Какъв по-подходящ момент от студените дни да си пропомним пътешествията на Каролис Миелиаускас – мъжа, за когото снегът и ледът са естествена мото стихия. Преди година се свързахме с него, за да ни разкаже за поредния си смел проект, който тъкмо беше приключил – скоростна околосветска обиколка с мотор само за 40 дни – както и за мото пътуванията в сняг и студ.
Разговаряме с Каролис за екстремните мотоциклетни преживявания, равносметката от последното мащабно пътешествие, за любовта към каренето на мотор и смисъла от него.
Преди няколко седмици ти приключи последното си приключение – обиколка около света с мотоциклет само за 40 дни. И преди си се изправял пред големи предизвикателства в своите пътувания, но по какъв начин това пътуване беше различно?
От една страна беше напълно различно, защото не беше толкова екстремно, поне не по същия начин. На Байкал беше екстремно от първия ден, при пътуваното до Оймякон от първата секунда. Не от първата минута, а от първата секунда!
А при това пътуване най-голяма екстремност беше, разбира се, надбягването с времето. Наистина обичам да карам по 1000 км на ден. Харесва ми да го правя. Но когато го правя всеки ден в продължение на няколко седмици, вече става екстремно.
А по време на пътуването имах да правя и доста други неща, например поддържането на комуникацията – да се чуя с различни хора, да ги уведомя какво се случва, медии, социални медии. Както и, така наречената „мотоциклетна дипломация“, с която се занимавах – да се срещна с литовци, които живеят в чужбина, за да ги поканя да се включат в Световни литовски спортни игри, които ще се проведат в моя роден град Друскининкай през 2021 г. (поради световната пандемия Игрите бяха преместени за 2022 г. – б.р.)
Та, да се върна на екстремността, в резултат на всичко това през първите 30 дни бях спал повече от 4 часа и половина само 3 нощи. Всички останали нощи спях по по-малко от 4,5 часа.
Усещаше ли това напрежение, успя ли да се насладиш на пътуването, както обикновено го правиш или този път беше твърде екстремно за теб?
А, не, не! Наистина ми хареса. Все пак това беше моя идея! Макар че всъщност мислите и мечтите не са нещо лично, така че може да е била и твоя. (смее се) Но, при всички положения, никой не ме е карал да го правя, така че това имам предвид като казвам, че идеята си беше моя.
Затова, разбира се, че се насладих на пътуването. Аз това обичам да правя – да карам под леко напрежение. Това напрежение обикновено идва или от географския терен, както при пътуването до Оймякон, или идва от времето. Така че някоя и друга трудност в течение на пътуването създават дисциплина, а дисциплината те кара да си нащрек през цялото време. И това всъщност е чудесна възможност да се срещнеш със своята истинска същност.
Казваш, че гледаш на пътуванията си като на себе-опознаване и тестване на собствените си граници. С какви граници се срещна тук и това пътуване промени ли те по някакъв начин? Откри ли някаква част от себе си, за която не знаеше?
Не, всъщност не. Аз не търся нещо, честно казано. По-скоро става въпрос за това да потвърдиш и затвърдиш, отколкото да откриеш нещо ново. Да го потвърдиш и да го използваш. Нашето съзнание е неограничено и можем да се потопим в него безкрайно. То е много обширно и дълбоко, ако можем да използваме тези думи. Така че, най-общо казано, за мен моментът на истината или моментът на медиция, или моментът на дълбоко потапяне в океана на съзнанието, самият този момент е най-голямото съкровище и откритие. А не това, което всъщност правим в ежедневния си живот.
Времето, прекарано в тази сфера – там, откъде всъщност произхождаме, то дава качество на ежедневния ни живот. Как? С това, че сме по-осъзнати.
Това ли постигаш чрез тази мотоциклетна медитация, за която говориш?
Да! Но, тук ще се повторя, това не е постижение, по-скоро е нещо като… лечение. Както когато отиваме на някой йога ритрийт, за да поседим в тишина – нещо такова. Според мен, ако някой ден можем да седнем с изправен гръб и да седим много часове без нещо да ни разсейва от външния свят, бихме могли да направим същото. Но в нашия живот, в този материален свят, сме твърде заети с това какво ще стане в бъдещето. Ти сега говориш с мен, но след 5 минути ще започнеш да мислиш за вечерята. Ние винаги мислим 1-2-3 или повече стъпки напред за това, което предстои или понякога съжаляваме за това, което е било. И не прекарваме достатъчно време в самия настощия момент. А когато успеем да открием настоящия момент, изпитваме вечно щастие. И това важи за всеки, за всяко човешко същество. Но обикновено това е само кратък момент на блаженство. А ако можеш да останеш в него с часове, с дни… Аз наричам това най-голямото съкровище в нашия живот.
Така че в това отношение мотоциклетът е само средство, тук не става дума за мотоциклетизма.
Ти направи тази околосветска обиколка с KTM 790 Adventure и споделяш, че си доста доволен от него.
Да, наричам тази част от моята мисия „най-дългия тест райд“, защото се споразумяхме с KTM Nordic да изпробвам мотора.
Той бе чисто нов и исках да проверя как ще се държи при такова пътуването. Особено важно нещо е транспортирането. Ние, мотористите, знаем, че е скъпо да транспортираш мотоциклета си и затова е важно колко голям и колко тежък е той. А този е доста нисък и като махнеш предпазното стъкло, става само 1 метър и 29 см. Нисък е, дори без да се маха предната гума. Второто е, че е лек – около 200 кг. Вероятно е един от най-леките или най-лекият в своя клас.
