Дакар 1981: Славата се разнася – първите VIP участници

1981

В тези първи години повечето участниците не могат да разчитат на спонсорска подкрепа. Ямахи и Хонди, сглобени в гаражите на мотоциклетните и авто ентусиасти, застават на старта на площад Трокадеро, заедно с Ролс Ройса на Тиери де Монкорже и Ситроена на пилота от Формула 1 и истинска звезда Джаки Икс, който е придружен от актьора Клод Брасьор.

В постоянното търсене на спонсори за надпреварата, през тази година организаторът Тиери Сабен успява да привлече за патрон и основен спонсор авторитетното френско списание “Пари Мач”. Така рали рейдът вече не носи името Рали Оазис Дакар, както е в предходните години, а “Рали Париж-Дакар Пари Мач 1981”.

На старта на 1 януари в Париж, на вече традиционното място – площад Трокадеро застават общо 291 екипа, от които 170 автомобила, 106 мотоциклета и 15 камиона. За сравнение през предишната година участниците са 216 – 116 автомобила, 90 мотоциклета и 10 камиона. До финала обаче успяват да стигнат едва 90 машини – 60 автомобила, 28 мотоциклета и 3 камиона.

Ориол и BMW успяват

Продължава доминацията на френските пилоти във всички категории и в ТОП 10 влизат предимно френски и белгийски състезатели. Рали рейдът при мотоциклетите печели Убер Ориол, който по време на тази надпревара получава прякора “Африканеца”. Той успява да грабне титлата след третия си опит. В първото издание през 1979 г. участва с Yamaha XT 500 и заема 12-та позиция, а през следващата година е дисквалифициран след случая, известен като “Скандала Убер Ориол и BMW”. Сега, отново с BMW, които също печелят първата си победа при механиците, французинът няма конкуренция в пясъците.

По-късно Ориол ще стане първият състезател, спечелил Дакар и при моторите, и при автомобилите. След като през 1987 година чупи глезените си в ужасяваща катастрофа, през 1988 той е принуден да се откаже от моторите и влиза в автомобилната категория, където печели първото място с Mitsubishi Pajero 211 през 1992 г.

През 1981 подгласник в класирането е Серж Баку с винаги конкурентната Yamaha XT 500, а на трета позиция завършва Мишел Мерел, който през 1980 г. е 2-ри.

На четвърта позиция влиза още едно BMW, това на Жан-Клод Мореле. А финалната петица се допълва от отбора на Fenwick КТМ с пилот Жил Франкрю. Fenwick участват с общо четири КТМ 495, като единствено Франкрю успява да завърши. Тези мотори, първоначално предназначени за мотокрос, се оказват много конкурентни, въпреки че разходът им на гориво е доста висок, което принуждава механиците да увеличат резервоарите за по-голяма автономия. В 10-ката влизат и 3 хонди, но всичките заемат от 6-та позиция надолу.

Отново има дамско участие, като най-високо се класира Мартин де Кортанз, която е най-бързата сред дамите и в първото издание. През 1980 година тя не успява да завърши поради проблеми в двигателя на своята Yamaha, но сега отново е най-високо класираната жена, като заема 19-то място с Yamaha XT 250.

При автомобилите се появяват първите чудаци ексцентрици и Rolls Royce

Призът при автомобилите грабва отново французин и това е Рене Меже с навигатор Бернар Жиру с Range Rover. Но широката общественост е приковала вниманието си върху Тиери дьо Монкорже, който участва с Ролс-Ройс, спонсориран от модния дизайнер Кристиан Диор.

Превръщането на луксозния автомобил в такъв, който може да се справи с пясъчни дюни и черните пътища, отнема 2000 часа и включва намаляване на теглото, монтиране на ролбари, нови кормилна уредба и скоростна кутия от Toyota Land Cruiser, двойно предаване и смяна на мястото на двигателя. Самият двигател пък е взет назаем от Chevrolet – 5,7-литров smallblock V8, който произвежда около 350 конски сили. Така този причудлив хибриден звяр се изправя пред конкуренция от истински офроудъри като Range Rover, Jeep CJ6, Mercedes G-Class, Land Rover Defender, Lada Niva и самия Toyota Land Cruiser, на който е частично базиран.

Наред с обичайните заподозрени в състезанието се включват и обикновени семейни автомобили като Citroén CX, Datsun 120A, Renault 30, Peugeot 504, Toyota Starlet, както и странни участници като Porsche 924/ 911 и Volkswagen 181.

А Ролсът се представя доста прилично като по средата на състезанието е на 13-то място във временното класиране. За съжаление претърпява катастрофа, при която едно от кормилните рамена се откъсва. Екипажът трескаво се опитва да разреши проблема, но задачата отнема твърде много време. В крайна сметка загубеното време ги изкарва от официалните резултати. Въпреки това автомобилът успява да стигне финала след 10 000 километра и 17 етапа. 

При камионите няма отделно класиране, те влизат в една класация с автомобилите.

Навлизането на състезанието в средите на киното и модата спомага за ранното му популяризиране и така от година на година осигуряване на спонсори става все по-лесно за Тиери Сабен.  

Първи цивилни жертви

Рали Дакар взима първите си жертви, които не са състезатели. На 6 януари недалеч от Ин Салах в Алжир един от поддържащите автомобили Фиат Компаньола излиза от пътя и се преобръща няколко пъти. В него загиват италианският журналист от списание “Мотоспринт” Джузепе Де Томазо, както и двама члена от отбора на Ивеко – механикът Франко Друета и търговският агент Андреа Каризи. Не е ясно кой от тримата е шофирал автомобила.

Статистика и факти

Старт	1 януари 1980
Град	Париж
Финал	20 януари 1981
Град	Дакар
Етапи	12
Дължина общо	км
Дължина сп. отсечки	3685 км
Държави	Франция, Алжир, Мали, Горна Волта, Кот д’Ивоар, Сенегал
Участници коли	170
Участници мотори	106
Участници камиони	15
Победител коли	Рене Меже
Победител мотори	Убер Ориол
Победител камиони	Адриан Вилет

Генерално класиране при мотоциклетите
Място	Състезател	Марка
1	Убер Ориол	БМВ
2	Серж Баку	Ямаха
3	Мишел Мерел	Ямаха
4	Жан-Клод Мореле – “Фенуил”	БМВ
5	Жил Франкрю	КТМ
6	Ален Паду	Хонда
7	Бернар Неме	БМВ
8	Филип Васар	Хонда
9	Кристиан Бекерс	Ямаха
10	Кристине Мартен	Хонда

Източници:

wikipedia.org

dakar.com

modernvespa.com

parisdakar.it