Започваме разказа за поредната легендарна дама в света на мото пътешествията с усещането, че думите не достигат и имаме нужда от повече и по-силни синоними на „легенда”. Или поне ни се иска да бяхме резервирали това определение само за нея – за Дорис Вийдеман! Тази необикновена жена обикаля с мотоциклета си целия свят вече 30 години, голяма част от пътешествията й са пионерски – Китай, Северна Корея, Аляска посред зима, като задават стандартите за тези след нея. Тя е такава неоспорима мото икона, че два от мотоциклетите й са в музей!
Дорис Вийдеман е родена в Мюнхен през 1967 г. и се влюбва в мотоциклетите по възможно най-класическия начин за една 16-годишна девойка – докато се возела зад гаджето си. Когато вършила 18, веднага изкарала книжка, въпреки неговите протести и настоявания, че е твърде опасно. Харесала си Kawasaki Z650, а той й обяснил, че няма как да кара такъв голям мотор, защото не може да го вдигне, ако го изпусне, въпреки това обаче твърдоглавата Дорис го купила. Двамата направили заедно няколко пътувания из Европа, а две години по-късно се разделили. Но любовта на Дорис към мото пътешествията останала за цял живот.
Ключова роля за това изиграло първото й солово пътуване – през 1990 г. из Съединените щати. Дорис купила на място една Honda Shadow 700 и с нея обикаляла из страната 5 месеца – видяла Гранд каньон, присъствала на 50-тото издание на култовия мотосъбор Стърджис в Южна Дакота и се заразила неизлечимо с „вируса на пътешествията”. Продала Хондата преди да отпътува обратно от САЩ, защото било твърде скъпо да я вземе със себе си, и се върнала в Германия сигурна какво иска да прави оттук насетне.
Работила здраво, спестила пари и купила на старо едно BMW R100 GS/PD, което тествала 6 седмици из Скандинавия. После изкарали заедно курс по офроуд, след който Дорис била убедена, че това е нейният мотор. През 1996 г. вече била готова за следващото голямо приключение. Добавила на своето BMW 42-литров резервоар, алуминиеви куфари домашно производство и задно окачване Öhlins и го пратила в Австралия. Там странствала цели 6 месеца преди да се завърне в Европа, за да планира пътуването си из Африка в края на следващата година. Прекосила „континента на смеха”, както тя го нарича, от север на юг по източното крайбрежие, достигайки Кейптаун след 7 месеца. По това време Дорис вече знаела, че предпочита да пътува сама.
„Да пътуваш сам има своите недостатъци. Нямаш близък, с когото да разговаряш, с когото да споделиш багажа и работата по организирането на пътуването или веселите и тъжните моменти по пътя. Но за мен предимствата са повече. Така по-лесно се интегрирам сред местите хора и тяхната непозната култура. Намирам начин да общувам с тях дори да не знам езика. И за голяма част от моите домакини е по-лесно да приютят един човек, отколкото двама или повече…”
През 2001 г. следващото голямо пътуване я отвело на изток и с конкретна причина – предишният собственик на нейния мотоциклет се преместил да живеем в Южна Корея и… я поканил на кафе! Това било достатъчно за Дорис, за да поеме от Германия към Владивосток, най-голямото пристанище в Източна Русия, откъдето с наскоро пусната нова фериботна линия отплавала за Южна Корея. Тя била първият човек, пътуващ с мотор с ферибота, на който дори нямало обявена цена за такъв тип превозно средство. А когато влязла в страната, се оказало, че също така е първият чуждестранен турист със собствен мотоциклет и пребиваването й било донякъде „незаконно”. А освен това Дорис извадила късмет да се включи в организирано пътуване с мотоциклети до Северна Корея и така станала първата чужденка, влязла със собствен мотоциклет в тази трудно достъпна държава. След като посетила и Япония, Дорис установила, че ще бъде по-евтино, ако се върне у дома по същия път и тръгнала обратно през Русия. Вече било есен и красотата била неописуема, а в Уралските планини освен незабравими пейзажи я чакали и известни предизвикателства, защото там завалял сняг, а нямала подходяща екипировка. Но – както доказва историята няколко години по-късно – зимните условия определено не са нещо, което плаши Дорис Вийдеман.
През 2005-2006 Дорис пътешества из Китай. Правилата в голямата азиатска държава са строги и специфични и не е прието чужденец да пътуват със собствен мотоциклет без придружител. Вийдеман разбрала, че има начин да вкара мотоциклета си в Китай, но че няма да може след това да го изкара от страната, затова купила нов мотор за това приключение, BMW F650 GS Dakar. Прекосила Полша, Украйна, Казакстан и Монголия и след това прекарала 5 месеца из пътищата на Китай като първата жена мотоциклетист, която пътува из страната със собствен мотоциклет без придружител.
