Петък е, вие сте в София и се чудите накъде да поемете с мотора през уикенда. Обичайна дилема за столичани и техните гости, защото красивите места около града са много. Ще пропуснем обаче най-близките и обичайно заподозрени дестинации за кафенце или обяд и ще обърнем внимание на няколко места, които също бихте могли да посетите в еднодневно мотоциклетно пътешествие и които ще нахранят душата ви.
Отдавна се каним да направим тази класация, но искахме да проверим всички варианти, като ги посетим лично, да подготвим филми, да съберем материали и впечатления. Решението кои трасета да влязат в петицата не бе лесно. Но се постарахме в нея да има по нещо за всеки – от ендуро-офроуд маниаците до скоростните джънките, от трасета с много серпентини до трасета с прави отсечки. Обединяващото между тях – винаги има какво да видите. Манастири, крепости, огромни хидросъоръжения и други забележителности, но най-вече красива природа и тръпката от карането.
Пътят до язовир Калин (Най-високият път в България)
Абсолютно сме възхитени от това трасе и още преди да започнем същинското ревю ще кажем, че това е най-завладяващият път, който сме покорявали в България. И само лошата пътна настилка го вади от челото на колоната велики мото трасета. Това също така е най-високо разположеният път, покрит с настилка в България – с леката уговорка, че все пак пътят не е асфалтиран, но не е и черен… Подробно ревю и филм за трасето тук.
През Искърското дефиле – Шосе 16 до Миланово – Шосе 162
Тук родната действителност ни приземява в разсъжденията с лирични отклонения за слънца и дрън-дрън, тем подобни. Асфалтът е износен и напукан, но все още няма дупки. Личи обаче как в края, където пътят граничи с банкета, започва да ерозира и може би до към 2020 пътят ще се нуждае от спешен ремонт. Засега все още е добре. Добре е… Няма драстични неравности, но тук-там може да има някое камъче на пътя…Подробно ревю и филм за трасето тук.
Петрохански проход – Шосе 81
Петроханският проход познат и като Гински проход, Берковски или Клисурски проход е важен транспортен коридор, който е най-краткият път, свързващ столицата София и Северозападна България. Може би най-суровата седловина в Стара планина, с 1409 метра надморска височина и специфично разположение, като по-трудният, стръмен, продължителен и атрактивен участък е от северния склон между планините Козница и Берковска планина…Подробно ревю на трасето тук.
Пътят до язовир Белмекен
Колко е красива България, какъв потенциал имаме само! Чужбина ли? Защо е толкова занемарено…? Това са все въпроси, които изникват в съзнанието, докато пътувахме по пътя Сестримо – яз. Белмекен. Самото село Сестримо е разположено на място с внушителна красота, което е характерно за Рила планина. Пътят за язовира минава покрай селото, откъдето започва изкачването. Постепенно шосето се стеснява, все още могат да се разминат две коли, но километър след километър и с изкачването, пътят става все по-тесен и осеян с дупки…Подробно ревю на трасето тук.
Шосе 223: Ждрелото на р. Ерма – Сърбия (Погановско ждрело)
Може би някои от вас знаят, че ждрелото на река Ерма продължава и на територията на съседна Сърбия. Част от изумителният район се намира в Западните български покрайнини и е останала в СФР Югославия, сега Република Сърбия, в следствие на Ньойския договор. Може би ако ако природният парк се управляваше от една държава и беше централизиран, щеше да е още по-развит, но дори и сега скалите, които р. Ерма пронизва, са атракция и гордост за цели две държави….Подробно ревю за трасето.