Освен това е с нов паралелен двуцилидров двигател, който вози много плавно и е много бърз. В тази околосветска обиколка имаше доста магистрали и мога да потвърдя, че е много комфортен по магистрала, дори с всичкия багаж.
Изключително добри спирачки, не просто добри спирачки, ами наистина добре спира. Нова система на спирачките, цялата технология на тракшън контрола и ABS-а е перфектна. Но оригиналното стъкло е твърде ниско за такива като мен, аз съм 1,82 и ми трябваше дефлектор.
Обмисляш ли сега да замениш твоя мотоциклет, Tenere-то?
Ами, по-скоро бих казал, че искам да имам още един в колекцията. Спрях да заменям мотоциклетите. Вече не го правя.
За нашите читалите ще бъде интересно да научат как си станал моторист.
Когато бях на 12, успях да си изврънкам от баща ми един скутер. Баща ми никога не е карал мотор и беше много против, но аз му мрънках с години и накрая той се съгласи на един руски 50-кубиков мотопед. Ей тогава започнах да карам – на 12.
Но освен това имах късмет, че родителите ни можаха да ни отведат в чужбина преди 90-те, преди Съветския съюз да се разпадне. Успяхме да попътуваме малко едно лято през Словакия, Германия и, така нареченото, съветско пространство. И видях много пътешественици, защото в Литва нямаше как да ги видя. Видях пътешественици с големи мотори и това се запечати в съзнанието ми за много, много години. Сега усещам, че моят интерес към пътешествията с мотоциклет идва от там. Спомням си силната емоция, с която гледах онези мотористи като дете. Сега, като възрастен, мога да кажа, че изключително много неща, които се случват в живота ни, идват от детството, така че знам, че това е оттогава.
Като дете имах няколко мотопеда и малки мотоциклетчета, след това, може би като съм бил около 20-годишен, спрях да карам за около 7-8 години. Жена, деца, сещаш се – няма време. Но после се върнах към тази си страст и повече от 10 години карам доста. Честно казано не съм толкова активен като моторист, не карам толкова много всеки ден, но съм направил доста откачени пътешествия в живота си.
Да, по-скоро си пътешественик, не караш всеки ден, но като се качиш – обикаляш света! А как реши, че това да караш в екстремни условия, е твоето нещо? Кога започна?
Занимавам се с йога и медитация от няколко години. И преди 8 или 10 години за първи път карах 1000 км за един ден и установих, че по този начин влизам в силно медитативно състояние. И това беше началото. Така открих още нещо, по-различно, в карането на мотор.
Но ако говорим за пътуването миналата година, най-трудното, то някак си е продължение на това. Първият път беше 1000 км за един ден, вторият 2000 км за 2 дни, а сега… Колко са, не знам…
А освен това един ден си казах – добре, сега като е зима, трябва ли да си пращам мотора някъде, където е лято и да ходя да карам там? Я да видим какво е възможно през зимата и така се озовах върху ледовете на Байкал.
А за Сибир, това, което е интересно и забавно е, че научих за Оймякон, най-студеното обитавано място на Земята, а хората разказваха много различни неща за него и повечето казваха, че е невъзможно. Така че аз се запитах дали наистина е невъзможно. И започнах да събирам информация.
Ти си мотивационен лектор и преживяванията ти вероятно са важна част от това, което споделяш с аудиторията. Но кое беше първото? Екстремните мото пътувания ли те вдъхновиха да споделиш прозренията си? Или търсенете на вдъхновение мотивира пътуванията ти?
В общи линии, един ден установих, че хората се вдъхновяват, като им разказвам историите си и затова реших да стана и мотивационен лектор. Преди това не съм бил.
Знаеш ли вече какво ще бъде следващото ти приключение?
За тази година (разговорът е от края на 2019 г. – б.р.) ще кажа, за следващата още е много рано. Тази година ще карам в Индия, в най-южната част на Индия – Канякумари. Ще бъдем аз и индийският мото пътешественик Дийпак Камат, както и ирланският ми колега Деклан Макевой – ще изминем за 9 дни 3 000 км в откачения индийски трафик, като ще се срещнем с индийски общности, с които ще споделим преживяванията си. Това ще стане след няколко седмици.
Искаш ли един ден да караш с децата си? Искаш ли и те да станат мотористи?
Имам две дъщери и син, който е достатъчно голям да бъде оператор. И на последните две пътувания беше с мен. Всички видеа, които виждате, са направени от него. Но не кара мотор. И аз не държа много да става моторист, засега е част от екипа по поддръжката.
Благодарим ти за времето, което ни отдели и за това, че сподели с нас своите опит и преживявания. Желаем ти незабравимо пътуване в Индия и ще следим с интерес всички твои следващи пътешествия!
Очаквайте скоро и второто ни интервю с Каролис, в което той ще ни разкаже за пътуването си в Индия и останалите пътешествията през 2020, ще сподели впечатления и опит от различни мотоциклети, някои рекордни постижения и предстоящи планове.
Визитка
Постижения: като член на екипа на The Baikal Project през 2020, рекорди на Гинес:
- „най-дълго офроуд пътуване с мотоциклет върху лед“
- „най-голямо разстояние, изминато с превозно средство върху лед за една седмица“
Индивидуални постижения:
2016 – 11 хиляди километра между Вилнюс и Владивосток за 14 дни
2017 – Пресича замръзналото езерото Байкал, прекосявайки 800 км по леда без външна помощ, без къмпинг оборудване, без сателитен телефон и без почти никакво допълнително модифициране на мотоциклета.
2019 – Пропътува с малък екип 1000 км през сибирската тайга до най-студеното място на планетата, обитавано от човека, руското село Оймякон, където по това време температурите са около -50°.
Националност: литовец
Мотоциклети: Yamaha XT600Z Tenere
