ИнтервютаМото пътешественициМото туризъмОколосветски мото пътешествия
Актуално

Мото пътешествието като начин на живот – интервю с Махса Хомаюнфар

Махса Хомаюнфар е пътешественик още от 16-годишна възраст. Тя е родена в Иран, живяла е на различни места по света и до момента е посетила над 100 държави. Почти десетилетие обикаля света с мотор и вече е била на две колела в над 60 страни. Предпочита контактите с местни жители, които й помагат да се потопи в атмосферата.

След едно пътуване с мотоциклет в Западна Африка, Махса се завръща в Севиля, Испания с нова гледна точка за важността на пътуването. Тя осъзнава, че културата на повечето туристически дестинации е напълно недостъпна за туристите. Решена да промени това, тя основава туристическа агенция ”Not Just A Tourist”, чрез която клиентите да усетят културата на дадено място, да се почувстват като местни, като „близък приятел”, а „не просто като обикновен турист”[i].

Махса, ти пътуваш с мотор вече близо десетилетие. Как започна всичко? Пътешествието ли беше първо или моторите?

Никога не съм била привлечена от моторите и не съм си помисляла даже за мотор. Винаги съм се смяла на хората, които карат мотори заради облеклата, които носят. Така че реално никога не съм имала желание да карам. Пътувам много и то на далечни разстояния. На места като Азия и Африка не е лесно човек да си намери кола, а в същото време наемането на кола е скъпо удоволствие. Тогава се замислих за начин, по който бих могла да пътувам и в същото време да съм независима. Мразя да разчитам на обществения транспорт. Моят най-голям кошмар е да наемам такси при пристигане със самолет в определена държава – нито знам къде ще ме отведе, нито колко ще ми струва. Така се спрях на моторите като средство за пътуване. Бих казала, че всичко започна така, с пътуването.

Притежаваш туристическа агенция в Севиля, Испания. Кое ти харесва повече – да откриваш нови територии или това да помагаш на хората да открият твоите град и страна?

Двете неща не се изключват взаимно. Обичам да помагам на хората и в същото време ми харесва да ми помагат. Обикновено, когато видя човек, който се е загубил, аз отивам при него и се опитвам да помогна.  Тогава се замислих – ако имам знанието, инфраструктурата и знам, че определена група от хора трябва да бъдат по едно и също време на дадено място, тогава очевидно аз бих могла да им предложа приключението, от което се нуждаят. Като предлагам тези услуги, ми се предоставя възможност и на мен да откривам и посещавам нови места. Затова за мен двете неща за идентични.

Какво те накара да избереш Севиля за твой дом? Пътувала си много и си живяла на много места, какво те накара да останеш там?

Причината, поради  която избрах Севиля за място за живеене беше, че е близо до границата с Португалия (около 100 км) и само на три часа от Африка. Но от 2017 пътувам без прекъсване и фактически не живея вече там, нито пък някъде другаде. 

Понякога споделяш, че съчетаването на работата с пътешествията може да бъде доста изморително. Какво те мотивира да продължаваш да работиш, докато пътуваш?

Бих искала всеки, който желае да работи дистанционно или да бъде дигитален номад да помисли върху следното – не всичко е черно, бяло или сиво. Избирайки този начин на работа, човек трябва да е дисциплиниран, защото това е доста уморително. На определени места е трудно човек да намери интернет, губиш рутината и голяма част от продуктивността.

Аз не харесвам само да пътувам. Мисля, че ако човек пътува, храни се и се забавлява, то това го превръща в консуматор. Поради това имам нуждата от тази дисциплина и за мен това е начин за по-добро мислене и продуктивност.

Посетила си много части на Европа, Азия и Африка. Има ли страни, които заемат специално място в сърцето ти?

Бих могла да кажа, че обичам Киргистан, там има високопланински езера, планини, извисяващи се на 7000 метра надморска височина, където свободно тичат диви коне. Ходих там пет години под ред. Организирах турове, познавам държавата, харесвам я, както и хората, които живеят там.

Мароко също е много специална за мен. Била съм там много пъти, тъй като е доста близо до Европа. Това ми даде възможност да видя много неща, коренно различни, като култура и обичаи.

Имаш ли любим път, където би искала да се върнеш и преминеш отново?

Пътища… Представете си как карам всеки ден и за мен е трудно да запомня определен път. Аз не правя като много от хората, т.е. да карам заради пътя. За мен пътят е нещо, което ми помага да се предвижа от едно място на друго и може би никога няма да се върна обратно… Поради тази причина бих казала, че пътят не е толкова важен за мен.

Така като се замисля, може би „Памирската магистрала” е любимият ми път, но това не е път, а пътешествие, тъй като минава през толкова много държави. Карала съм по него няколко пъти и страшно много ми допада. Но обратно към въпроса,

за мен важно е пътешествието, а не пътят.

