1984
През 1984 рали Париж-Дакар вече се е превърнало в едно от най-големите събития в моторния спорт, обхващащо осем държави и хиляди километри от най-предизвикателния терен на Земята. Рали рейдът започва да привлича все повече чудаци авантюристи, професионални отбори, както и големи спонсори. Шоуто през 1984 затвърждава реномето на все още младото състезание и се превръща в зрелищна надпревара за оцеляване поради суровите условия и изгарящата жега на Сахара.
Трасето включва общо разстояние от 12 000 км, от които половината – 5882 са специални.
Подобно на предходната година, събитието отново прекосява пустинята Тенере от Диркоу в Нигер до Агадез. Освен това участниците се отправят към Дакар в Сенегал, преминавайки на юг през Буркина Фасо, Кот д’Ивоар, Сиера Леоне и Гвинея. Не е определен почивен ден и от старта на площад Конкорд в Париж участниците трябва да разчетат внимателно силите си по пътя до Розовото езеро на финала в Сенегал. Същински луд рали рейд!
Броят на участниците е увеличен и за първи път надхвърля 400 (256 автомобила, 116 мотоциклета и 31 камиона)
След одисеята от 12 000 км само 157 превозни средства успяват да финишират (92 автомобила, 53 мотоциклета и 12 камиона). Франкофонския свят продължава да доминира в тези ранни години на надпреварата и печелят французинът Рене Меже при автомобилите, белгиецът Гастон Райе при двуколестните и французинът Пиер Лальо в класа на камионите. Тежките машини отново са в отделен клас, както през предишната 1983 година.
При мотоциклетите „Малкият човек с голяма репутация“ извежда BMW до втора победа
Секцията за мотоциклети е пълна с известни състезатели като Убер Ориол и Гастон Райе, които доминират със своите BMW GS.
80 к. с., сухо тегло 173 кг и максимална скорост 180 км/ч. Резервоарът е специално разработен, за да понижи максимално центъра на тежестта и да подобри управлението. Капацитет от около 56 литра, така че мотоциклетът тежи почти 230 кг, когато е напълно натоварен.
През 1983 г. поради механичен проблем Гастон Райе не успява да завърши състезанието, въпреки че води в своя клас. Този път белгиецът, известен като „малкия човек с голяма репутация“, прави историческо представяне и спечели статуетката на туарега. Това не е изненада предвид неговия опит в световния мотокрос шампионат, където в спечелил няколко титли със 125 кубика през 1975, 1976 и 1977 г.
Той ще дублира победата си и през следващото издание, а в края на 1985 г. е обявен за белгийски спортист на годината, което го превръща в легенда на европейския моторен спорт.
Гастон Райе поставя изумителен рекорд през 1984, постигайки девет етапни победи в рамките на едно рали, който продължава да е ненадминат и до днес.
Автомобилите
Разбира се, най-колоритните участници са при автомобилите, където производственият екип на Porsche привлича значително внимание, както и шест-остното чудовище на ексцентричния милионер Тиери дьо Монкорж. Много силно представяне направи и екипът на Mitsubishi Motors с техния Pajero Montero.
Прототипът на Porsche 4WD 911, със своя характерен висок просвет, се отличава с най-висока скорост, надхвърляща 200 км/ч.
Трите Porsche 911 печелят 13 от 21 специални етапа, демонстрирайки впечатляващата си скорост. Екипажът Рене Меже/Доминик Льомоан доминира в състезанието, като взима заслужена победа, въпреки че се бори срещу страхотните прототипи на Range Rover, Mercedes Benz, Mitsubishi Pajero Montero и Lada.
Движещата сила зад това е бившият пилот от Формула 1 Джаки Икс, който успява да убеди спонсора Rothmans и пилотът Рене Меже да се включат в проекта. Целият екип се състои от само от 18 души, включително шофьорите и навигаторите. Икс отново шофира заедно с известния френски актьор Клод Брасьор, както по време на Рали-Дакар 1983.
