1980
След огромният успех на Рали Оазис Дакар’79 логично се стига до второ издание със същото име през 1980 г. Конкурентите и производителите са абсолютно очаровани и възхитени от надпреварата. От 1980 г. най-големите имена в отрасъла, като Yamahа (имат отбор още през 1979), Фолксваген, Лада и BMW, създават собствени екипи.
Участниците също се увеличават и от 182 през предишната година сега са общо 216 (116 автомобила, 90 мотоциклета и 10 камиона), а до финала стигат едва 81 (49 автомобила, 25 мотоциклета и 7 камиона). В генералното класиране е въведено разделение по класове, освен това официално е въведен и клас за камионите.
Стартът е на 1 януари в Париж, а финалът е на 23 януари 1980 г. в сенегалската столица Дакар. Маршрутът в голяма степен се доближава до този от предишната година и минава през Франция, Алжир, Мали, Мавритания, Нигер, Горна Волта и Сенегал.
Официално името на състезанието е Рали Оазис Париж-Алжир-Дакар 1980 г.
Французинът Сирил Невьо затвърждава първенството си в първите два “Оазиса” на Дакар, както и превъзходството на Yamaha. При автомобилите печели екип на Фолсваген с пилот шведа Фреди Котулински и навигатор германеца Герхард Льофелман, а при камионите алжиреците Атукат и Букриф Калуа с алжирския камион СОНАКОМ, по известен с абревиатурата SNVI.
Мотоциклетите
Каква доминация на Yamaha XT 500! Този мотоциклет изглежда сякаш е създаден за пясъците на Сахара и първите 4-ма състезателя в класирането са с Yamaha XT 500. А в първата десятка има още две ямахи. В първите десет попадат също така хондата на белгиеца Алан Паду – Honda XR 500, дебютантите от КТМ, начело със спечелилия 3-то място през 1979 г. Филип Васар, който тук е 6-ти, едно Suzuki SP 370 и едно BMW 800.
Скандалът с Убер Ориол и BMW
През 1979 г. Убер Ориол участва в първото рали “Дакар” с Yamaha 500 XT в отбора на Сирил Невьо, като завършва 12-и. През 1980 г., убеден, че му трябва повече мощност, той се завръща с двуцилиндровия BMW 800 GS. И до четвъртия етап, от Гао до Бобо Диуласо, е лидер в класирането, но бива дисквалифициран. Причината е, че е хванат да се вози в местен автомобил след повреда в скоростната кутия на неговото БМВ на път за Уагадугу, където очаквал да получи помощ за отстраняване на повредата.
Експериментът Vespa
1980 г. регистрира и едно от най-смелите, или може би безразсъдни, начинания в историята на състезанието. Жан-Франсоа Пио, ръководител на екипа на Honda в първия “Дакар”, се появява на старта с необичаен отбор, който веднага разбунва духовете и предизвиква множество критики и сарказъм – 4 скутера Vespa PX 200s. Целта на състезателите не е опит за класиране на някакви предни позиции, а просто да финишират в най-суровата и предизвикателна рали напревара в света. Пилотите са братята Чернявски, Бернар Неиме и Марк Саини. След 10 000 км на неимоверни усилия двама от тях финишират – Бернар Чернявски и Марк Симоно, което всъщност е отличен резултат от 50% успеваемост на фона на общия процент финиширали състезатели като цяло – 38% (81 от 216 превозни средства).
Подобни опити не са повтаряни след това.
Статистика и факти
| Старт | 1 януари 1980 |
| Град |  Париж |
| Финал | 23 януари 1980 |
| Град |  Дакар |
| Етапи | 7 |
| Дължина общо | 10000 км |
| Дължина сп. отсечки | 4059 км |
| Държави | Франция, Алжир, Мали, Мавритания, Нигер, Горна Волта, Сенегал |
| Участници коли | 116 |
| Участници мотори | 90 |
| Участници камиони | 10 |
| Победител коли |  Фреди Котулински |
| Победител мотори | Сирил Невьо |
| Победител камиони |  Атауат |
| Генерално класиране при мотоциклетите | ||
|---|---|---|
| Място | Състезател | Марка |
| 1 | Сирил Невьо |
 Yamaha |
| 2 | Мишел Мерел |
Yamaha |
| 3 | Жан-Ноел Пиньо |
Yamaha |
| 4 | Жан-Пиер Лоре |
Yamaha |
| 5 | Жан-Клод Мореле – “Фенуил” |
 BMW |
| 6 | Филип Васар |
 КТМ |
| 7 |  Ален Паду |
Honda |
| 8 | Людовик Луе |
Yamaha |
| 9 | Ги Албаре |
Yamaha |
| 10 | Марк Жаньо |
Suzuki |
Източници:
wikipedia.org
modernvespa.com
parisdakar.it