А би ли споделила с нас най-предизвикателните климатични условия, в които си имала възможността да караш?

Бих казала, че аз съм най-мързеливият моторист на света. За мен нещата се случват по следния начин – отварям световната климатична карта и отивам там, където времето е добро. Така, че просто отивам там и пътешествието продължава.

Така като се замисля съм карала няколко пъти в много тежки условия, когато температурата е била над 43 градуса. Това беше в Судан (пустинята Сахара), където се наложи да карам дни наред при такива температури.

Също така това лято карах няколко пъти в Австрия и всеки път се оказвах в страхотна буря.

Но, както споменах по-горе, обикновено се ръководя от климатичните условия, така че се старая да карам през лятото в Европа, след  което се насочвам към южна Азия и Латинска Америка. Общо взето бих казала, че карам там, където времето е хубаво.

Разкажи ни повече за твоя мотор. Би ли го препоръчала за дълги пътувания?

Понастоящем моят мотор е Suzuki DR350 (1996), който е по-стар от мен (смее се). Сега серизоно, обикновено използвам такъв тип мотори, така че не бих казала, че имам опит с други. Като цяло причината, поради която пътувам с такъв вид мотоциклет е, че за тях няма значение дали има път или не… окачването си знае работата.

Как успяваш да транспортираш мотора си от едно място до друго?

Първоначално ми се налагаше да транспортирам мотора си, но това не е никак евтино.  Малко по-късно за замислих и достигнах до извода, че нещата могат да се случват по различен начин. Замислих се, че ако успея да пътувам до определено място и след време се върна пак там и поработя за известен период от време, няма да ми се налага да продавам моторите си.

Но в някои случаи нямам друга възможност, освен да транспортирам мотора си (поради факта, че е трудно да си купя такъв мотор).

В крайна сметка купих няколко мотора на различни континенти, така че към момента притежавам четири мотора на три различни континента. Това ми предоставя възможността да хвана самолета до съответното място  и да продължа пътешествието си със съответния мотор.

Бихме искали да разберем повече за престоя ти в България? Кои са местата, които посети? Може ли да посочиш любимо място на територията на България?

В България изкарах близо два месеца. Не бих казала, че имам любимо място… много са. Ако все пак трябва да избера, бих посочила връх Шипка, Бузлуджа, както и Родопите.

Ако трябва да сравниш континентите, на които си карала мотора си, би ли посочила най-предизвикателния?

Като най-предизвикателен континент определено бих посочила Африка. Поради цвета на кожата ми, както на историята на местните, там съществува така нареченият „обратен расизъм”. Това определено ме кара да се чувствам доста неудобно и поставя множество предизвикателства.

По какъв начин световната пандемия промени плановете ти? Къде би искала да отидеш, когато нещата се нормализират?

Ако трябва да бъда честна, не мисля, че нещата скоро ще бъдат, както досега. Подготвям се да продължа пътешествията си при настоящите кризисни условия.

Когато Covid-19 започна, аз бях в Иран (през януари), след което преминах през Саудитска Арабия. Когато достигнах Судан, границите вече бяха затворени и аз трябваше да избера какво да правя, тъй като следващата ми точка беше Египет, но очевидно това нямаше как да се случи. Пред мен беше изборът да остана в Судан, да се върна в Европа или да направя нещо различно. Така избрах последната опция – оставих си мотора там, хванах полет към Уганда, която се оказа доста приятна страна, и там прекарах известно време.

Спомена, че си пресекла границата с България през Видин. Какви бяха първите ти впечатления и успя ли да посетиш места в тази част на България?

За съжаление, нямах много време за впечатления, тъй като бързах. Имах проблеми с мотора си, бях поръчала части и трябваше бързо да стигна до Мото камп Идилево. Другата причина беше, че там ме очакваха приятели, които държах да видя.

Ти си смела жена. Не се ли страхуваш да пътуваш сама?

Всички се страхуваме и това е нормално – това е нашият инстинкт за самосъхранение. Ако не се страхуваш, то тогава ще ти се случи нещо лошо. Изключително важно е в такива случаи да виждаш и определяш границите.

Колкото повече пътуваш, толкова повече изграждаш и развиваш доверието си. Това ти помага да различаваш опасностите и да виждаш добрите страни.


[i] ”Not Just A Tourist” – в превод от англ. – Б. а.

Снимки: личната facebook страница на Махса

Коментари

комeнтара

Покажи повече

Симеон Кръстев

Мотоциклетен ентусиаст и пътешественик. Автор и преводач на материали в сайта. Обича високите скорости, пътешествия до непознати места и природата. Любител планинар и автор на блога Simeon Travel Space.

Свързани статии

Back to top button