понеделник, 19/08/19

Информационен портал за мото туризъм
Зад кулисите на рекорда на Yamaha TDM България – интервю с Веселин Куршумов – II част

Зад кулисите на рекорда на Yamaha TDM България – интервю с Веселин Куршумов – II част

(Към първата част на интервюто)

Паралелно са продължили да пристигат нови участници. По това време знаеше ли вече, че ще успеете да подобрите рекорда?


По това време надеждите ми за рекорд изобщо не бяха толкова големи. Но същевременно ми звъни колега, за да ми каже, че е продал мотора си и взима друг от някаква автокъща и го кара на ремарке само за да спази обещанието си и да продължим борбата! В този момент, и в някои подобни, ме обземаше такава гордост и бягах встрани от другите, за да не видят как се насълзяват очите ми…

Преди обяд пристигнаха брат ми Йордан и моята половинка Женя, за да ми помагат. Освен тях на линия бяха Владо, Павката и Ради. В помощ дойде и Яни от Бургас и други колеги от всички краища на България. Даже Мирослав се мъчеше да ми угоди, като ме гледа, че не съм в час, и ми носеше ту вода, ту бира.


Разкажи как се подготвихте за преброяването!


Ще разкажа какво се случи в този ден така, както аз си го спомням, защото заради емоциите и напрежението, които изпитвах тогава, не мисля, че бих могъл да пресъздам обективно събитията.


Чудесно! Ние искаме да чуем твоята гледна точка. И ти благодарим, че споделяш с нас преживяванията си!


Официалният час за подреждане бе 14:30, аз обаче знаех, че ще е късно и започвах да подреждам моторите преди това. Диджеят, който също кара TDM, се грижеше за настроението ни. Фотографите, също TDM фенове, се закатериха по тераси и покриви, търсейки най-подходящото място за снимките. Вероятно ще пропусна интересни моменти и имена на хора, които се включиха в надпреварата с времето, но всички знаят, че тези 2 дни не бях постоянно на себе си.

Зад кулисите на рекорда на Yamaha TDM България – интервю с Веселин Куршумов - II част

Отдясно 900-ките, отляво 4TX – подредени с лек наклон, с еднакво закривени кормила, със задна гума подпряна в бордюра. 10 години не успях да науча колегите как да редят моторите и сега те ми се радваха и ми се смееха, като ме гледаха как бутам. Това ми върна настроението. Осъзнах колко обичам тези хора! Обичам ги всичките и заради тях бих направил всичко!

Докато аз подреждах моторите в редици, брат ми бършеше едно ъгълче от мотоциклета и после Женя залепваше стикер с пореден номер. В същото време в книгата всеки водач записваше имената си, града или държавата и модела TDM, който кара.

В един момент моторите започнаха да стават твърде много, аз не смогвах да подредя всичките и оставих нещата просто да се случват. Не можете да си представите каква съвкупност от хора и машини се строи от двете страни на пътя! Хванах се за главата и се предадох окончателно. И тогава ми съобщиха, че Хенес Фишер е пристигнал!


Явно не си имал и минутка спокойствие в този ден, истинска емоционална въртележка!


Пристигането на Фишер беше моето първо чудо. Няколко месеца по-рано просто се борех да взема единствено неговия подпис за грамотите, а сега едно от най-важните имена за модела, който обожавам, бе на няколко метра от мен! Виждам го, точно същият, какъвто е на снимките. Невероятен човек, както разбраха всички в последствие. Подадох ръка, казах му колко съм щастлив, че го виждам и очите ми пак се насълзиха. Този път не можах да спра сълзите си и се дръпнах настрани.

Изгубих всякаква представа за времето. Приятели от цяла България и гости от много държави бяха навсякъде около мен, а TDM-ите ставаха все повече и повече. 2 часа след започване на подреждането вече нямаше място и всеки слагаше мотора си, където намери. Колегите ми преброиха моторите и ми казваха, че пред хотела вече имаме над 200 машини. Не можех да си намеря място от щастие. Имаше още 2 часа до крайния срок!