Любопитните прототипи
Ралито Париж-Дакар вдъхновява много хора – от приключенци до милионери екцентрици – да се включат и френският предприемач Тиери дьо Монкорж не изневерява на себе си и този път. По това време Тиери е добре известен със своите предизвикателни начинания и чудати механични съоръжения. През 1981 г. се състезава в рали Дакар зад волана на Rolls-Royce, след като се обзаложил с приятелите си, че може да участва в ралито с Rolls-Royce.
Новият му порект обаче надминава въображението за хибридна концепция и включва система за задвижване на четирите колела от Toyota Land Cruiser и 5,7-литров V8 двигател от Chevrolet с 350 к. с. След това шасито е снабдено с реплика от фибростъкло на каросерията на Rolls-Royce Corniche. Така се ражда Chevrolet Proto 6X4 Jules Dior.
Колата привлича вниманието на парфюмерийната компания на Кристиан Диор, която в този момент е в разгара на рекламна кампания на нов аромат, наречен Jules. Виждайки Proto като страхотна рекламна възможност, предвид все по-нарастващата популярност на състезанието, Диор се включва като спонсор.
Състезанието започна по обещаващ начин за нестандартното МПС с преминаването на пустинята в Алжир. В крайна сметка обаче шасито се счупи и Jules отпадна, макар че успява да се добере до финала за купона.
Организационни пропуски и инциденти
Огромното по мащаби състезание носи със себе си предизвикателства по отношение на организацията. Великият Тиери Сабен полага кански усилия всичко да премине гладко, но и този път не липсват недоразумения. Формални проблеми на границата между Нигер и Горна Волта водят до отменянето на деветия етап. Много от състезателите са забавени на границата, докато други се изхитрят, не спират на знаците „Стоп“ и прекосяват границата без да губят ценно време. Тиери Сабен решава, че това не е честно и отменя етапа.
Не липсват и трагични инциденти – на територията на Горна Волта автомобилът на Ги Дюпар и Патрик Дестеле се преобръща извън пътя и удря група зрители, при което умира една жена от публиката.
Героите
Пепе Гуалини с неговата Honda XL600 е един от многото участници, които сами се издържат по време на състезанието. Те нямат екипи и механици. Истинските герои, както в настоящето, така и в миналото на състезанието. Пепе е един от многото, които увековечават духа на рали рейда за поколенията и създават стереотипа, от който се ражда идеата за масовата мото приключенска култура, която познаваме днес.
Статистика и факти
| Старт | 1 януари 1984 |
|---|---|
| Град |  Париж |
| Финал | 20 януари 1984 |
| Град |  Дакар |
| Етапи | 18 |
| Дължина общо | 12000 км |
| Дължина сп. отсечки | 5882 км |
| Държави | Франция, Алжир, Нигер, Горна Волта, Кот д’Ивоар, Сиера Леоне, Гвинея, Сенегал |
| Участници коли | 256 |
| Участници мотори | 116 |
| Участници камиони | 31 |
| Победител коли | Рене Меже |
| Победител мотори |  Гастон Райе |
| Победител камиони | Пиер Лальо |
| Генерално класиране при мотоциклетите | ||
|---|---|---|
| Място | Състезател | Марка |
| 1 | Гастон Райе |
 БМВ |
| 2 | Убер Ориол |
БМВ |
| 3 | Филип Васар |
 Хонда |
| 4 | Сирил Невьо |
Хонда |
| 5 | Реймон Лоазо |
БМВ |
| 6 | Жан-Клод Оливие |
Ямаха |
| 7 |  Андреа Балестриери |
Хонда |
| 8 | Ален Спира |
Хонда |
| 9 | Серж Баку |
Ямаха |
| 10 | Мишел Жюиле |
Хонда |
Източници:
- www.motorpasion.com
- bg.wikipedia.org
- www.parisdakar.it
- www.dakar.com
- motormania.inf
- www.dakardantan.com
- berndluz.de
- www.diariomotor.com
