държави и пътувах сама два месеца и половина. Освен това е по-лесно да се запознаваш с хора, когато пътуваш соло, всъщност никога не си наистина сам. Винаги съм много по-общителна по време на самостоятелните ми пътешествия, отколкото когато пътувам с компания.


Къде планираш да отидеш след като тази пандемия остане в миналото?


Следващата ми голяма мечта е Казахстан. Планът ми е да пратя един Triumph Scrambler 1200 в България и да започна пътуването си оттам. После да взема ферибота за Грузия и да продължа към Казахстан. Искам отново да преживея истинско приключение и да отида дори още по на изток. Голяма мечта ми е да карам по Памирската магистрала в Централна Азия. Наистина се надявам светът, какъвто го познавахме, скоро да се върне. А може би дори да бъде по-добър и по-отворен от преди, след като сме воювали в тази битка заедно.


Повече за пътешествията на Хана, моторите, които е карала и каузите, които подкрепя, може да научите от нейния уебсайт www.hannacjohansson.com, както и в профила ѝ в Instagram.

________________

*Само две години по-късно рекордът на Авелано е подобрен от британеца Хенри Крю, чиято история също може да прочетете на нашия сайт – б. р.


Разледайте още в „15 жени, които обикалят света с мотоциклет сами“

  1. Лойс Прайс
  2. Алисия Сорноса
  3. Бенка Пулко
  4. Стеф Джийвънс
  5. Анна Гречишкина
  6. Дорис Вийдеман
  7. Роузи Габриел
  8. Кинга Танайевска
  9. Ники Мизурели
  10. Хана Йохансон

Коментари

комeнтара

About The Author

Related posts