Зад кулисите на рекорда на Yamaha TDM България – интервю с Веселин Куршумов - II част
Хенес Фишер и Веселин Куршумов с техните половинки

Отпуснах се и си взех бира. Запалих цигара и се опитах да говоря с някой от колегите, за да си намеря и аз място в този прекрасен рай. След 15 минутки ми казаха, че вече сме 211. Не се стърпях и го обявих по микрофона – рекордът вече е наш! Това бе второто чудо, което ми се случва в този ден! Нямам представа какво точно съм усетил тогава. Знам само, че в този миг бях най-щастливият човек на света.


Рекорда в цифри:

 10-ти рожден ден

 10 държави участници

 183 България 

 28 Гърция 

11 Румъния 

 4 Италия

 2 Австрия

 2 Украйна

 2 Сърбия

 1 Турция

 1 Германия

 1 Унгария

 235 TDM

  TDM 900 – 108

  ТDM 850 4ТХ – 90

  ТDM 850 3VD – 37

 

След като вече разбра, че целта е постигнаха и се успокои, успя ли да обърнеш внимание какво се случва около теб, каква беше атмосферата като цяло?


През цялото време хората около мен не спираха да се усмихват и да се радват на това, което се случва. А на фона на цялата еуфория малка групичка не спираше да се труди. Едни продаваха тениски и сувенири във фоайето на хотела (Ради, Весела, Мила, Яни ), други подреждаха и записваха мотори (Женя, Йордан), трети се грижеха за комуникацията с гостите от чуждите държави, за да се чувстват и те като у дома си (Владо, Павката, Марто). Със сигурност ще пропусна да спомена нечии имена, но в тези два дни голяма част от събитията ще останат за мен като един сън. Изказвам на всички тези мои приятели огромната си благодарност! Без тяхното присъствие този рекорд нямаше да е толкова подреден и цветен, без тяхната помощ, аз никога не бих се справил!


В крайна сметка колко точно мотоциклета събрахте?


Краят бе обявен за 16:30, но 15 минути по-рано някои от участниците вече бързаха да си тръгнат. Успях да ги задържа още няколко минути, в които дойде поредният участник – оказва се от Унгария. 235 мотоциклета на едно място!

Приканихме хората да се отдръпнат от моторите, за да пуснем един дрон, който абсолютно неочаквано дойде с колегите от Перник.

След това най-нетърпеливите взеха да напускат редиците, а докато те потегляха към домовете си, продължаваха да прииждат нови TDM-и. За съжаление, нямаше как да добавим новодошлите към рекорда, но записахме имената им и им залепихме стикери, за да не се чувстват, че са били всичкия път дотук напразно.


Разказът ти е непосредствен, емоционален и сякаш преживяваме с теб цялото събитие. Но опиши все пак какво беше усещането, когато тази голяма твоя мечта се сбъдна!


Бях горд! И осъзнавах, че това е постижение на всички нас! Без всеки един от присъстващите това нямаше да се случи! Чувствах се невероятно! Успях да накарам всички тези момчета и момичета да подредят страхотните си машини една до друга. А докато се опитвах да осъзная всичко случващо се, момчетата изкараха един красив нож, гравиран специално за рождения ден и ми го подариха. Не можех да контролирам емоциите си, а те извадиха отнякъде и една внушителна дърворезба на България с трите модела TDM на нея и надпис „Световен рекорд“.

Аз отново се разплаках като малко дете, а сърцето ми не си намираше място в гърдите.

Зад кулисите на рекорда на Yamaha TDM България – интервю с Веселин Куршумов - II част

Когато приятелите ми започват да скандират името ми, вече загубих говор и картина.Това бе третият и най-силен момент за мен в този ден! Успяхме! Въпреки всичко! Въпреки безкрайните трудности, които една след друга не спираха да съпътстват цялото мероприятие. Рекордът бе наш!


А как възприе събитието ви самият град Разлог, вашите домакини? Толкова много мотоциклети на едно място едва ли са останалите незабелязани.