Китай я изненадал и очаровал. След Япония Дорис смятала, че тук езиковата бариера ще е още по-сериозна, но се оказало точно обратното. Учениците навсякъде изучавали английски и винаги можела да разчита на помощ от тях. Освен това една девойка в Пекин пуснала новината за нейното пътуване през някаква местна интернет платформа и така Дорис се запознала с мотоциклетисти във всички големи градове, които и показвали местните забележителности и я канели в своите клубове. Също така, докато пътувала, два пъти я спирали, защото карала BMW, а хората не били виждали такъв мотор на живо. В крайна сметка на финала на пътуването тя дори имала късмета да изкара мотоциклета си от страната и да си тръгне с него.
И така дошла паметната дата 1 януари 2009 г., когато Дорис Вийдеман пристигнала в Ню Йорк, за да предприеме пътуването, което ще я превърне в мото легенда – дестинация Аляска посред зима! Някак естествено идва въпросът „Защо?”. Защо му е на човек да пътува хиляди километри при минусови температури с мотор?! Ние не намерихме конкретен отговор на този въпрос, но ни се струва, че той е свързан със същото упорство и решимост, които са накарали младата Дорис да купи Кавазакито, което приятелят й смятал, че тя няма как да кара. Сигурно някой някъде й е казал, че из Аляска не се пътува с мотоциклет през зимата. А на Дорис Вийдеман никой не може да й казва какво да прави и какво не! В крайна сметка точно такива смели, целеустремени, ярки личности прекрачват границите на възможното, за да променят нашите представи за това на какво сме способни и за да ни вдъхновяват да преследваме своите собствени цели със същата жар и безкомпромисност.
Този път Дорис не пътувала сама, а с придружител – холандския мото пътешественик и журналист Жак Лукасен. Жак тръгнал със Yamaha R1, а Дорис не искала да кара по солените пътища при екстремни условия със своето BMW F650, затова се обърнала за помощ към предпочитаната марка производители и те й предоставили F800 GS. Потеглили от Кий Уест, Флорида – най-южната точка на континенталната територия на САЩ по посока Дедхорс, Аляска – най-северната точка, до която достига път. Колкото по на север отивали, толкова по-умопомрачителни ставали гледките и толкова по-сурови били изпитанията – сняг, лед и температури до -40°. В един момент забили шипове в гумите, за да могат да продължат напред по ледените пътища.
„Сутрин гумите бяха твърди като камък заради студа. Пластмасовият капак на куфарчето за резервоара на Жак се строши като стъкло, защото беше замръзнал. Въздухът беше толкова кристално чист, че човек можеше да го види.”
В тези екстремни условия опасностите ги дебнели във всеки миг и двамата трябвало да бъдат много внимателни и предпазливи. Имали ръкохватки с нагреватели, но само докато моторите работели, така че когато спирали да снимат трябвало да действат много бързо. Веднъж Жак се поувлякъл със снимките и за нула време ръцете му премръзнали така, че не било възможно да сложи ръкавиците си сам. Но най-големите препятствия ги чакали точно преди финала, на прочутата магистрала Далтън – лавина и снежна буря, която ги застигнала точно преди Дедхорс. За щастие срещнали шофьор на тир, който ги отвел в лагера на тираджиите, където прекарали нощта. И така, на 02-ри март 2009, след 16 000 км, Дорис и Жак достигнали благополучно крайната цел – градчето Дедхорс на брега на замръзналия Северен ледовит океан. А Дорис Вийдеман записала името си като първата жена минала с мотоциклет по Далтън Хайуей посред зима.
Днес, почти 10 години по-късно, Дорис продължава да пътешества, има издадени няколко книги, описващи пътуванията й, и е заменила старата професия на счетоводител и икономист с тази на журналист на свободна практика и ПР консултант. Съвсем естествено е голям почитател на зимните събори и често можете да я срещнете на Слонския събор – най-голямото зимно мото събитие в Европа. Тази година тя пристигна на събора с електрически мотоциклет Zero.
А ако искате да видите култовите мотоциклети, с които е покорила света, трябва да посетите… музейна експозиция! Защото Дорис е такава легенда, че два от моторите й до съвсем скоро бяха част от експозицията “Traveling Heroes” на най-големия немски музей на мотоциклетите в Некарзулм, близо до Щутгард. BMW R100 GS/PD вече е отново при своята собственичка, а BMW F800 GS Dakar, който BMW й предоставили за пътуването до Аляска, все още радва посетителите на изложбата.
И за да усетим по-добре стремежите и мотивацията на тази изключителна жена, нека на финала да чуем собствените й думи за пътуванията и приключенията:
„Моята главна цел, когато пътешествам, е да се срещам с хората. Любопитството ми към тяхната култура, техния начин на живот, техния език, техните интереси и техния хумор отново и отново ме кара да напускам бюрото си и да тръгвам на път. ‘Взаимоотношенията между хората са най-голямото приключение на човешката раса’ – в този смисъл и единствено в този смисъл, аз съм приключенец.”
Снимки: www.doris-wiedemann.com
Четете още в „15 жени, които обикалят света с мотоциклет сами“
- Лойс Прайс
- Алисия Сорноса
- Бенка Пулко
- Стеф Джийвънс
- Анна Гречишкина
- Роузи Габриел
- Ники Мизурели
- Кинга Танайевска