Не, определено не останаха незабелязани. В 17:00 часа с полицейски конвой се отправихме на обиколка към Разлог. Мотоциклетите вече не бяха толкова много, но в групата се присъединиха и всички наши приятели, дошли с други мотори, за да споделят с нас празника. На центъра на Разлог бавно се подредихме в няколко редици и останахме там за около 2 часа, като някои си направиха разходка, а други насядаха в околните кафета. Гледката на толкова мотори е внушителна, особено подредени насред площада. Лично кметът на града дойде при нас да се информира дали сме успели да бием рекорда.


След като заветната цел беше постигната и напрежението спадна, отпразнувахте ли подобаващо същата вечер?


От центъра се прибрахме на малки групи към хотела и, да, забавленията продължиха вече с различно настроение. Е, някои от нас всъщност до късно раздаваха грамоти и монети.

Зад кулисите на рекорда на Yamaha TDM България – интервю с Веселин Куршумов - II част

В официалната част поднесохме достатъчно подаръци на господин Фишер, като тайно се надявахме това да подтикне екипа на Yamaha към едно завръщане за любимия ни мотоциклет. Разменяха се подаръци и с различните международни групи, след което направихме томбола. Вечерта продължи до късно по типичния за групата начин – с танци на дансинга или разговори навън край моторите.


С какво настроение се разделиха участниците в рекорда на следващия ден?


Утрото в неделя бе спокойно и липсваше обичайната тъжна нотка от предстоящата раздяла. Събрахме знамена, багажи и всички късове история на модела, които бяхме донесли с нас и подредили в голяма витрина в хотела. Управителят се оказа страхотен, както и целият му екип. Хотелът е с уникално разположение, страхотна кухня и отлично обслужване – горещо препоръчвам за такива мероприятия!

Изпратихме няколко групи с огромна радост в сърцата си и пожелания за следващи срещи. А после по реда си и ние се отправихме към домовете си, където и до ден-днешен продължаваме да усещаме силата на тези два дни истинско щастие. Смея да твърдя, че имам богат речник и въпреки това не мога да опиша мащабите и емоцията на това събитие. Щастлив съм, че бях част от него!

И също така, искам да благодаря на всички, които повярваха и застанаха зад идеята! Благодаря на семейството ми и на моята половинка Женя, затова че през последната една година ме подкрепяше изцяло, докато аз мислех основно и само за събитието. Благодаря на всички, които дадоха много енергия, за да помогнат организацията да протече безупречно! И благодаря на онези, които не успяха да пристигнат при нас и им желая бързо възстановяване и отново да бъдат със своите любими мотори!

Зад кулисите на рекорда на Yamaha TDM България – интервю с Веселин Куршумов - II част

 

И още любопитни истории от събитието, които Веско сподели с нас:

• Имахме участник, който бе толкова нетърпелив, че бе отишъл в Разлог седмица по-рано. Този колега година по-рано беше станал собственик на TDM съвсем случайно и го беше пуснал за продаване. Аз видях обявата и му се обадих да му кажа за рекорда. Седмица по-късно той ми върна обаждането и заяви, че няма да продава мотоциклета и ще го пази за рекорда.

• Имахме хора, които нямаха възможност да присъстват, но дадоха моторите си на момчета, които не познават, само и само да са на линия за събитието.

 Колега, който ми обеща да докара 2 TDM-а, продал единия в петък вечерта. Въпреки това намерил нов TDM и го докара с ремарке, както беше обещал.

• Единият от италианците бе докаран в хотела с патрулка, тъй като полицаите го видели как сладко си пие бира… Жест от тяхна страна, че не са го изчакали да се качи на мотора и да го спрат малко след това за проверка. Докато изпратим приятели да му приберат мотора, друг полицай го пазеше чинно в центъра на Разлог.

Безброй интересни и много забавни истории, които ще продължат да се разказват с години…

 

 

Коментари

комeнтара

About The Author

Related posts